Така започва въвеждането на днешния ни гост - доц. Теодора Ханджиева-Дърленска, в темата за хранителните традиции у нас и на Балканите.
През последните години българинът променя начина си на хранене.
След 1989 г. у нас навлезе нездравословното хранене, характерно за западните страни – с бързо приготвени висококалорични бургери, по-малко плодове и зеленчуци, сладки газирани напитки. Това се отразява най-силно върху здравето на децата.
В България за малките храненето е контролирано и е много добро, твърди доц. Дърленска. След 7-годишна възраст обаче децата започват сами да избират какво да ядат. До тогава те трябва да са научени на някои правила, на това какво е полезно за тях.
В тази насока преди 6 години беше създадено Училище за здраве, допълва доц. Дърленска. То се провежда през септември в кк Албена, с участието на родители, деца и учители и предвижда лекции, двигателна активност.
Децата растат, те имат нужда от разнообразно хранене, те не бива да се подлагат на диети, дори и да имат наднормено тегло. В такива случаи трябва да се подхожда по-различно, отколкото при възрастните.
Съществува не само Средиземноморска, но и концепция за Балканска диета – с продуктите, характерни за нашия регион: плодове и зеленчуци, варива, пчелни продукти, киселото мляко, месо.
Доц. Дърленска отбеляза още, че не е полезно да гледаме телевизия по време на хранене, и то не само защото така неусетно поемаме повече храна.
Чуйте целия разговор с доц. Теодора Ханджиева-Дърленска.
Доц. Теодора Ханджиева-Дърленска е защитила 2 докторски степени в България и Дания в областта на храненето и затлъстяването. Има специалност по фармакология и по хранене и диететика. Преподавател в Катедрата по фармакология в Медицинския факултет, председател на Българското сдружение за проучване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания.
Керамичните произведения на Румяна Цветкова, обединени под названието "Всички мои лица", предизвиква интерес и седмици след края на самостоятелна ѝ изложба. В нея са представени 61 лица и състояния, които често пъти изненадват с трактовката. Пред БНР-Радио София художничката призна, че се вдъхновението ѝ винаги идва от хората – техните..
На 25 април, P.I.F. ще представят новата версия на песента „Приказка“. Това е едно от първите парчета на групата, каза пред Радио София Иван Велков от P.I.F. "Приказка" я записахме в студио пред 26 години и сега Марто – нашият барабанист като ми се обади и ми казва, че има едно студио, което е голямо и можем да се съберем всички и се оказа..
Необходимо е след всяка разходка на домашните любимци да ги проверяваме за кърлежи, каза пред Радио София ветеринарният лекар д-р Весела Василева от Фондация „Четири лапи“. „Искам да наблегна, че не трябва да гледаме за толкова как да се справим, когато е възникнала ситуацията, а да гледаме по-скоро на предотвратяване, т.е. да си..
Първото косене на тревните площи вече е завършило в почти всички столични райони, каза пред Радио София Надежда Бобчева – зам.-кмет по направление „Зелена система, екология и земеползване“. На места за започнали и вторите обработки. „Стараем се да увеличим броя на обработките. Когато времето е топло, най-нормалното нещо е да отидеш на разходка в..
Днес облачността ще е предимно значителна. В сутрешните часове валежи все още ще има в Източна България, но бързо ще спрат, съобщиха от НИМХ. Около и след обяд на много места в югозападната половина от страната отново ще има валежи, по-значителни в Родопската област. Ще остане ветровито, с умерен, в Дунавската равнина – силен северозападен вятър. С него..
Коментатори във "Форум" тази седмица са социологът Мила Минева и рапърът Матю Стоянов (Жлъч). Заедно с водещата Антония Каменичка, част от темите, които дискутираха бяха: - Възможен ли е зеленият преход? - Велоалеи срещу паркоместа - как се взимат решенията в София, как общуват гражданите? - Пропуснати ползи за българската икономиката, заради това,..
Фондация „Заедно в час“ публикува свой анализ, в който обръщат внимание на липсата на темата за качествено образование от страна на всички политическите лидери, така че от училищата да излизат подготвени за успешен живот хора. „През последните пет години българските граждани са избирали президент, парламент и местни ръководства осем пъти...