„Обичам родния си град Смолян, хората, природата и не бих го заменила за никое друго кътче на планетата. Това е изключително място, запазило духа на старите традиции на родопчани. В Смолян могат да се видят къщи и църкви, строени през XVIII-XIX век, разкриващи бита и традициите на родопчани в миналото.” Така започна разговорът ми с Йорданка Цветкова, главен уредник в Регионалния исторически музей в Смолян, скътан в полите на Родопа планина, Южна България. Запознахме се по време на коледна изложба-базар в столицата. На нея бяха показани произведения на традиционните български занаяти – плетиво, везмо, плъсти и т. н. Зад един от щандовете Йорданка изплиташе мънистени бижута, докато посетителите се трупаха да разглеждат направените вече гривни, обеци, колиета, пръстени: „Работя в Регионалния исторически музей в Смолян, чийто най-богат фонд е „Етнография” – казва Йорданка. – В него се съхраняват много красиви носии, пафти, колани, а също така и над стотина мънистени накита, украсявали традиционното родопско облекло на българката. Специално тези, по чиято аналогия правя накити, са от края на XIX и първата половина на XX век. Все още има селища в Родопите, където се изработват автентични образци и с моите колеги преди години успяхме да издирим тези хора и да възродим традицията. Така тези накити достигнаха и до съвремието и вече много от тях са аксесоари към визията на модерната българка. Традиционните родопски плетени мънистени украшения присъстват и в костюмите на много певчески и танцови народни ансамбли.”
© Снимка: Диана Христакиева
Йорданка Цветкова представи бижута от мъниста, характерни за родопския край по време на коледна изложба-базар в музея „Земята и хората” в София
„Зимата в планинското градче е снежна и студена. Вкъщи вечер около печката родопчанки плетат, шият и редят пъстроцветни мъниста – това е тяхната своеобразна цветна магия, с която изплитат надеждата си за пролет, за слънце, зеленина и цветя…”, продължава разказа си Йорданка Цветкова. С много любов тя разказва за своя край. Предава любовта си към българщината и на посетителите на историческия музей в Смолян, на своите близки и най-вече на дъщеря си. „В нашите ръце е да съхраним своята самобитност, традиции и култура, да не позволим да изтлее огънчето, сгрявало векове наред сърцата ни ”, казва Йорданка Цветкова и започва отново да ниже разказа си за мънистените накити:
„Аз се запалих покрай колегите, които започнаха да изработват мънистени бижута, казва събеседничката ми. – Насочихме усилията си към съхраняването на този занаят. Разработихме проект заедно с клуб „Приятели на Регионален исторически музей – Смолян” за обучение на деца и млади хора в този занаят, който имаше невероятен успех. Осъществи се и сега в Смолян има доста млади хора, които плетат, за тях вече не е загадка създаването на мънистени накити. Всъщност, аз имам някакво генетично заложено усещане към багрите, формите, съчетанието на цветовете… Моята баба е била тъкачка, майка ми бродираше и си обяснявам като наследено от тях това влечение към традиционните български занаяти. С удоволствие изучих старинните технологии, започнах и да осъвременявам мънистените бижута, така че да станат желано бижу за съвременните млади жени. Мъже също търсят гривни от мъниста, особено в черен цвят. От дълбока древност на мънистата с различни цветове се е придавало определено значение. Смята се, че синьото мънисто предпазва от уроки, черното – от болести. Знам, че в родопския край, червени мъниста слагат във водата, с която къпят новороденото, за да е здраво и с румени бузки. Мънистени украшения се правят и към чантите за гайди в Родопите. Има майстори, които бродират чанти с мъниста, сред тях има и мъже.”
© Снимка: Диана Христакиева
Бижутата от мъниста – красиво хоби
От Йорданка Цветкова научаваме също, че мънистени накити у нас се носят не само в родопския край. „Традиционното облекло на българката с неговата сложна композиция, богат колорит и още по-богата символика винаги са привличали вниманието на изследователи и любители. За жалост обаче в повечето изследвания, посветени на облеклото, мънистата остават в сянката на пафтите, нагръдните украшения и накитите за глава от благородни и неблагородни метали. Вероятно това е една от причините етнографските описания на мънистените накити да са толкова оскъдни. На много места в България обаче те се носят – стари, нови или пък реставрирани. Мънистата имат и още едно преимущество – те са едновременно евтини и ефектни”, обобщава Йорданка Цветкова и допълва: „Успешно мина първият проект за обучение на млади хора и деца в плетенето на мънистени накити в Смолян. Интересът беше голям. Немалко от туристите, дошли на зимна почивка в града, съчетават зимните спортове с това занимание. Сред посетителите ни през миналата година, бе и група от 15 деца и техните ръководители от съседна Гърция. С тях също проведохме обучение, те видяха накитите, запознаха се с традициите и начините за изплитането им. Очакваме нови групи от деца, както и възрастни, желаещи да научат нещо повече за това хоби и занаят същевременно.”
