Да наблюдава света около себе си и когато забележи нещо, което може да се направи по по-добър начин, да се опита да го реализира – така разбира живота студентът от Техническия университет в София Георги Чипов. Той вече има диплома за бакалавър по медицинска електроника. В момента се обучава за магистърска степен в същата специалност. В края на 2011 г. Георги, заедно с екип от студенти и преподаватели, печели наградата на фондация „Емпауър Юнайтед” за най-креативни млади хора с бизнес идеи в България. Отличието е връчено за проекта Smart hand (умна ръка). Това е разработка на изкуствени крайници, задвижвани с импулси на тялото.
Забелязах един човек, който няма ръка, и се замислих върху това, че мозъкът продължава да изпраща сигнали, въпреки че ръката вече я няма. Тогава си казах, че мога да се опитам да уловя тези сигнали и да ги използвам да управляват изкуствена ръка. Така, чрез наблюдение и анализ, се роди тази идея – разказва Георги Чипов. – Механичната ръка няма да може да върши всичко, което прави истинската, но би могла да я замени в около 80 процента от дейностите. Все пак тя няма да се управлява толкова лесно, колкото го правим с истинската, без да се замислим. Има алгоритъм, по който се управлява механизмът. В момента работя върху това той да бъде максимално лесен. Засега, за да свикне човек да използва нормално протезата, ще му трябват около две-три години. Целта ми е да намаля значително това време. Предстоят още доста експерименти, за да се постигне такъв ефект, казва младият изобретател.
Георги и екипът му очакват съвсем скоро да получат средства по нов европроект и като използват и сумата от наградата, да изработят прототип на електронната ръка. Предстоят още тестове и едва тогава може да се пристъпи към производство. От малък Георги е любознателен и се интересува от археология, архитектура, техника. Вкъщи непрекъснато разглобява всякакви уреди от бита. За него е било най-забавно, когато майка му се върне у дома с предмет, който техниците в сервиза не са могли да поправят. Тогава този уред веднага попадал в ръцете на малкия техник и много често резултатът е бил положителен. Smart hand е първата възможност за разработване на по-мащабен проект. Това е дипломната работа за бакалавърската степен на Георги. Много са обаче хрумванията му за най-различни изобретения още от малък:
Списъкът ми с идеи, още откакто бях дете, е огромен. В седми клас например се замислих за система с бензинов двигател, който да върти динамо – спомня си Георги Чипов. – Динамото да зарежда акумулатор и да задвижва двигател на кола. Всички ми казваха, че в това няма никакъв смисъл, но после се оказа, че това са хибридните автомобили, които сега навлизат в автомобилостроенето. Аз не бях направил нищо специално тогава, но това беше просто една идея. Другото, което ми хрумна, когато бях малък, беше да се наредят по пътищата едни специални „пиезо пластини”. Когато върху тях се оказва натиск, те генерират малко електричество и ако се подредят много такива пластини една до друга, а върху тях мине автомобил, той ще генерира електричество и така ще се движи. Сега се оказа, че и това вече е направено, казва Георги Чипов.
Макар да е възприел електрониката като своя бъдеща професия, Георги гледа на нея и като на хоби. Когато не върши нещо по подобряване на изкуствената ръка, се занимава с някой друг проект. Вече работи и върху дипломната работа за магистърската си специалност. Отново идеята му е свързана с управление чрез мозъчни сигнали. Иска да създаде и електронна книга за незрящи хора, за да им предостави възможност за достъп до всякаква информация в електронен вид с помощта на брайловата азбука. Обича да чете – философия, психология, фентъзи от време на време. Свикнал от малък да наблюдава света с любопитство и да ражда разнообразни идеи, Георги не се страхува да гледа и в по-далечното бъдеще. Много иска успешно да бъде реализиран проектът с изкуствената ръка. А някой ден да ръководи предприятие, което да произвежда изобретенията му, да го разширява. След време да започне той да търси млади хора с идеи, на които да помага и по този начин да допринася за развитието на България. Ако това не се получи, може да съм някъде в Африка и да помагам на децата там, казва с усмивка Георги. В близко бъдеще мисли и за докторантура по любимата си специалност, но този път в чужбина. Не смята да емигрира, а просто да получи по-различна възможност за обучение. Според него целта на образованието е хората да не бъдат просто ходещи енциклопедии, а да се научат да мислят, да бъдат стимулирани да разсъждават и анализират. А така винаги ще се раждат и нови идеи.
