Никой не е по-голям от хляба, някои просто знаят как се прави

Тук бизнеса се среща с търговците и се сключват реални договори – посочи Кукушева. – Хлебопроизводството не спира да се развива, напук на всичко, което става у нас през последните 28 години.
При хляба има магия, веднъж произведен, той попада при най-бързо оборотните стоки (няма нужда от консерванти). Съществува сив сектор - почти 50%. Предложили сме да има режим на дистрибуторите и регистър на превозните средства за хляб. В момента сивият сектор сваля доверието и към изрядните производителите. Ние не забравяме една от целите си – да образоваме потребителите.

Хлябът е достатъчно полезен, за да се налага да му се слагат добавки. Брашно, вода, сол (и като стабилизатор). Няма нужда от имитации.
В България няма генно модифицирана пшеница.
Има връщане към хляба – уверява още Кукушева.

Клиентите търсят и искат здравословен и вкусен хляб – подчерта друг гост на Радиоприемница Стаменка Дамянова  - изпълнителен директор на „Хлебопроизводство и сладкарство“, гр. Троян. - Сега хит са чистите български суровини, различните видове семена, с които се обогатява тестото.

Изложението е полезно и за хората, които създават бъдещите кадри за бранша. Това потвърди Кристина Асенова – зам.-директор на Софийската гимназия по хлебни и сладкарски технологии, както и 12-окласничката в същото училище Лора Шаркова. - На това място се създават контакти и приятелства. Виждаме новостите в сектора, сверяваме си часовника.Имаме добре оборудвани работилници в гимназията, партнираме си с бизнеса.

Радина Цанева от Lesaffre обясни, че качествената мая прави хляба вкусен и обемен, но и допринася той да стане още по-полезен. Това е вълшебна съставка, която прави пшеницата за по-лесно усвоим материал. Тя обясни и някои кулинарни хитрини за по-добра употреба на маята.

Добрият хляб не само е полезен, но и засища с малко количество.

Чуйте разговорите на Катя Василева с гостите в „Радиоприемница“.