Записите, които звучат в предаването, са правени през първите десетилетия на ХХ век. В един от тях свири легендарният народен музикант Карло Алиев – баща на Борис Карлов. Имената и на двамата са оставили ярка следа в историята на нашето фолклорно–изпълнителско изкуство. Акордеонът на Борис Карлов можем да чуем днес в десетки пиеси, които се съхраняват във фонда на БНР, в лични архиви и т.н. Но за майсторството на баща му, както и на десетки други виртуози, научаваме от малкото останали записи. Запазените звукови документи, за които става дума, са от времето на старите грамофонни плочи, записвани на 78 оборота – т.нар. "чупливи” плочи. Те са произвеждани в България от началото на ХХ век докъм 1950 г. Фирмите, които са се занимавали с тази индустрия, сами са определяли своя репертоарен план. Основни фактори са били търсенето и интересът на потребителите. Историята на звукозаписните фирми и тяхната продукция е част и от историята на българското народно изпълнителство. Но за съжаление, в тази област има много "бели петна". Американката Лорен Броди е сред фолклористите, които се занимават със събиране на старите записи, с проучвания за изпълнителите и производителите. Прави го повече от 40 години. Лорен идва за пръв път в България през 1969 г. Учи гъдулка и народно пеене при различни изпълнители – както утвърдени имена, така и обикновени селски музиканти. Още в самото начало попада на интересни записи, които събуждат в нея любопитство и желание да научи повече за изпълнителите, чиито имена вече започвали да потъват в забрава.
“По това време – разказва Лорен – имах възможност да разговарям с музиканти, записвали през 30-те и 40-те години на ХХ век – Маша Белмустакова, Вълкана Стоянова. Някои от тях вече бяха много възрастни – например Деян Матеин, участник в прочутата "Бистришка четворка". От цялата група единствено той беше останал жив – около 70-годишен. Правих интервю с него през 1971 г. От срещите и разговорите тогава установих, че в спомените на хората не беше останало почти нищо за музиката и музикантите от периода преди 1944 г. Поставих си за задача да събера и да оставя в достъпен вид повече информация за тези големи майстори. За мен това, което се съдържа в старите записи е изключително ценно. Записан е необработван фолклор, защото още не е съществувала практиката всичко да минава през специални комисии. Компаниите са имали търговски цели – но те са записвали това, което се е търсело. Има една изпълнителка, чийто глас много ми харесва. Казва се Иванка Георгиева. Още първите записи, които чух с нея, ми направиха много силно впечатление. За нея знам, че е била от Видин и е от ромски произход. Особено ми харесваше нейната песен "Аз нали ти казах, Лучко, аз нали ти рекох, да не ходиш в циганската махала". Наскоро се случи така, че имах възможност да видя стари снимки на ромски квартал от времето, когато е записвана песента. Пред очите ми се появи същата картина, която описва текстът. И много ясно разбрах, че освен хубава музика, тези песни са история, описват бита и жизнената среда. Оттогава всичко това живее у мен по съвсем различен начин.”
Наскоро Лорен Броди събра част от старите записи в четири компактдиска. Озаглавила е поредицата “Изгубени съкровища от българската музика” (Lost Treasures of Bulgarian Music). Изданието е изработено във Великобритания, а интересът към него и много голям. “Никога няма да забравя – продължава Лорен – реакцията на Вълкана Стоянова, когато чу своите записи от 30–те години на миналия век.” През 1935 г. певицата е била още малко момиче – една 13–годишна. Направила е записите, от компанията са платили на баща й и тя никога повече не е чула някои от тях. Интересно е да се чуе как звучи почти детският глас, още неукрепнал глас на бъдещата голяма певица. Лорен Броди е посещавала страната ни много пъти. Понякога и за по-дълъг период. В началото на 90–те години на ХХ век получава стипендия от фондацията “Фулбрайт”. Темата на проекта, разбира се, е старата грамофонна индустрия в България. По онова време Лорен прави презаписи на стотици стари грамофонни плочи. През 1997 издава компактдиска “Песента на кривото хоро” (Song of the Crooked Dance). Продължава и събирането на сведения за изпълнителите и фирмите. За съжаление, по време на бомбардировките много документи са били унищожени, заедно със сградите в центъра на София. Има много хора, за които не се знае нищо. Лорен пази дълъг списък с такива имена. "Много се надявам сега, след като дисковете придобият известност, да се намери повече информация за тези музиканти.” – споделя тя.
