Преди две години, заедно с няколко други страни, България получи последно предупреждение от ЕК да включи разпоредбите на Директивата за управление на риска от наводнения от 2007 г. в националното си законодателство. Даването под съд на държавата бе избягнато на косъм, след като Народното събрание успя набързо да приеме необходимите поправки в Закона за водите през 2010 г. Изискваните от Директивата последващи действия като например изготвяне на предварителна оценка на риска от наводнения в речните басейни до края на 2011 г., изработване на карти за районите с риск от наводнения до 2013 г. и съставяне на планове за управление на този риск до 2015 г. засега върви в график. Но както показват последните бедствени наводнения през изминаващата седмица, засега приетата директива на практика с нищо не ни помага.
Може би защото не се разбира добре самата философия на този стратегически документ, смятат експертите от коалицията природозащитни организации „За да остане природа в България”.
© Снимка: imagesfrombulgaria.com
© Снимка: www.zelenite.bg
Европейската директива за управление на риска от наводнения е много иновативна, заяви за Радио България Андрей Ралев от Сдружението за дивата природа „Балкани”. За разлика от миналото, когато в битката с природната стихия се е разчитало предимно на хидроинженерните решения, философията на новата директива е по-природосъобразна, обяснява той. Нейната логика е не „впримчване” на реките, а точно обратното. Затова и мотото й е „Повече място за реките – повече сигурност за хората”. Какво ще да рече това на практика? Ами например дигите да се поставят по-далеч така, че реката да може да се разлива между тях, да не се изправят извивките на реките, да се ограничи строителството върху речните тераси, да не се пресушават влажните зони, които служат успешно за буфери при наводнение и т.н. Колкото повече „впримчваме” една река, толкова повече увеличаваме скоростта на водата и разрушителната й сила в случай на преливане, уверяват привържениците на тази философия.
Коалицията „За да остане природа в България” предлага пет конкретни мерки в този нов дух на евродирективата. Първата те наричат условно „контролирани наводнения” на места, където те не нанасят щети на хората. Проблемът не са самите наводнения, защото те са естествени явления, които обогатяват с наносите си почвите по поречията, дават възможност на рибите да хвърлят хайвера си в плитчините и т.н., казва Андрей Ралев. – Проблемът с наводненията са щетите от тях. Ако се позволи разливането на водата в определени места по-нагоре по реките, далеч от урбанизираните зони, щетите за хората ще се сведат до минимум.
Препоръчва се още да се възстановят старите речни корита с присъщите им извивки, които забавят водата. Изправянето на реките увеличава скоростта на течението и удвоява разрушителната му сила, обяснява г-н Ралев. С ускоряване на течението проблемът с наводненията се изнася по-надолу по реките, където огромни количества вода с голяма разрушителна сила се изливат в най-неподходящите места. Това всъщност се случва сега с река Марица.
На трето място природозащитниците напомнят забравеното правило да не се строи в речните тераси, които да се оставят за „буферни” разливи. Хората се заблуждават, че когато има изградена дига на една река, опасност от наводнения никога няма да има. И смело се строи все по-близо до самата вода, казва г-н Ралев. – Но, рано или късно, при голяма приливна вълна, реката намира своя път до терените, които са й принадлежали.
Една от причините за зачестилите наводнения според екоактивистите е изсичането на горите, чиито коренища са естествен, но мощен възпиращ фактор по пътя на водата. В момента наблюдаваме резултатите от масовото изсичане на горите и по-точно на естествените, старите гори, които задържат водата, когато има сериозни валежи. За да го няма това бързо оттичане на водата надолу към населените места след обилни валежи или снеготопене е много важно да запазваме старите гори, особено горските масиви в планините.
Коалицията „За да остане природа в България” препоръчва още да се направи инспекция на хилядите малки язовири и диги по българските реки и тези от тях, които са рискови, да бъдат премахнати, както и да не се строят нови, а да се търсят по-природосъобразни решения. След тези наводнения ще започне пак да се говори да изграждаме нови диги, да влагаме отново милиони, предрича Андрей Ралев от „Балкани”. След последните бедствени наводнения през 2006 г. бяха заделени 32 млн. лв. за диги и за корекции на реки. А както виждаме шест години по-късно резултатът е нулев.
