Едно от най-красивите дървета през пролетта е дивият кестен с неговите големи, подобни на свещник бели цветове. Малцина знаят, че този дървесен вид води генеалогията си именно от България. Странджанският кестен се смята за родоначалник на всички, днес предимно декоративни, разновидности на дивия кестен по света. Пак от Балканите обаче, от съседна Македония, тръгна и малкият и безпощаден враг на дивия кестен – молецът, наречен Охридски /Cameraria Ohridella/, по името на македонския град, където се появи за първи път преди няколко десетилетия. Вятърът бързо го разпространи в голяма част от Европа, където кестеновите листа започнаха да жълтеят и да се свиват още в средата на всяко лято. Много държави взеха бързи мерки и спряха разпространението на опасния „охридчанин”. България не бе сред тях. В „суматохата” на проблемите на прехода повече от 20 години дивите кестени у нас продължават да линеят. Особено чувствителни към бедствието се оказаха столичани, влюбени в красивите кестенови дървета, които ограждат много от централните булеварди на София. Те са възпети в любимата на няколко поколения българи песен „Булевардът”, която се превърна в химн на столицата. Стих от този шлагер „и цъфтят в суматохата кестени” е взела за мото кампанията за спасяване на кестените, лансирана от сп. „Осем” и сп. „Вашият градинар”.
Все по-малко са кестените по булевард „Руски”, възпят именно заради тяхната красива сянка.
„В София има над 7 хиляди кестенови дървета и всички те са засегнати - заяви за Радио България Ива Тодорова от сп. „Осем”. – Молецът се разпространява с вятъра и не може да се ограничи ареалът му. Когато преди десетилетия тръгва от Охрид, той прави масирана атака на Балканския полуостров, а след това се разпространява в други части на Европа. Но там успяват навреме да започнат битката. И сега в тези страни до края на септември кестените са със зелени, разперени, блестящи листа. Докато у нас още в средата на юни по листата се появяват петна, започват да жълтеят, защото молецът се загнездва в листото и започва да го яде отвътре.”
Стартът на акцията по спасяването на кестените ще започне от най-любимата на всички софиянци Борисова градина. С Ива разговаряме под един от кестените там, които през пролетта са все още прекрасни – с перестите си нежно зелени листа и огромни бели цветове. Но това ще продължи само месец, докато се излюпи молецът, скрит в изсъхналите листа от предната година. Как можем да спрем злодея?
„Има няколко начина – отговаря Ива. – Това са пръскане с химически препарат, поставянето на феромонни капани и също заравянето на опадалите листа наесен. Те биха могли да бъдат и изгорени, но това не е екологично. Най-добре е листата да се заравят на една педя дълбочина. Така какавидите, които остават в листата, не могат напролет да се излюпят и се ограничава развитието на молеца, който нормално дава 4 поколения за едно лято.”
По финансови причини споменатите феромонни капани ще бъдат самоделни. 140 от тях ще бъдат закачени по дърветата на централната алея в Борисовата градина.
„Нашите капани са по-артистични, направени са от използвани двулитрови бутилки бира, в които се налива вода до половината и вътре се закача на кукичка женски феромон, който привлича с миризмата си мъжкия молец – обяснява Ива. – Той влиза през малки дупчици в бутилката и попадайки във водата, крилцата му се намокрят и не може повече да излети. Капанът е абсолютно екологичен, в него няма отрова или химически вещества, а съвсем натурален феромон. След периода на цъфтеж, капанът се закача в короната на кестена и се подменя през лятото 4 пъти, за да се предотврати излюпването на 4-те поколения молци. Долива се и малко водичка отвреме навреме, защото тя през лятото се изпарява. Нашата идея е, на 29 май да поставим по един капан на всички кестенови дървета по централната алея на Борисовата градина, които да поддържаме през цялото лято. ”
Ние не можем да обхванем всичките 7 хиляди кестенови дървета в София, акцията ни е по-скоро символична, колкото да покажем, че проблемът има решение, уточнява Ива Тодорова.
„На 29 май в 14 ч. каним всички жители и гости на столицата да дойдат в Борисовата градина. Ще имаме специални пунктове, където ще обучаваме хората как да си направят сами капаните. А също и как се изработват и поставят къщички за синигери, които се хранят с ларвите на молеца. Това ще бъде един хепънинг с много музика, едно хубаво пролетно събитие, на което хората не само да се информират, но и да се забавляват и да се включат с ентусиазъм в инициативата. Идеята е да въвлечем колкото се може повече граждани да направят такива капани и да ги поставят на дърветата пред домовете си.”
Акцията е под патронажа на кметицата на София Йорданка Фандъкова. Организаторите очакват много „плътно рамо” от страна на общината по отношение на следващия и най-важен етап в операцията – заравянето на заразените листа.
„Най важното нещо е наесен да се съберат листата и да се заровят - казва Ива Тодорова. – Това е най-лесният и сигурен начин, който се практикува във всички държави. Сп. „Осем” има идеята да се обърне към общинската дирекция „Зелени системи” с молба да изпратят заповед до всички районни общини в София за събиране и заравяне на листата. Отделно предвиждаме обявяването на гореща телефонна линия, на която гражданите могат да сигнализират за несъбрани и незаровени листа. Ако 5 години наред заравяме тези листа, проблемът ще бъде решен и кестените на София спасени.”
