Първоначалният културен шок в чужда страна е неизбежен. В голяма степен той е свързан с предварителните очаквания на човека, смята Мария Щепанкова. Младата дама е от Чехия и живее от пет години в България. За разлика от потока млади българи, които през последните две десетилетия поемат на Запад, за да търсят реализация и по-добър живот, засега тя е избрала да се установи в страната ни. Тук я довеждат работата и желанието й да „вкуси” от живота в странство. Мария има фирма, която подпомага български и чешки компании, основно от сферата на строителството и консултантския бранш, да се наложат на чужди пазари. Интересът на чешки фирми към България е голям, твърди тя.
„В Чехия вече доста неща са построени и това, което при нас се изграждаше, тук предстои да се направи. Имам предвид пътища, възобновяване на сгради, канализации, депа за отпадъци, хвостохранилища. Всички тези неща трябва да бъдат направени и за целта на България са отпуснати европейски средства. В Чехия това вече е готово и за фирмите, които искат да се развиват на други пазари, България е интересна – пояснява Мария. – Имам колеги в Чехия, които пък помагат за обратната посока на движение на стоките. Т.е. да подкрепят български фирми, влизащи на чешкия пазар. Това означава първоначално някой да им помогне да си намерят офис, подходящ персонал. Но най-основното е да си осигурят сделки, от които бизнесът да потръгне.”
Българските стоки трудно успяват да пробият на чешкия пазар. Мария дава пример с хубавите български вина, за които обаче нейните сънародници все още не са достатъчно подготвени. Добре известно е, че в страната на Швейк на почит е бирата. Други нашенски качествени продукти като сирената и кашкавалите попадат пък в неравна битка с подобни западни стоки, радващи се на по-големи държавни субсидии. Добрият инвестиционен климат и наполовина по-ниските данъци са нещата, които привличат чешките фирми у нас.
Мария е завършила икономика в родината си. Преди да дойде в България, за кратко живее във Франция. Споделя обаче, че тук се чувства по-добре. „В България храната все още има вкус. Има по-голяма свобода и гъвкавост за нещата, които могат да се правят”, аргументира се младата дама. Активният социален живот и спонтанността на българите са сред нещата, които също й допадат. „В Чехия, ако се обадиш на някого с предложение да се видите вечерта, би изглеждал несериозно, защото нямаш планиран график три седмици напред”, пояснява Мария. Признава, че е знаела малко неща за страната ни, преди да се установи тук. Все пак, първият й досег с България е още в детството, когато идва с чичо си на море в курорта Албена. В Прага пък се запознава с Диана, българска студентка, която е на кратка специализация в чешката столица. Ето какво разказва Мария за първите си впечатления и спомени от България:
„Знаех, че имате хубави планини и равнини, че е много хубава страна с красива природа. Това си спомнях от детството. Идвала съм и на гости на Диди. Тя също ми показа част от България и тогава много ме впечатлиха историческите ви забележителности. Те са много интересни и са твърде различни от тези, с които съм свикнала в Западна Европа. До голяма степен това се дължи на православието. Най-много ми харесват тракийските гробници. Доста съм обикаляла из България с приятели, също и по работа. Сега почти всяка седмица се разхождаме из Витоша. Ходила съм също в Родопите, Рила и Пирин. Сред интересните градове са Белоградчик, Казанлък, Велико Търново, Русе. България има чудесни природни забележителности. Много ми харесват пещерите, скалните образувания. Харесва ми, че има равнини и след това се издигат високи планини, което мисля, че донякъде се отразява и в манталитета на хората, в голямата емоционалност, която никога не знаеш накъде ще избие.”
Мария е „омагьосана” от българските народни танци.
Мария определя българите като гостоприемни и приятни хора. „Много добре ме приеха и имам много добри приятели тук”, казва още тя. За петте години, откакто живее в страната, тя е овладяла доста добре българския език. „Да”, „не” и „кукуряк” са сред първите думи, които научава. Обяснява, че учи езика в крачка, от разговорите с хората, от менютата в ресторантите и от многото договори за обществени поръчки, които й се налага да изчете с времето. „Чужд език се научава много бързо, когато си в средата и трябва да се разбираш с местните хора”, добавя тя. Подобно на много други чужденци, Мария също е „омагьосана” от българския фолклор и по-специално от нашите народни танци. Всичко започва сякаш случайно. Преди година тя решава да се запише в курс по рисуване, тъй като това е едно от нещата, които обича да прави още от дете. Другият й мотив е да срещне нови хора. Когато отива на рисуване, обаче се оказва, че то е изместено с един час и вместо него има урок по български народни танци. Разбира се, получава покана да се хване на хорото и така попада в неговия плен. Година по-късно Мария с лекота заиграва всяка нова стъпка, въпреки че, както казва, никога преди това не е танцувала. „Много са красиви народните песни и танци. Понякога така силно те докосват…”, споделя тя. Дотолкова е подвластна на тяхната магия, че четири от вечерите си през седмицата посвещава на репетициите в залата. Покрай хората като лавина започват да нарастват и запознанствата й с различни хора.
„На мен ми хареса, че се събираме различни хора, че целта е да играем заедно – разказва младата чехкиня. – Резултатът се получава, когато хората се разбират добре, усещат се един друг и кой как играе. Целта е групата да има някакъв синхрон, което много ми хареса. Другото, което ме привлече е, че по този начин се запознах с много различни хора. Защото, когато човек работи дадено нещо, той винаги е „изкривен” донякъде от хората, с които се среща. Например, когато работя с шефовете на фирми, обикновено се срещам с тях, защото те са мои клиенти. Освен тях имам и някакъв кръг от близки и приятели. Когато работиш като месар, имаш си друг вид клиенти, познати, с които се виждаш. Тук на танците се събират хора с различни професии и с различен начин на живот. Хубавото е, че помежду ни се получава този синхрон, че танцуваме и се забавляваме. Защото забавлението е важно.”
Снимки: личен архив
