Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80

Пулмологът д-р Александър Симидчиев:

На открито или зад затворен прозорец е по-безопасен въздухът? Верният отговор е: Зависи

Грижете се за климатиците, за да не ви разболяват, пазете се от студов стрес, калявайте се

Снимка: Георги Нейков, БНР
Какъв въздух дишаме?
Не е задължително общината да е въвела „зелен билет“, за да си зададем този въпрос. За здравословния аспект в отговора ни помага д-р Александър Симидчиев – пулмолог, член на Българското и на Европейското дружество по белодробни болести. Той е един от създателите на сдружението Обединение за чист въздух, осиновил е една от станциите, които съставят картината на картата за София.

Обединение за чист въздух е НПО, което е създадено от съмишленици с цел да се предлагат прагматични решения в практиката и живота, които да бъдат ефективни и да допринесат за реално намаляване на експозицията на вредни частици във въздуха за по-здравословни условия на живот.

Невинаги можем да изчистим въздуха, но можем да предпазим белите дробове с филтриращи елементи и други способи – обяснява д-р Симидчиев. – Замърсяването на въздуха има отношение и към глобалното затопляне, и към енергийната ефективност и т.н., но ние искаме да насочим вниманието преди всичко на отразяването му върху белия дроб и човешкото здраве.

Снимка

  •               ФАКТ: Средно човек вдишва по 16 пъти на минута. На денонощие това прави 22 000 пъти.
    Според СЗО България е на второ място по смъртност от замърсяване на въздуха (в Европа).


Хората знаят, че трябва да шофират внимателно, да дават предимство на пешеходците, знаят, че в България от пътни произшествия загиват над 700 души годишно. Но замисляме ли се, че от замърсен въздух загиват 18 000 годишно?

Къде е по-безопасно по отношение на чистия/мръсния въздух

Зависи. Обикновено в зимно време в населени места, където хората все още използват дърва или въглища за отопление, на закрито най-вероятно е по-добре по отношение на праховите частици. А след дъжд, когато прахът е на земята, най-вероятно на открито е по-добре, отколкото зад прозорците  и вратите.

Има няколко нива на замърсяване. Добре е хората да ги научат и да се съобразяват. Най-важното е при данни за повишена замърсеност, да не полагаме физически активности в такава среда (тогава се диша по-често и по-дълбоко). При ползването на маски, трябва да изберем подходяща, например хирургичните не предпазват от фини прахови частици (ФПЧ).

Климатиците
допринасят за по-комфортна среда. Ползата им е, че намаляват стреса, обусловен от околната ни среда – вкъщи или на работното място. Но освен температурната промяна те често пречистват въздуха с филтриращите си елементи от акари, поленови или други алергени, прах и всякакви видове микроорганизми. Най-важното за безопасността и дори за полезността на уредите е тяхната поддръжка и настройка. Филтрите задължително трябва да бъдат почиствани и сменяни според инструкциите на производителя. В противен случай те може да се превърнат в разпространител на болестотворни частици.

Проблемът е още по-сериозен в автомобилите, където Снимкапроцентно много повече хора се движат, използвайки климатици. А в автокупето пространството  и въздухът са по-малко и климатикът има много по-силно влияние, особено ако то е негативно.

Д-р Симидчиев подчертава, че в офис сградите климатичната инсталация може да пренесе бактерии от едно помещение в друго, заради централизираната циркулация на въздуха.

Специалистът препоръчва да не стоим под обстрела на струята от климатика, за да не получи тялото ни студов стрес (през лятото). Ако се спи в стая с такъв уред, също леглото трябва да е по-далеч от него.

Разликата между външната среда и температурата в стаята не бива да е по-голяма от 8 градуса (това допринася и за по-икономичен режим по отношение на енергопотреблението).

Много е добре да каляваме организма си, защото така той става по-адаптивен и устойчив на студов стрес, а това ни прави по-недостъпни на болести.

Чуйте целия разговор на Георги Нейков с д-р Александър Симидчиев.