Застаряващото население на Стария континент налага бързи реформи в пенсионните модели на европейските държави. България не прави изключение от този процес. Правителството е категорично, че пенсионната реформа няма алтернатива и ще се случи в обозримо бъдеще. Тя трябва да продължи започнатите реформи в системата от 1999 година, когато осигурителният стаж скочи от 20 на 34 години. Но дискусиите какви да сa промените в пенсионния модел, кога и как да се приложат, продължават в Националния консултативен съвет по пенсионната реформа, в който влизат представители на правителството, работодателите и синдикатите.
Безспорно е, че реформа на пенсионната система е необходима. И поради застаряващото население, и поради огромния дефицит в бюджета на Националния осигурителен институт. Според експертите у нас над 65-годишна възраст са около 23 процента от населението и на 100 работещи се падат по 82 пенсионери. Обратна е пропорцията в големите европейски държави – на 1 пенсионер се падат по четирима работещи. Приходите от осигуровки в НОИ трудно покриват разходите за пенсии – те са 60 процента от необходимите суми. Останалото се финансира от държавния бюджет. Дефицитът в НОИ в началото на годината е 2,3 млрд. лева /около 1,2 млрд. евро/. Съществена роля за него играе сивият сектор в икономиката. Все още доста работодатели осигуряват служителите си на по-ниски суми от реално заплащаните, а някои дори и не ги осигуряват. От предложените два варианта за пенсионна реформа, правителството смята, че е подходящ този, който предвижда увеличаване на осигурителния стаж за пенсия с три години, а не възрастта за пенсиониране. Така жените ще работят за пенсия 37 години, вместо сегашните 34, а мъжете 40, вместо сегашните 37. Хората, които продължават да работят и над този стаж, ще получават бонус от 3 процента на годишна основа. За стабилизиране на бюджета на Националния осигурителен институт ще се засили контролът върху обхвата на осигурените лица, както и върху сумите, за които се плащат осигурителни вноски. Това ще принуди доста хора да излязат от сивата икономика, а работодателите да осигуряват служителите си върху реалните им доходи. Предвижда се ограничаване на ранното пенсиониране, както и сериозен контрол при отпускането на инвалидни пенсии, които само за няколко години са нараснали с около 300 процента. Тотю Младенов, министър на труда и социалната политика, пояснява:
„Осигурителният стаж става един много важен социален и икономически лост. Когато хората знаят, че осигурителният стаж е важно условие за пенсионирането им и за размера на пенсията, която ще получат, те самите няма да имат интерес да работят в сивия сектор. Всеки ден трудов стаж става изключително важен. И самите хора, особено младите, няма да работят без трудови договори, така че в максимална степен всички работници и служители трябва да попаднат в социално-осигурителната мрежа. Защото когато човек не е в социално-осигурителната мрежа, тоест не работи на трудов договор, той няма право на обезщетения за безработица, за трудова злополука, за професионални заболявания, за бременност и раждане, за пенсия и това е в негов ущърб. Смятам, че с промените ще намалим зависимостта на плащанията на пенсии и обезщетения от държавния бюджет, което е изключително важно. Защото в момента 60 процента от всички разходи за пенсии и обезщетения идват не от осигурителни вноски, а от данъците на всички нас.”
Споровете между работодатели, синдикати и правителство обаче продължават до изясняване на важни подробности около стартирането на пенсионната реформа. Двата най-големи синдиката – КНСБ и КТ „Подкрепа” смятат, че е необходим гратисен период, след който предложеният от правителството вариант за реформа да започне. Освен това от КНСБ настояват първо да се стабилизира финансово осигурителната система като парламентът приеме промени в Наказателния кодекс, отнасящи се до криминализиране на неплащането на осигуровки. На това категорично се противопоставят от работодателските организации. По действащата в момента система 60 на сто от осигурителната тежест се поема от работодателя, а 40 на сто от работника. От КНСБ предлагат плавно увеличение на осигурителните вноски от 2011 година, което постепенно да стабилизира осигурителната система. Работодателите не приемат и това условие с аргумента, че по време на криза не трябва да се увеличават нито данъци, нито осигуровки.
От КНСБ предлагат също парламентът да приеме промени в Кодекса на труда, според които със закрила от уволнение да се ползват работещи, на които остават 3 години до пенсия. Така или иначе, пенсионната реформа в България ще се състои. Ако се постигне съгласие между работодатели, синдикати и правителство, стартът й ще е безпроблемен. В противен случай от синдикатите заплашват с протести в началото на есента. От Федерацията на миньорите към КНСБ вече заявиха, че са готови да започнат ефективни стачни действия, ако бъдат приети готвените промени в условията за пенсиониране при тежки условия на труд. В случая се предлага увеличаване на възрастта за пенсиониране при жените с 5 години – от 47 на 52 години, а при мъжете с 3 години – от 52 на 55 години. Трудът на миньорите е тежък и опасен, а продължителността на живота е най-ниска в сравнение с останалите професии, аргументират се миньорите.
