Едно от най-големите села в Пернишка област – Дивотино, е известно със запазени традиции, гласовити певци и изкусни танцьори. То попада в района Средна Западна България, наричан още Шоплук – добър пример за това как се опазва фолклора. Заслугата е на местното население, което предава своите песни от поколение на поколение.
Като бях малка, в селото имаше богата художествена самодейност, разказва
Кристина Карамфилова, родена там.
Спомням си различните танцови състави – в тях играеха от възрастни ветерани до деца. Това беше причината и аз да заиграя танци, а по-късно и да пея. Ориентирах се професионално към музиката – завърших музикалното училище за фолклор в Котел и Софийския университет, където сега съм докторант. В Дивотино и днес има млади хора, които продължават да пеят, но изворният фолклор намалява. Малко сме тези, които поддържаме типичната за района „граовска” песен. Ако съм оптимист, то е защото фолклорът живее точно благодарение на тези села, в които е запазен в първоначалния си вид. Известна в целия район от близкото минало е баба Цвета от Дивотино с уникален чист стил. За съжаление бях малка, когато тя почина и не можах да почерпя от нея. За радост, успя моя по-голяма колежка и приятелка от Дивотино – Сорина Богомилова. Тя имаше шанса по-дълго време да я слуша и да научи много нейни песни. Сега в Дивотино млади момичета още пеят, изучават професионално музиката и така селото ни ще има подготвени певци, които да го представят.
Днес песните на Кристина звучат по нов начин в трите състава, където участва – „Големите български гласове”, „Драгостин фолк” и квартет „Славей”.
Усещам въздействието, което има пеенето ни върху публиката и лично мен това изпълва с положителна енергия. Вместо да се чувствам уморена след концерт, аз съм заредена с положителни емоции. Нашият фолклор е богатство, с което трябва да се гордеем. Когато напуснем България разбираме това най-добре.
Бабите от Дивотино са щастливи, че животът на песните им е продължен поне с още едно поколение.
Сорина Богомилова е самородна, самоука певица от Дивотино. За нея чистотата на местния фолклор, запазването на специфичните орнаменти, е много важно. Наследница е на гласовити певци по бащина линия и танцьори – по майчина. Затова през ученическите си години танцува в ансамбъла на селото и същевременно учи песни от лели, баби… От години Сорина вплита гласа си в народния хор на ансамбъл „Филип Кутев”. Участва и в различни етно-проекти, където фолклорът звучи по-съвременно. За да остави на поколенията песни от родното си Дивотино, тя направи близо шейсет записа в БНР. Известни от тях са „Яна боли бело гърло”, „Мома бега през росно ливаге” и др.
