Три милиарда лв. „живи пари” влизат в българското образование и наука през тази година. Образователното ведомство бе едно от двете министерства, което въпреки кризата получи увеличение на бюджета си. Най-много средства отиват за предучилищното и училищното образование, както и за сектор наука. За обслужване на цялата научна дейност са заделени близо 194 млн. лв. Средствата са разпределени за Българската академия на науките и за научна и творческа изследователска дейност на университетите. През юли 2011 година бяха приети промени в Закона за висшето образование, които отвориха широко вратите на българските учебни заведения за чуждестранни студенти, желаещи да учат в България. „Така българският интелектуален продукт вече ще се изнася в чужбина”, коментира промените в закона министърът на образованието и науката
Сергей Игнатов.
Какво направихме конкретно – уточнява подробностите министър Игнатов.
– Либерализирахме режима за признаване на съответната степен на образование. Това правят вече самите университети, а не министерството, както беше досега. Не е необходимо да се превеждат документите, ако те са на някой от познатите езици – английски, френски, немски, италиански и т. н. Това е важно, защото се спестява много време и разходи. Дадохме право на нашите университети за франчайзинг. Вече можем да се похвалим, че два български университета имат свои филиали в чужбина. Варненският медицински университет създаде своя структура за обучение на медицински сестри в Кувейт. Друг български университет направи филиал на територията на Кипър. Изключително важно за връзката между бизнеса и образованието е стартирането на проекта за ученически и студентски стажове и практики. По тази причина от януари т. г. започнаха промени на учебните програми в професионалните средни училища и във всички висши учебни заведения в България.
Проектът е на стойност 90 милиона лева и ще бъде реализиран през тази и следващата година. Всички ученици и студенти ще имат поне 240 часа реална практика. Те ще получават и заплащане за своя труд. Практиката ще се води от млади преподаватели или от специалисти от бизнеса, които след това могат да предлагат работа на студентите в съответната компания.
© Снимка: БГНЕС
Българските университети активно въвеждат и обучение на английски език.
От януари стартират и проекти в сферата на образованието и науката за повече от 520 млн. лв. по европейските фондове. Те са насочени към квалификация и преквалификация на учители. Тази година 42 хиляди преподаватели ще минат през тази система.
С развитието на технологиите споровете между образование и бизнес стават все по-остри. Компаниите обвиняват образователната система, че не подготвя добре бъдещите специалисти – знанията им са теоретични, архаични, липсва практическа насоченост и квалификация.
Хората си представят университета като кула от слонова кост от XIX век и всички, които са в тази кула, са важни, посветили са се на абстрактни неща, и не се интересуват какво става извън оградата на университета – защитава позицията на образователната система Сергей Игнатов.
– Съвременният университет обаче съществува в мрежа и се полагат много усилия за преодоляване на това мислене. Това не е само български, а световен проблем. Прави се всичко възможно университетите и професионалните училища да работят в единни мрежи с бизнеса. Вече имаме добри практики в тази насока. Много компании следят програмите в училището или в университета и казват: „Имате добри курсове и лекции, но ние имаме нужда от други специалисти.” Ние веднага им предлагаме: „Добре, вие ни давате ваши преподаватели, създавате ни лаборатория, в която нашите студенти да учат, след това вземате тези специалисти при вас.”
Българските университети активно въвеждат и обучение на английски език. Това са основно медицинските и техническите висши учебни заведения. Все повече стават програмите и специалностите, при които преподаването става на английски език. „При тези тежки кризисни условия, 2012 година е добра за българското образование и наука”, обобщава министър Сергей Игнатов.
