Един от гениалните пианисти на XX век, Алексис Вайсенберг, е роден през 1929 година в София, но животът му преминава в чужбина. Първи учител по пиано на шестгодишния Алексис е класикът на българската музика Панчо Владигеров. Той вижда в него таланта и го повежда по пътя на музикалното изкуство. През 1941 година излиза първата грамофонна плоча на младия пианист с негови творби и музика на Панчо Владигеров. Обучението му продължава в Джулиард скул в Ню Йорк. Там учи в класа на прочутата Олга Самарова. Първите награди, които му откриват пътя към световните сцени, Алексис Вайсенберг печели през 1947 година. Той е призьор от конкурса на Филаделфийския оркестър и от Осмия конкурс „Левънтрит”, Ню Йорк. Триумфално преминават неговите концерти в Европа и в Америка, свири с най-големите оркестри, критиката не пести суперлативите си… За него Херберт фон Караян казва, че е „един от най-големите пианисти на нашето време”.
Освен виртуозен пианист, Алексис Вайсенберг е и композитор, педагог, писател и художник. За последен път българската публика го аплодира през 2007 година. Тогава получи почетното звание на Националната музикална академия „Доктор хонорис кауза”.
Въпреки че животът му преминава извън България, Алексис Вайсенберг винаги е определял себе си като българин. „Останал съм българин по душа, по дух, по въображение”, казваше той.
През 1979 година в едно от първите си гостувания в България Алексис Вайсенберг бе гост и на Българското национално радио. Той разказа за пристрастието си към българската публика, за любимите си композитори, за музицирането си с големите имена на Джаза Ела Фицджералд, Оскар Питърсън и Арт Тейтън. Изрази очакване, че първият му мюзикъл "Фугата" ще бъде поставен и у нас.
