В спорта жените (почти) са равноправни с мъжете

Той се спря на първите, древни участие на жените в спортни състезания (в Гърция), както и на въздействието на патриархалните времена и религиозните догми.
Пробив в това отношение се прави в Западна Европа след Ренесанса, когато жените правят първи крачки в обществените си изяви, играят тенис, крикет, конна езда. Дори създателите на олимпийското движение първоначално са били против идеята за женско участие в спортната надпревара.

Имало е време, в което се е смятало, че изявите на жените, включително и спортните, ще променят техния манталитет и социално и етично положение в обществото.След 30-те години на ХХ век по-тежките натоварвания в елитния спорт потвърждават съществуването на тази заплаха. В литературата в областта на спортната методика са описани случаи на проблеми, свързани с физиологичното и личностното развитие на жената.

След 60-те и 70-ге години възниква въпросът за половата идентификация на част от атлетите. И днес се дискутират случаи, в които състезател(к)и имат проблеми с пола си, с физиологическите си възможности…
Друга актуална тема е участието на жени във възприети като типично мъжки спортове, като вдигане на тежести, бокс, таекуондо, ММА, допълни още проф. Митев.
Тези дискусии имат основание, защото се убеждаваме в отрицателното въздействие на тези спортове върху облика на жената.
Все още ще срещаме разбиване на табута и концепции.

Международният олимпийски комитет е осъзнал, че се е превърнал в мъжка организация. Тенденцията е да има все по-засилено женско присъствие и активност.От 90-те години политиката в това отношение е последователна.

Чуйте целия разговор на Гергана Гайдарова с проф. Лозан Митев.