Моника Панайотова е родена през 1983 г. в София. Завършила е УНСС, и по-точно специалностите „Международни отношения” и „Международни икономически отношения” със специализация „Управление на международни проекти”. Владее английски, френски и испански. 28-годишната българка е сред малкото млади жени на висок политически пост у нас. Едва на 24 години оглавява младежката организация на ГЕРБ, две години по-късно е избрана като мажоритарен кандидат на управляващата десноцентристка партия в София за депутат в 41-то НС. От 14 юли 2010 г. оглавява Комисията по европейските въпроси и контрол на еврофондовете в парламента. За Моника Панайотова обаче политиката е съзнателно избран и следван път още с избора на висшето й образование, разказва тя в интервю специално за Радио България.
До появата на сдружение ГЕРБ не виждах подходяща партия, където младите да са важен фактор. Но там видях много ентусиазирани млади хора с желание за промяна. Те са генератор на голяма част от случващото се и досега в рамките на партия ГЕРБ, при това вече облечено и в конкретни секторни политики, касаещи младите хора, поясни Моника Панайотова. Преди това обаче, има период на доказване, на изграждане на доверие, на активност.
Равнопоставена ли е жената с мъжа в политиката, пречка ли са домашните задължения и дали нежният пол внася повече морал в нея?
В нашата партия дамският състав не може да се оплаче. Определено сме толерираната част. По-скоро мъжете, казано с доза чувство за хумор, се чувстват „дискриминирани” понякога. Самият лидер на партията Бойко Борисов често споделя, че обича да работи повече с жени. Разбира се, има разлика между подхода на мъжете и на жените в политиката. Но аз лично съм на мнение, че трябва да има баланс. Всеки има положителните си качества и те трябва да са на преден план, за да са изцяло в интерес на работата. Хубаво е да има баланс между половете, но акцентът трябва да е по-скоро върху качествата на човека, бил той мъж или жена. В интерес на работата е да има максимално повече професионалисти, както и хора, отдадени на кауза. Това е задължително за политиците. Иначе трудно може да си 24 часа на разположение. Това не е работа с фиксирано работно време и дневен ред. Трябва винаги да си с усещането, че правиш нещо повече, че си в услуга на хората, които са ти гласували доверие, за да си ефективен в това, което вършиш. Аз не съм омъжена, но мисля, че е въпрос на разбиране и балансиране на отношенията между партньорите у дома, за да не пречат на работата. Вече е по-модерно споделянето на отговорностите в семейството. Не бих казала и, че моралът в политиката зависи от това дали си дама или кавалер. Въпрос на ценностна система на хората. А и основното ни послание, когато влязохме в НС, бе за нов морал в политиката. Затова и групата ни там е изцяло от нови, а и много млади хора, които тепърва градят кариера и бъдеще. Тоест, важно е какво е приоритетното за теб, какво е усещането ти за света и хората и най-вече чувството ти за отговорност за това, което вършиш.
След последния Съвет на ЕС лидерите на 27-те страни-членки излязоха с декларация с фокус върху младежката безработица и малките и средни предприятия – основен генератор на икономически растеж, припомни още Моника Панайотова, която е и лидер на младежката организация на ГЕРБ.
Какво предстои?
Насочени сме към повече гъвкавост в оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” като мерки, които са и антикризисни, и с фокус към младите хора. Но трябва да се намери и баланс между поколенията, защото 2012 г. ще е година и на активното застаряване. Тоест, поради демографията, искаме да се удължи трудовият стаж, но трябва да се осигурят и работните места, необходими за младите да се квалифицират и изграждат като кадри. Една от инициативите на младежката организация на ГЕРБ е т.нар. „Стартиране с едно евро”. Целта е да се стимулира предприемачеството сред младите, особено активните и склонните на риск да реализират идеите си хора. За да не се третират те като група, на която да се помогне, а да й се даде шанс да покаже какво може. Тази седмица предстои да се внесе в НС Законът за младежта. Целта е да се насочи вниманието на институциите към младите. Това е първата стъпка. А вече секторните закони дават конкретните мерки за заетост и другите мерки, свързани с младежката политика в сектори като здравеопазване, спорт, образование, околна среда. Законът за младежта трябва да дефинира що е то „младеж”, за да знаят институциите в каква целева група да фокусират работата си с младите хора не само на централно, но и на местно ниво. Създава се също и Консултативен съвет към министъра на образованието с участие на зам.-министрите от ресорните министерства, както и от национално представени младежки организации. Тоест, законът дефинира и „национално представена младежка организация”. Така мерките, касаещи младите, ще се изработват заедно с тях – посочи Моника Панайотова. Тя припомни още, че на последното изслушване на доклада на Комисията по еврофондовете са направили препоръка за повече внимание на институциите към младите и гъвкаво използване на ресурса от европрограмите, предназначени специално за тях.
Колкото до ценностите в политиката, Моника Панайотова споделя: За мен първа и най-важна ценност е отговорността, заявява тя. Ако ти е гласувано доверие от хората, трябва да го оправдаеш, без да пестиш усилия. Втората е чувството за справедливост. В политиката не винаги всичко се оценява на момента. Въпросът е ти да си убеден, че си дал максимума от себе си и съвестта ти е чиста. Важна ценност е и демокрацията, свободата да изразяваш своето мнение, чувства, мисли, идеи.
Според Моника Панайотова, неотдавнашната авария с язовир „Иваново” у нас и непредвидените природни бедствия са показали и, че сред българите има по-скоро солидарност и желание да помогнат, да са съпричастни към трагедията на другите – въпреки кризата. Това ме прави оптимист. Много е важно всеки да знае, че е важен за обществото и може да допринесе реално за успеха му. Успехът на всеки поотделно прави общия ни успех, убедена е депутатката. Всеки е част от случващото се и наш е изборът в каква посока то ще се случва – Това е и посланието й и към младите българи у нас и в чужбина:
Призивът ми към тях е да са по-активни, да не мислят, че нещата са предопределени. Всичко зависи от тях, от това самите те да инвестират в себе си, в образованието си, в постоянния си стремеж да научават повече, да надграждат, за да са ефективни в работата, в средата, в която живеят. А изборът на българите емигранти да се върнат в родината е индивидуален за всеки и той не може да бъде критикуван за решението си, каквото и да е то. Но ако искат България да върви, както си я представят, трябва да дадат част и от себе си, да направят известен компромис, за да останат тук. И въпреки немалкото предизвикателства тук, да се опитат и те да дадат своя принос, влагайки енергията си, своите положителни идеи и по-различен начин на мислене, за да се променят нещата в страната ни.
