Какъв искаш да станеш като пораснеш? Това сигурно е най-често задаваният въпрос към всички деца. И често отговорите се менят, а мечтите се редуват една след друга. Малко са тези, които остават верни на първия си порив и след време осъзнават, че сякаш са били родени, за да осъществят детската си мечта. Д-р Николета Любенова е от тези щастливци. Не си спомня в детството си да е давала друг отговор на въпроса каква иска да бъде, освен един – доктор. Когато става ученичка, отговорът й е още по-конкретен – стоматолог. Един от най-щастливите моменти в живота й е, когато разбира, че е приета в специалност „Стоматология”. Днес д-р Любенова има вече десетгодишна практика в професията на своя живот. В нито един миг не е съжалявала за този избор, нито за огромните трудности, през които минава всеки студент в такава тежка специалност:
„Това, което ме зарежда отново за работата, е връзката ми с хората, непосредственият контакт с тях, както и това да видя с какво съм им била полезна”, споделя д-р Николета Любенова.
„Аз много обичам да се занимавам с най-различни варианти на приложни изкуства – споделя тя. – Не съм учила нещо специално в тази област, просто ми е хоби. Например работя с глина, рисувам чаши с бои за стъкло. Понякога през лятото правя бижута. Това е нещо, което ме разтоварва. Мисля си, че стоматологията всъщност обобщава всичко, което ми е интересно. Сигурно затова по необясним за мен навремето начин съм искала точно това. Стоматологията първо е част от медицината – моята мечта, откакто се помня. Друга важна причина да обичам работата си е удовлетворението, което ми носи усещането да помогнеш на някого. Да му помогнеш в тежък за него момент и то не с някаква вещ, а като го избавиш от силна болка. Дори само погледът на човек, който си тръгва от кабинета, след като си му помогнал, ти стига за целия ден. Достатъчно е да има един такъв и вече е много зареждащо. От друга страна – зная, че мога да бъда полезна на хората, защото виждам, че те много бързо започват да изпитват доверие към мен. В стоматологията е необходима и много сръчност. Това също много ми допада, сякаш ми идва „отвътре”.”
Според д-р Николета Любенова, освен добре обучен, теоретично подготвен и сръчен, стоматологът трябва да бъде и много добър психолог. Всеки, който влиза в кабинета, не е просто пациент, а личност, която носи своите житейски проблеми, страхове. Понякога минава време, преди човекът с болка да се осмели да седне на зъболекарския стол. Непринудените разговори, отвличането на вниманието от предстоящата процедура, особено при децата, са много важна част от работата на стоматолога. Дали заради вроден талант за общуване или поради придобития вече професионален опит, но по време на работа около Николета обикновено цари добро настроение. Стреснатите понякога при първата среща деца бързо преодоляват страха от плашещите инструменти, свикват с усмихнатата млада жена и се оставят в ръцете й с пълно доверие. Една нейна приятелка даже изрича следното: „Николета, не съм вярвала, че някога ще го кажа, но е толкова релаксиращо човек да дойде на зъболекар.” А самата Николета релаксира най-добре като пътува. Казва, че според нея едно от нещата, за които най-много си струва да се отделят свободно време и средства, са пътешествията:
„Защото отварят мирогледа, убедена е тя. Освен разтоварващия ефект, който имат пътешествията, те обогатяват човек и му дават възможност да надрасне нивото, от което е гледал дотогава. Това е моето усещане. Миналото лято бях за две седмици в Палма де Майорка. Случи се така, че почти през цялото време валя дъжд, което не е характерно за това място. Въпреки това, се чувствах страхотно, защото вместо да се излежавам на някой плаж, обикалях навсякъде. Научих неща, които дотогава не знаех. Миналото лято пътувах и до Италия – продължава с разказите за пътешествията си Николета. – Но не ходих по местата, където се разхождат повечето туристи. Бях в едно селище, недалеч от град Бари, в южната част на страната. Там всъщност видях Италия такава, каквато според мен е в действителност, без туризма. И там имаше забележителности, макар и не така гъсто разположени. В същото време те не са превърнати в онази атракция, която скрива истинската атмосфера на мястото. И в Кападокия съм ходила – дълбоко в азиатската част на Турция. Това не може да се опише, човек трябва сам да го види. Ето защо толкова много обичам пътешествията, казва Николета Любенова. Винаги можеш да откриеш неща, за които дори не си предполагал, че съществуват.”
След всяко ново, изпълнено с интересни преживявания пътуване, Николета се завръща отново към любимата си работа, която за нея също е голямо и интересно пътешествие:
„Това, което ме зарежда отново за работата, е връзката ми с хората, непосредственият контакт с тях, както и това да видя с какво съм им била полезна - казва д-р Любенова. - Моя пациентка ми е казвала: „Има смисъл да те има”. Какво повече ми трябва от това признание?! Интересувам се от всички нови технологии, които се появяват в нашата професия. Някои са подходящи за мен, а други не. Моята специалност е терапевт, към друга не смятам да се насочвам. Но и самият документ за полученото образование няма никакво значение. Има значение какво успяваш да направиш в работата си, а пък резултатите в нашата професия се виждат много ясно”, заключава д-р Николета Любенова.
Снимки: личен архив
