Неправителствени природозащитни организации от България, Гърция и Великобритания започват работа по съвместен проект на европейската програма „Лайф плюс” за опазване на египетския лешояд на Балканите. Начинанието, което ще продължи 5 години, има финансовата подкрепа и на гръцката фондация „А. Г. Левентис”. А водеща организация по изпълнението му е Българското дружество за защита на птиците /БДЗП/.
Каква е съдбата днес на боготворения в древността египетски лешояд?
Споменатият българо-гръцки проект ще търси отговора на този въпрос за района на Балканите, а и в едни по-широк миграционен ареал на тази царствена птица, включващ части от Африка и Азия. Нарича се „египетски” не защото неговата „люлка” е Египет, а защото именно там тази птица е била боготворена в древността, разказва Николай Терзиев от БДЗП, експерт по комуникацията на проекта. За птицата съществуват и много легенди, една от които твърди, че египетския лешояд спасил пророка Мохамед от голямо бедствие. За благодарност последният го благословил и го превърнал от черна в бяла птица.
„Любопитно е, че наистина до третата си година египетските лешояди са тъмни на цвят и едва след това оперението им побелява, обяснява Николай Терзиев. – Интересен е също фактът, че някога в Египет този лешояд е бил толкова почитан, че нараняването на птицата е било наказвано със смърт. В този смисъл можем смело да заявим, че това е първият защитен вид в историята на нашата планета. Защо пък чак толкова много са го харесвали? Има логично обяснение. В миналото е имало достатъчно голямо количество органични отпадъци, особено там, където хората са били концентрирани в големи градове. И лешоядите са ги почиствали, прехранвайки се с тях, като по този начин са предотвратявали много болести и големи епидемии. В Африка говорим за изключително изобилие от египетски лешояди, които са гнездели вътре в самите градове – по дърветата, по сградите. Били са стотици хиляди в цял свят. И са се разхождали буквално като кокошки сред хората. Можем да направим сравнение с белия щъркел в наши дни. Както ние се отнасяме с обич към белия щъркел днес, така хората се отнасяли в миналото към египетския лешояд. Той е бил тачен и от земеделците, тъй като е унищожавал гризачите, които са вредители за посевите.”
Така е било в митичното минало на египетския лешояд. А какво е настоящето му? Смята се, че в света са останали между 10 и 20 хиляди екземпляра. На Балканите те са около 90, а в България – между 30 и 35 двойки.
„Когато започна първия ни, много по-малък проект за опазването на египетския лешояд през 2003 г., у нас имаше 57 двойки, припомня в тази връзка Ивайло Ангелов, отговарящ за природозащитата и по новия проект. Сега имаме 32 двойки, т.е. намалението е наполовина. А през 80-те години на миналия век пък са били много повече – над 100 двойки египетски лешояди. Основните заплахи, отговорни за изчезването на тези птици, са отровите, необезопасените електрически стълбове и бракониерството, подчертава г-н Ангелов. Египетският лешояд е от т.нар. „опортюнисти” в хранително отношение. Той се храни с всякакъв вид загинали животни – смачкани трупове по пътищата, отровени насекоми в селскостопанските земи, хранителните отпадъци в сметищата. Поради това в съвременния много замърсен свят той е най-изложен на риска от поглъщане на отровна и друга замърсена храна. Птиците страдат често от болести, причинени от натрупване на антибиотици, на пестициди и т.н.”
В световен мащаб най-сериозен проблем за оцеляването на лешоядите се оказват необезопасените електрически стълбове. При експедиция в Судан, членове на БЗДП са наблюдавали 17 египетски лешояда убити за едни ден от досега с един електрически стълб, разположен в район с голяма концентрация на тези птици.
Част от работата по проекта е да се проследят миграционните пътища на египетския лешояд и да се установят основните заплахи по тях с цел да бъдат отстранени в бъдеще.
„Планираме поставянето на 20 сателитни предаватели, които ще ни дадат информация за миграционните пътища и местата за зимуване на птиците в Африка, уточнява Ивайло Ангелов. – Това ще ни даде много ценна информация за причините за смъртност, особено при младите лешояди, където тя е доста висока. Когато един лешояд загине, предавателят престава да се движи и ни дава по този начин сигнал за смърт. Ние отиваме на мястото и така разбираме от какво е умряла птицата. Наши колеги от БДЗП вече прилагат този метод по проект за опазване на царския орел. И засега се оказва, че най-голямата заплаха са опасните електрически стълбове. От 14-15 царски орли с предаватели 6 загинаха от електрически стълбове през първите две години от наблюдението.”
От българска страна, проектът покрива всички райони в България, където се среща египетският лешояд. Това са най-вече Източните Родопи, с. Маджарово, но също Източна Стара планина, Шуменското и Оряховското плато и Русенски лом. Там ще се осъществява мониторинг, охрана на гнездата и подхранване на птиците. За привличане на общественото внимание към застрашения от изчезване вид природозашитниците ще монтират в скалите, някъде в близост до гнездящи двойки, камера за постоянно видеонаблюдение. То ще бъде достъпно за всички по Интернет. Така по-любопитните от нас ще могат да се запознаят в реално време с ежедневието на египетския лешояд, неговите навици, грижите за малките, семейните свади, контактите с окръжаващата ги среда. Реалити шоуто ще е насочено предимно към подрастващото поколение с надеждата да се промени отношението на хората у нас към тези полезни, но недолюбвани хищни птици.
