Иван Пановски (29.01.1921-03.07.1998) е един от най-популярните северняшки народни певци. Роден в сeло Борован, Врачанско, едва 13-годишен запява песента, която по-късно ще се превърне в емблема на неговото артистично присъствие – „Еничари ходят мамо”. Житейските пътища временно го отдалечават от народната песен (през младежките си години Пановски е офицер от армията), но не го откъсват от нея. Участвал в много любителски конкурси и фестивали, Иван Пановски натрупва сценичен опит и постепенно изгражда професионализма на народен певец. Включва се активно в концертната дейност. Три десетилетия той е ръководител на концертни групи за народна музика, в които са пели Кайчо Каменов, Костадин Гугов... Певци и свирачи ходят от село на село, от град на град, за да напълнят душите на хората с любими песни и майсторски изпълнения на народна музика.
Иван Пановски има десетки записи в БНР и „Балкантон”. Сред най-известните му песни са тежките безмензурни „Еничари ходят, мамо” и „Покани Гендо кумички”, ритмичните хороводни „Стано ле”, „Провикна се Радин баща”, „Две ябълки”, „Беда бедили Тодора”.
И днес, четиринадесет години след кончината му, Иван Пановски остава сред любимите народни певци за много българи. Заради своите красиви и съдържателни песни. Заради характерния си, дълбок, мек и топъл глас. Заради душевните вибрации, закодирани в неговите изпълнения, които проникват в душите на хората.
