„Сопран – Страдивариус” – така окачествиха гласа на Красимира Стоянова в едно американско издание. Изреченото и изписаното за нея е толкова много и така възторжено, че не буди никакво съмнение: това е една от най-успешните певици на България в момента. През 2011 г. Стоянова пя с най-големите световни състави – с Виенската и Берлинската филхармония, с Кралския Концертгебау оркестър, със съставите на Миланската Скала, с оркестъра на Чикаго, под диригентството на Мути, Баренбойм, Темирканов... Една сбъдната мечта за певицата – появи се в ролята на Татяна в „Евгений Онегин” на Чайковски. Направи я в Амстердам, изпя я прекрасно и получи овации. С много похвали бе посрещнат и компактдискът й със славянски арии, осъществен под диригентството на българския музикант Павел Балев. Появиха се и още нови издания с участие на Красимира Стоянова, сред които особено място заема „Миса Солемнис” на Бетовен. Документален запис от тържествен концерт в Дрезден, отбелязващ годишнина от разрушителните бомбардировки над града, както и от възстановяването на прочутата Земпер-опера. Вдъхновено изпълнение, с изключителни партньори в солистичния състав, силно присъствие на Кристиян Тилеман на пулта и височайши политически лица сред публиката. От новите издания с участието на Краси, най-впечатляващо засега е появилото се в края на миналата година „Мария ди Руан” от Доницети, записана в Лондон и издадена от авторитетната Опера Рара. Оркестъра от времето на Просвещението дирижира сър Марк Елдер. В следващите месеци и години програмата на Красимира Стоянова е богата и разнообразна. С най-голямо нетърпение очакваме добри вести и запис от съвместния й концерт във Виена тази пролет с другата наша гордост – Веселина Кацарова. А иначе Красимира Стоянова прибавя нови партии в репертоара си – ще участва за първи път в „Дон Карлос” във Виена, „Жана д'Арк” от Верди в Билбао, а в края на годината с огромен интерес ще следим дебюта й в „Ариадна на Наксос” от Рихард Щраус. Както и множеството камерни концерти, в които са предвидени и редица изненади, като например ранните песни на Албан Берг.
© Снимка: личен архив
Елмира Дърварова и тенорът Пласидо Доминго
Цигуларката Елмира Дърварова е далеч от България повече от 20 години. Но кариерата й продължава да е блестяща. Нека припомним – беше млада надежда, когато зае място сред финалистите на конкурса „Чайковски” в Москва. Стана концертмайстор на Пловдивска филхармония, но потърси по-широки хоризонти за изява и замина за САЩ. За да стане, за всеобща почуда и възхищение, първата и засега единствена жена-концертмайстор на Метрополитън опера. Легендарно ще остане участието й в този конкурс. Прослушвали са кандидатите зад завеса, напълно анонимно, за да не се разбере, че е жена, Елмира си събула обувките с токчета, за да не я издадат! Дълги години заемаше престижния пост, участваше в концертни изяви на солисти от оркестъра… До момента, в който избира свободния полет: У
сещам ръцете си още гъвкави, имам интересни идеи, защо да не се опитам да направя още една кариера – с концерти, турнета, записи – това каза Елмира, когато пое по новия си път. А той се оказа повече от успешен. Записите й се множат. Фирмата „Наксос” издаде два диска с музика – световни премиери от не толкова познатия Франко Алфано. Вторият се появи есента и веднага го оцениха високо. Едно от най-авторитетните издания, Лондонското списание „Страд”, написа в рецензията си: „Дърварова свири с опияняваща красота на звука и очарователно чувствено фразиране”. Отзивът във френското списание „Класика” е в почти същата тоналност: „Извънредно пламенната цигуларка вдъхва живот на всяка нота, насищайки фразата с присъщата за нея интензивност и финес”. По същото време бял свят видя един диск с танга от Пиацола, в който на Елмира партнира известният аржентински пианист Октавио Брунели. Множат се концертите на българката по света, с различни камерни формации и като солистка на оркестрови състави, канят я в жури на престижни конкурси. Но все пак едно от най-сериозните й занимания в последните три свободни години е директорският пост на нюйоркския камерен фестивал. В тежък конкурс е спечелила това отговорно място, успя да го развие, да покани известни музиканти, да принуди дори „Ню Йорк Таймс” да пише отзиви за камерни концерти! Дано и в бъдеще тази талантлива, лъчезарна и много целеустремена българка продължава своя успешен път напред и нагоре.
