Понеделник, 23 януари, е първият работен ден на новия български президент Росен Плевнелиев, спечелил изборите през октомври като кандидат на управляващата дясноцентристка партия ГЕРБ. Той прие в неделя с тържествена церемония поста от Георги Първанов, изкарал два мандата като държавен глава. В тази тържественост може да бъде открито намерението на Росен Плевнелиев да издигне на по-високо ниво престижа на институцията „президент”, имаща относително ограничени, по-скоро представителни правомощия, като същото време единствено той от висшите държавни постове се избира директно от народа.
Носители на моралния авторитет на този пряк избор, и тримата демократично избрани предшественици на Плевнелиев от 1990 г. насам в критични моменти от най-новата ни история бяха призвани да взимат важни за нацията решения, да бъдат коректив на изпълнителната власт. Такива мигове вероятно очакват и Росен Плевнелиев. В своите слова по време на официалната церемония по предаване на властта и новият, и досегашният президент показаха единомислие по въпроса за все по-важната роля, която държавният глава трябва да играе в българския политически живот.
Смяната на властта в президентството се извърши на границата на две епохи. Докато бившият президент Първанов имаше късмета да бъде два мандата на този пост във време на икономически възход на България, когато страната ни влезе в НАТО и ЕС, то неговият наследник застъпва в момент на глобална финансова и икономическа криза, която заплашва стабилността на целия ЕС. Ще издържи ли на напрежението 47-годишният технократ без политическа биография, но все пак с твърде успешен двегодишен мандат като министър на регионалното развитие? Заявката му е много амбициозна – да бъде политик от нов, прагматичен и диалогичен тип, да допринесе за това България да стане средно богата европейска държава, с конкурентоспособна икономика, в която народът живее достойно.
Увереност в успеха на своята мисия Росен Плевнелиев черпи от корените на българската история и нейните поуки.
История на народ, създал една от първите държави в Европа, народ, живеещ на кръстопът на цивилизации, народ – символ на мултикултурност и етническо разбирателство – подчерта в словото си новият президент. И добави: Миналото ни учи, че сме успявали само тогава, когато сме били заедно и сами сме изковавали бъдещето си. Затова като президент ще обединявам, а няма да разделям. Ще работя с визия за бъдещето, като търся съгласие по националните приоритети на България. Европа има своята „Програма 2020”. България също ще изработи своята национална програма за развитие до 2020 г., ще я изковем заедно в широк обществен дебат. Защото гражданите задават дневния ред на институциите и гражданите имат правото да изискват от политиците да бъдат последователни, открити и резултатни. Няма съмнение, че България ще се развива, въпросът е с каква скорост ще напредваме по националните ни цели – да бъдем достоен член на ЕС, средно богата страна с развита икономика, с качествено и добро образование. Държава – достойно място за своя народ, в която младите хора остават да живеят, защото виждат перспектива за развитие.
Какво очакват от новия президент българите?
Ето малка анкета, направена сред присъствалите на тържествената церемония по предаването на президентската власт:
Мирослав Павлов, електротехник:
Очаквам президентът Плевнелиев да е справедлив, в смисъл да не е президент от името на една партия, а да е президент на цяла България.
Никола Старев, студент:
Очаквам новият президент да разчупи статуквото, да „проветри”, както обеща, президентството и да видим в негово лице политик от нов тип. И дано неговото обещание за провеждане на референдум по важни въпроси за България се сбъдне.
Димитър Колев, експерт в проектантско бюро: Президентът няма голяма власт, но въпреки това очаквам да се отнася към президентския пост със същия хъс, с който работеше като министър. И да направи възможното за подобряване на съдебната система в страната.
Лилия, безработна млада майка на две деца:
Много хубави неща очаквам, но съм малко скептична. Дано всичко да стане, както го каза в речта си. Очаквам да няма безработица, един по-нормален живот за всички нас, за децата ни.
