На 20 януари България най-после въведе дългосрочна, четиригодишна забрана за улова на есетрови риби в долното течение на река Дунав. По този начин тя се присъедини към наложената още през април 2006 г. десетгодишна забрана за улов в Дунава от страна на Румъния, нашата съседка от другата страна на реката. Можем да се досетим, че досега едностранната забрана на Румъния за улов на есетрови риби в общия ни участък от голямата река не бе особено ефикасна. През 2008 г. България забрани улова на есетри в Черно море и едва през 2011 г. въведе едногодишна забрана и за улова в Дунава. „Най-после виждаме едно по-трайно решение на въпроса и от страна на България”, коментира за Радио България новата четиригодишна забрана Стоян Михов от българския клон на Световния фонд за дивата природа (WWF).Защо е необходима такава забрана? Защото тези едри и древни риби, появили се преди динозаврите и успели да ги надживеят, са вече пред изчезване. През миналия век те бяха хищнически унищожавани от човека заради ценния им хайвер, достигащ цени от няколко хиляди евро за килограм. Към края на века популациите им съвсем намаляха. Това принуди Конвенцията за международна търговия на застрашени видове от дивата фауна и флора (CITES) първоначално да определи квоти за търговия с черен хайвер между страните от Дунавския регион, а през 2007 г. окончателно да забрани търговията с този деликатес.
Нека припомним, че след Каспийско, Черно море е вторият по значимост воден басейн, където е съсредоточена световната популация на есетровите риби. А Дунав е един от най-големите притоци на Черно море, където от векове тези риби навлизат, за да хвърлят хайвера си. До XIX век гигантските моруни са мигрирали безпрепятствено от Черно море по Дунав до Германия. По-късно обаче дигите и съоръженията по реката като хидровъзела „Железни врата”, между Сърбия и Румъния, прекъсват миграционните пътища на есетрите и отрязват пътят им до някогашните им места за размножаване.
Дунав е единствената река на територията на ЕС, където все още е възможно есетровите риби да се размножават и да оцелеят в бъдеще, подчертава Стоян Михов от WWF. – Другите големи реки или са в по-лошо състояние на водите или хидротехническите съоръжения са ги направили още по-непропускливи за рибните пасажи. Сега единствено българо-румънският участък на Дунав до Железни врата е достъпен за навлизане на есетровите риби, където те да хвърлят хайвера си.
Долното течение на Дунав е наистина едно от последните убежища и шанс за оцеляване на тези риби, които са просъществували дотук 200 милиона години. Някога в Дунав са живели шест вида есетрови риби.
Към момента само за четири вида има доказателства, че продължават да се срещат в река Дунав, където навлизат от Черно море, твърди експертът. От тях най-голям е интересът към моруната. Тя е най-голямата есетрова риба и съответно има най-голямо количество хайвер, който е най-високо ценен на пазарите в ЕС и САЩ. Но състоянието на популациите на тези четири вида есетрови риби е повече от критично. Особеност на този биологичен вид е, че есетрите съзряват полово много късно – между деветата и петнадесетата година от живота си. По тази причина, една вече намаляла популация много трудно и бавно се възстановява.
Според природозащитниците от WWF въведената забрана за улов на есетрови риби в долния Дунав до 2016 г. е необходима и закъсняла стъпка, но не и достатъчна. Нужно е още постоянно наблюдение на популациите и масирано зарибяване с малки есетри, както и да се проведе информационна кампания сред рибарските общности за реално прилагане на забраната за улов, защото бракониерството в тази област не е спирало, твърдят запознати.
