Иван Влаев: Художествените занаяти в България са оставени без сцена

Наш гост бе председателят на Националната занаятчийска камара и зам. председател на РЗК – София Иван Влаев, с който продължихме разговора за тенденциите и предизвикателствата в развитието на занаятите у нас.

И въпреки цялата красота и колорит на традиционните български занаяти, по думите на Иван Влаев, браншът е разбит.

"Художествените занаяти са оставени на повечето места в големите градове в България без сцена. Артистите без сцена губят смисъла си от това, че съществуват. Все едно на актьорите да им бъдат взети театрите.
Изложенията и фестивалите на занаятите се оказват недостатъчна сцена", според Иван Влаев.

"Има един тип комерсиални сувенири и подаръци. Но има нещо, което се съхранява в България и то има съвсем друго послание и друга стойност.

Един занаятчия е един космос, защото той включва в себе си много познания за стари технологии, енциклопедични познания относно етноса, развитието на занаята във времето.

Един майстор медникар или сарач, бъчвар или керамик, съхранява традицията, пази старите технологии и се опитва да ги адаптира в днешно време."

Иван Влаев ни разказа за пътуването си до Пекин, където има изградена държавна политика за съхранението на старите занаяти

"В България трябва да се стигне до това разбиране, нещата трябва да се преживеят, за да се случат. Ние още не сме осъзнали, че губим националната си идентичност по един или друг начин – полека, бавно и спокойно, но когато усетим тази загуба, може би ще е късно да възстановяваме.

Ние бяхме една от първите държави в Източна Европа, която имаше един прекрасен закон за занаятите, класифицирани в 9 групи - вътре бяха събрани стопанско значимите занаяти, сферата на услугите и художествените занаяти. През 2011 г. законът бе сринат, от 129 занаята останаха 56. Обезсмисли се съществуването на камарите, които се финансират от членски внос и други услуги, които извършват."  

Иван Влаев обясни, че всички тези занаятчии, които остават извън сферата на занаятите, могат много лесно да се реализират извън България, като майсторското свидетелство отговаря на всички държавни квалификационни рамки в Европа.

Сред едни от най-атрактивните занаяти са тези в сферата на услугите - фризьорството и ключарството.

Иван Влаев казва, че интересът към фолклора и ездитните спортове нараства, сарачите обаче изчезват.

„Винопроизводството се развива, бъчвари обаче няма.“

За грънчарството и надграждането към художествена керамика като занаят Иван Влаев обясни, че това е жива материя, която върви и съпътства времето, в което се развива.

"Стъпвайки на базите от едно време, ние сме си позволили да направим реплики на стари неща, които да звучат съвременно."

Според него, да за намериш  мястото си на пазара, трябва да покажеш кой си, да поднесеш послание и да бъдеш искрен към публиката си.

Стана ясно и че младите хора все повече се интересуват от грънчарство, макар че им е трудно да съберат материална база, когато от хоби пожелаят да се развиват професионално.

За победа Иван Влаев определя това, че занаятчиите у нас са успели да извоюват намаляване на самоучастието и самофинансирането що се отнася до еврофондовете и макар и трудно, е възможно да бъдат реализирани проекти по европрограми.