За историите, разказани на различни езици и пътищата, по които ни отвеждат

И двамата ни гости ни отвеждат с писането си в своя личен свят - Елица Георгиева е автор на написания на френски роман „Космонавтите само минават“, а Петър Били от Словакия е автор на няколко стихосбирки, a единият от романите му - „Светият демон“, е преведен на български език.

Аз съм родена в България, бях на 7 години, когато падна комунизмът и когато станах на 18 години, заминах за Франция, където изучавах кино. Започнах като документалист, а второто ми образование е свързано с творческо литературно писане. В рамките на това следване написах този роман, който не е автобиографичен, а е автофиктичен, ако можем така да кажем, разказва Елица.

По повод книгата си и своя документален филм „Всяка стена е врата“, Елица разказа, че се връща в преломното време от началото на 90-те години, защото й се струва важно това време да бъде осмислено.

Тези 25-30 години, които минаха, не са чак толкова много време. За мен е много важно, когато пиша и творя, винаги да тръгвам от нещо, което има важен смисъл за обществото. И освен това е важна гледната точка, т,.е – именно това, че бях дете, когато започнаха тези големи промени, които аз тогава не можех да разбера, но това което виждах, беше този свят на възрастните, който се преобрази по един, тогава ми се струваше, доста магически начин. Т.е., идеята е как можем да погледнем тези събития, които вече са, разбра се, до болка познати, по един нов начин и да допринесем някаква фантазия към това, което ни се струва банално иначе.

По повод това, че романът и е написан на френски, Елица казва, че макар да и е било трудно да преведе типичен семеен жаргон, например, това пък и е донесло свободата да напише роман за нещо до болка познато по един различен начин и да намери един нов изказ.

Относно трудностите при превода Петър Били пък споделя мнението, че съществуват различни теории за превода.

Аз самият съм живял доста дълго време в чужбина, в Малта, в Испания, така че от личен опит знам много за разликите в културите на тези държави. Не само лингвистичните разлики, а и тези, които съществуват в културните ареали.

Имаме много неща, които ни свързват, но и много неща, които ни разделят. Словакия е посткомунистическа държава, Испания е постфашистка.

Може да съществува и някакво неразбиране на лингвистично ниво, аз бях свикнал с този проблем в италианския и испанския манталитет.

Един такъв момент е например, че в Испания и Италия хората се държат по-формално, по-интимно, за което ми трябваше известно време да свикна. А когато се върнах в Словакия пък трябваше да внимавам, да се държа по различен начин, защото това в тамошната култура изобщо не е прието.