Хората колекционират какво ли не – значки, бирени кутии, кукли, книги, марки, монети... Известна българска актриса има колекция от фигурки на жаби. Да притежаваш различните форми на някой предмет, независимо какъв е той, се превръща в страст, от която отърваване няма. Иска ти се да имаш още, и още… Милкана Йорданова от село Смилян притежава внушителна колекция от стотици кравички. Дървени, порцеланови, плюшени, те запълват почти цяла стена в дома й. Селото се е сгушило между градовете Смолян и Рудозем, в близост до границата с Гърция. Прекрасната природа привлича туристи, които не пропускат да опитат прочутия едър смилянски боб, чиито вкусови качества не се срещат другаде. С какво кроткото домашно животно е привлякло вниманието й, разказва с удоволствие 57-годишната Милкана.
Първият предмет в колекцията идва не откъде да е, а от Алпите. Подаръкът е от Гауденц Руф, посланик на Конфедерация Швейцария в България от 1995 до 2000 г., който остава завинаги приятел на страната ни и страстен почитател на българското изкуство. В село Смилян попада на един от местните празници, където по традиция се избира „Мис Крава”, най-красивото животно в селото. Празникът е повод за веселба и добро настроение не само за посетителите на Смилян, а и за всичките му жители. Малко по-малко колекцията на Милкана се увеличава. Гостите на селото, любители на родопската природа, отсядайки в нейната къща, не забравят след време да й подарят не друго, а фигурка на крава или предмет с нейно изображение. И така – година след година предметите в колекцията на Милкана Йорданова достигат внушителната цифра 450.
„Имаме кравички почти от цял свят, например от Америка – едната се казва Бети, а другата Нети, смее се Милкана. – Щастливата крава пък е със страхотна усмивка, украсена е с обици. Имаме и Спящата красавица – като я погледнеш, ти се иска да застанеш в същата спокойна поза. Всяка фигурка излъчва мъдро приемане на живота и спокойствие, продължава родопчанката. – И започваш да мислиш, че не трябва да се вземаш много на сериозно в тоя живот, а да го живееш с по-бавен ритъм, без много бързане. Кравичките-сувенири от Швейцария са 7, направени са предимно от дърво и приличат много на истинските крави – с виме, с чан, с рога, много са красиви. Някои екземпляри от колекцията са с цвете в устата. А това според мен е знак, че кравата обича чиста храна, особено пък нашите родопски крави. Когато нацъфтят ливадите и се превърнат в райски градини, ароматните цветя са храната на животните през цялото лято. Ето и една колекция от зодии, всяка зодия е отделна кравичка. Има още чорапчета-кравички, закачалка-кравичка, чаши, чайници, дори кофа с образа на кравичка, скиорка, какво ли още не.”
Почти всеки ден получавам по пощата пакетче със сувенир, изобразяващ това добро животно, казва Милкана. И ти става приятно, когато разбираш колко много хора искат да се включат в колекцията. По професия Милкана е икономист, а корените й са от Родопите. След 1990 г. и началото на демократичните промени в страната, семейството започва собствен бизнес съвместно с още две фамилии и обръща гръб на тогавашния си начин на живот.
„През 1992 година стартира една програма на швейцарското правителство – помощи за Източна Европа, разказва Милкана. – Тогава ние кандидатствахме с проект, като идеята ни беше да направим високопланински подвижни мандри, каквито има в Алпите. Но впоследствие нещата с ликвидирането на държавните земеделски стопанства се развиваха така динамично, че не останаха стада по високите места на Родопите. Тогава направихме мандра в село Смилян, а то се оказа едно много подходящо място. Млякото, което беше изследвано от швейцарските експерти, се оказа много подходящо за жълти сирена, тъй като кравите се хранят само със сено от планински ливади. Така че, както казват, всяко зло за добро. И си мисля, че когато човек много иска да направи нещо, някак си времето и обстоятелствата му помагат да стане това. В Смилян живеем от 20 години, от деня, в който купихме сградата на мандрата и започнахме да се занимаваме с нея. Преди 4 години реализирахме няколко проекта, свързани със селския туризъм и Смилян се оформи като чудесна туристическа дестинация. Селото отдавна вече не е популярно само със смилянския боб, а и с чудесните сирена, които правим както по традиционни български, така и по други технологии.”
След малката мандра бизнесът се разширява – построяват и къща за гости. На посетителите предлагат освен нощувка и всички млечни лакомства, които се правят в мандрата.
„В началото много приятели казваха: „Защо отивате толкова далече, на границата, в провинцията…”, спомня си първите години в Смилян Милкана Йорданова. – Сега често пъти аз казвам: „Ние сме в центъра, вие сте в провинцията”. Защото мястото, където човек работи и се чувства щастлив, за него е центърът на вселената.”
Не се бойте от мечтите си, а ги преследвайте докрай, допълва Милкана Йорданова. Тогава и сънуваното в един момент се сбъдва.
Снимки: личен архив
