През 2000 година бе поставено началото на реформа в българската пенсионна система. Тя започна с повишаване на пенсионната възраст и въвеждане на точкова система при пенсиониране като сбор от осигурителния стаж и възрастта. Създадени бяха частните пенсионни фондове – третият стълб на пенсионната система. Те дадоха възможност на работещите да внасят доброволно средства за допълнителна пенсия, освен тази, която им се полага по закон от държавата след определена възраст. Родените след 1959 г. започнаха да се осигуряват задължително и в допълнителен пенсионен фонд – т.нар. втори стълб на осигурителната система. Днес, 10 години по-късно, пенсионната система в България отново е изправена пред сериозно предизвикателство – да се продължи спешно реформата, тъй като системата се задъхва от недостиг на средства поради застаряването на населението и редица неадекватни решения на няколко правителства. Дефицитът в НОИ надминава 600 млн. лева.Той е трупан през годините в резултат и на грешни управленски решения. Социалният министър Тотю Младенов ги посочи на дискусия, организирана от Центъра за икономическо развитие и Балканския институт по труда и социалната политика в София.
„Една от най-големите грешки според мен беше, че нямаше непрекъснат мониторинг на това, което беше замислено и внедрено в българското законодателство по отношение на пенсионната реформа. Тоест, от политиците се допусна изкривяване на модела, който беше заложен в началото на реформата. Непрекъснатото намаляване на осигурителната вноска, други диспропорции вътре в пенсионното осигуряване, толерирането на ранното пенсиониране, рязкото увеличаване на инвалидните пенсии – това са само част от елементите, които създадоха напрежение в системата и неравнопоставеност между поколенията, както и между самите пенсионери и между самите участници в пенсионната система.”
Всичко това доведе до ситуацията 43 процента от бюджета на страната да отиват за изплащане на пенсии, а само 40 процента от средствата за тях идват от осигурителни вноски на работещите. Останалите 60 процента натоварват бюджета. По-нататъшното намаляване на осигурителните вноски с цел създаване на благоприятни икономически условия за инвеститорите е пагубно за системата, предупредиха участниците в дискусията. Сегашната ситуация изисква да се създадат условия хората да останат по-дълго на пазара на труда. А това означава ограничаване на възможностите за ранно пенсиониране и строг контрол при отпускането на инвалидна пенсия. Съществува и друг казус, по който трябва да се мисли, предупреди социалният министър Младенов. По данни на НОИ 200 хиляди българи пенсионери работят на трудови договори. Същевременно толкова млади хора са извън пазара на труда. Обмисля се вариант за избор в бъдеще – пенсия или работа по трудов договор, като, разбира се, има нюанси на въпроса.
Представителят на Световната банка в София Флориан Фихтъл предупреди, че България трябва спешно да продължи реформите в пенсионната система, защото е изправена пред най-драматичното намаление на населението в сравнение с останалите европейски държави.А това крие сериозни опасности за осигурителната система.
„Фактите говорят – каза Фихтъл, – че в периода 2000-2025 година българското население ще намалее с още 1,5 млн.души. Освен това до 2025 г. една пета от българското население ще бъде на възраст над 65 г., което е най-голям дял на застаряващо население в сравнение с останалите държави-членки на ЕС. На практика това значи, че ще има по-малко вносители в пенсионната система в България, поради по-малкия дял на работещото население. Същевременно броят на пенсионерите ще е висок. България ще има много по-висок дял пенсионери в сравнение с останали държави-членки на ЕС.”
Според Фихтъл трябва да се ограничат изключенията от нормалната възраст за пенсиониране, тъй като 57 процента от мъжете и 36 процента от жените понастоящем получават пенсии, преди да е достигната нормалната възраст за пенсиониране. Освен това в България, посочи той, размерите на вноските в осигурителната система са на едни от най-ниските нива в сравнение с останалите държави-членки. „Необходими са допълнителни реформи в системата, каза Фихтъл, за да може българите да получават адекватни пенсии, без това да излага на опасност макроикономическата стабилност и показателите за растеж.” Впрочем за хала на българските пенсионери говорят фактите, изнесени на дискусията от бившия управител на Националния осигурителен институт Йордан Христосков. А именно – в България между 17 и 20 процента от хората в пенсионна възраст живеят под прага на бедност.
