Новоизбраните президент и вицепрезидент на Република България Росен Плевнелиев и Маргарита Попова се заклеха в Конституцията на страната пред българския парламент под звуците на националния химн и химна на Обединена Европа. Росен Плевнелиев е четвъртият демократично избран български президент, след като победи на изборите през октомври 2011 г. Той ще смени на поста президента Георги Първанов след два мандата от по 5 години. Предаването на властта ще стане на 22 януари с тържествена военна церемония. 21 артилерийски салюта ще отбележат смяната на Върховния главнокомандващ на Въоръжените сили на България.
Въпреки че държавният глава у нас има ограничени правомощия, фигурата му се счита за много важна позиция. Това е единственият върхов пост у нас, който се определя пряко от народа, за разлика от този на премиера и председателя на парламента. Преди да се кандидатира за президент, Росен Плевнелиев бе министър на регионалното развитие и благоустройството, сочен за най-успешен сред министрите в кабинета на Бойко Борисов. По социологически данни непосредствено след избирането му за президент на България и в момента той се ползва с 55 процента обществено одобрение.
Росен Плевнелиев е роден на 14 май 1964 г. в гр. Гоце Делчев, Югозападна България. Той е български предприемач и политик, свързан със сега управляващата дясноцентристка партия ГЕРБ, без да е неин член.
При кандидатирането си за държавен глава 47-годишният технократ обеща на българските избиратели да изгради нова визия на президентската институция, програма от 10 приоритета и прозрачност. Основната му цел е Националната програма за развитие „България 2020”, защита на националните приоритети и европейското бъдеще на страната. Справянето с дефицита на справедливост и административната реформа, включително електронното правителство са основни негови приоритети. Подкрепя силно енергийната ефективност и енергийната независимост на страната.
А ето какво заяви новият президент Росен Плевнелиев в първото си обръщение пред Народното събрание:
За мен силна, просперираща, успяваща България е не просто цел. Това е кауза. Кауза да служим, да дадем най-доброто от себе си. Да пожертваме лични интереси, да загърбим политически пристрастия. Силни сме само когато сме обединени. Досега предимно кризите са ни обединявали. Време е да се обединим около национална цел. Днес България има нужда не просто от мечта, а от програма, която се приема от обществото и политическите сили. Най-страшният дефицит на една нация е дефицитът на бъдеще. Не можем да допуснем това. Правителствата се сменят, но България не може да започва всеки път отначало. Търсенето на обединение е конституционен приоритет на президента. Но това, което „България 2020” предлага, е не просто консенсус, а съгласие около дългосрочна програма за икономически растеж и развитие на нацията. Моята кауза е България да се превърне в една средно богата европейска държава, с развити региони и конкурентноспособна икономика, в която народът живее достойно, а младите хора остават и виждат перспектива за развитие. Това трябва да бъде стратегическата цел на нацията до 2020 г. Затова, въпреки трудностите, не може и не бива да говорим за оцеляване, а за растеж.
Във външнополитически план новият президент каза, че ще работи за европейското развитие на България и ще зададе курс към по-ефективна и ускорена интеграция на страната ни в ЕС. „Повече Европа означава по-силна и богата България” – подчерта Росен Плевнелиев.
България има отговорност да допринася за демокрацията, стабилността, мира и просперитета в нашия регион и света – посочи той. – Исторически шанс е, че последните две десетилетия Балканите се промениха коренно. Днес нашите съседи имат своята европейска перспектива. Ние протягаме ръка към всеки, който иска да живее в нашия общ европейски дом.
Гости на тържествената церемония по полагането на клетва в парламента от Росен Плевнелиев и Маргарита Попова бяха президентите Георги Първанов, Желю Желев и Петър Стоянов, премиерът Бойко Борисов и членовете на кабинета, главата на Българската православна църква патриарх Максим, членове на Конституционния съд, представители на висши държавни институции, съдебната власт и дипломатическия корпус.
