Изкачването по стълбицата на успеха в личен и професионален план зависи от качествата на човека, а не от пола, убедена е Елена Маринова. Самата тя е доказателство за това. Едва на 34 години, тя вече е постигнала мечтата на всяка жена – успешна кариера, чудесно семейство и страхотен 5-годишен малчуган. Елена е президент и съсобственик на водеща българска компания за софтуерни услуги. Бакалавър е по „Икономика” и магистър по „Стратегическо управление” в СУ „Св. Климент Охридски”. Била е в борда на двете големи IT асоциации – БАИТ и БАСКОМ. Носител е на наградите „Млад Мениджър 2010” на фондация „Еврика” и „Next generation” за млади предприемачи на вестник „Пари”.
За пътя от „кота нула” до отговорната позиция президент на водещата IT компания, и за трудностите, с които е осеян, Елена разказва:
Започна на шега. Още не бях завършила бакалавърската си степен. Предстоеше ми държавен изпит и тогава срещнах Делян Лилов, сегашният изпълнителен директор на компанията. Имахме общи приятели и така се запознахме. По това време той имаше идея да стартира софтуерна компания. Негови приятели в САЩ щяха да дадат първите клиенти, малки start-up компании в Калифорния. Предложи ми да му помогна с бизнес плана. Отначало бяхме няколко човека в апартамент в кв. „Дървеница”. Беше забавно и не особено сериозно. Първата година дори си запазих тогавашната основна работа – преподавах английски език в една школа. Стартирахме през 2000 г. и само няколко месеца по-късно се случи най-голямата криза в IT бранша – спукването на т.нар. дот-ком балон, когато много американски IT компании банкрутираха. Във фирмата бяхме станали вече 10-15 човека. Наложи се да уволняваме. Американските ни партньори се оттеглиха и може би това беше моментът, в който стана сериозно. През следващите десет години се случиха много неща. Започнахме да работим с големи клиенти, което стана случайно. IBM погълнаха малка компания в Норвегия, която ни беше клиент, и така след серия одити, интервюта започнахме да работим за тях.
Противно на класическата логика, при която фирмите се налагат първо на вътрешния пазар, компанията, ръководена от Елена, най-напред си извоюва позиции на чуждите пазари и работи с международни гиганти като DHL, IBM, SAP, Siemens и др. В последните 5-6 години се обръщат и към България, работейки по европейски проекти с различни министерства и неправителствени организации. Сред клиентите им стават както големи български компании, така и малки, иновативни фирми. Преди няколко години Елена и Делян Лилов създават към компанията си специален R&D център, занимаващ се с научно-приложни изследвания съвместно с учени от академичните среди. Факт са и първите продукти. Един от тях е медийна платформа за таблети и смартфони. Благодарение на това българските iPad потребители вече имат достъп до първия български електронен таблоид – iВестник и до iPad версия на бизнес списание „Мениджър”. Компанията има също различни програми, насочени към стимулиране развитието на млади таланти в IT сферата. Сред инициативите са Академията за IT лидери, създадена съвместно с Факултета по математика и информатика на СУ, годишно състезание по програмиране, специализираният портал „ИнфоМан” и много други. За мотивите да инвестират в развитието на младите хора и науката, Елена споделя:
В личен план, когато учех, ми липсваше връзката с бизнеса. Вярвам, че тя е много важна, за да се ориентира един млад човек с какво иска да се занимава, какви са възможностите, какви са необходимите качества, за да се развива. За нас като компания младите са бъдещето на България, те са хората, с които ще работим в следващите години, било то като наши служители или като наши клиенти. Що се отнася до изследователската дейност, вярвам, че България трябва да се развива като дестинация, предоставяща продукти и услуги с висока добавена стойност не само в IT сектора, а във всички отрасли, започвайки с популярните като приоритети земеделие и туризъм. Ако бъде земеделие, да не е просто масово земеделие, а например – биохрани. Ако бъде туризъм, да не е масов, евтин туризъм, а културен, спа и селски туризъм. В IT бранша продуктите и услугите, които предоставяме, трябва да бъдат високо иновативни. Ето защо връзката с университетите и с техните изследователски екипи е много ценна.
Сред инициативите за насърчаване развитието на младите хора е и международна стажантска програма. За кратко време през нея са минали над 100 стажанта от България, Франция, Испания, Англия и САЩ.
Реално във всеки един момент в компанията имаме чуждестранен стажант – казва младата дама. –
В момента има испанец и чакаме съвсем скоро да дойдат няколко французи. Стана част от „мусаленската” култура да имаме непрекъснато чужденци в офиса. Това ни обогатява културно, помага самите ние да се чувстваме граждани на света, което е изключително ценно. Всички стажанти са много мотивирани и, освен че научават нови неща, те вършат и работа за нас, което е двустранно полезно.
За трудностите пред жените в света на бизнеса, често считан за мъжка територия, и за предимствата да си дама, Елена признава:
Трудностите са същите като при мъжете. Не виждам особена разлика. Като качества жените сме по-интуитивни. На мен това ми помага. От друга страна, има също мъже, които са интуитивни и напипват тенденциите. Но като цяло интуицията е по-развита при жените, за разлика от по-точното мислене при мъжете. В световен мащаб в IT сектора все още има повече мъже, отколкото жени. Затова на различни по-големи събития и конференции може би ми е по-лесно да бъда забелязана като жена. Това помага за първия контакт и след това, когато са минали пред очите им десетки срещи, хората си спомнят по-лесно за теб. Но това не е кой знае какво предимство, защото е важно след това как ще развиеш бизнес възможностите. В кръга на шегата, най-голямото предимство е, че при IT събития опашките пред дамските тоалетни са по-малки – смее се Елена.
Младата бизнес дама умело „жонглира” с кариерата и личния живот. Признава, че и двете й носят огромно удовлетворение. Извън работата обича най-много прекараното време със сина си и семейството, срещата с нови хора, пътешествията из България и по света. Любимата й дестинация е Рио де Жанейро.
Може би това е единственото място извън България, където сигурно бих могла да живея. Обожавам да пътувам, но ми харесва да живея у нас, споделя още тя и добавя:
В Европа България се намира на ръба – достатъчно на север, за да може да се прави сериозен и отговорен бизнес, и достатъчно на юг, за да имаш хубав социален живот. Още за това как „изпуска парата” от забързаното ежедневие, Елена разказва:
Стига човек да иска, за всичко намира време. Много обичам да ходя в планината. Това лято със сина ми, когато беше още на 4 години и половина, успяхме да изкачим връх Мусала. Много се гордея с него, че успя сам да го направи. Имам приятели от детинство, с които продължаваме да поддържаме контакти. Обожавам да общувам с деца. Те са много мъдри и наистина ми носят, включително и в професионален аспект, много идеи. Един от продуктите, които направихме по-миналата година – детски игри за iPhone, беше провокиран от детския интерес. Оказа се, че в България няма подобни игри на български език. Така решихме да направим игри, които развиват както мисленето, така и двигателните умения, ученето на букви от българската азбука. Те се превърнаха в много популярни и често сваляни, може би най-вече от българи в чужбина, които нямат добър достъп до образователни материали за най-малките дечица.
