От Института посочиха, че за постигането на дългосрочен и траен растеж, са нужни структурни промени в икономиката.
Направените проучвания за 2018 г. и прогнозите за 2019-а не са особено обнадеждаващи. Според проф. Александър Тасев - директор на Института, това е отражение на държавното управление през последните 30 г. и липсата на устойчивост по отношение на икономиката ни.
Доц. Виктор Йоцов- ръководител на проекта, прогнозира, че ще има леко забавяне на икономическия растеж през 2019 г., а евентуално той може да се възстанови през следващата година. Забелязва се и изменение във факторите, които влияят на растежа - от износа към вътрешното потребление.
Ако се запазят същите темпове на развитие, каквито са в момента, за да достигнем половината от средното ниво за ЕС, ще ни трябват 27 години, а за достигане на нивото – 44 години.
Потреблението на домакинствата през изминалата година се увеличава с 6,3%, подкрепено от продължващото нарастване на доходите, увеличаване на заетостта и повишено доверие на потребителите. Същевременно, анализът, посветен на пазара на труда показва намаляване на заетостта през 2018 г. и задълбочаване на негативните тенденции за изчерпване на работната сила, заради демографския фактор.
Макар българската икономика да е силно зависима от чужди инвестиции, важно е тя да постигне дългосрочен и траен растеж от минимум 5% годишно, за да се осигури и растеж на доходите, и благосъстоянието на населението.
За това са нужни както структурни промени в икономиката, така и прилагане на дългосрочна държавна политика, подчертават от Института за икономически изследвания при БАН.
Завършва седмицата, в която коментатори на "Форум" бяха социологът Мила Минева и Матю Стоянов, по-известен като рапърът Жлъч. В последния работен ден ангажимент остави на дистанция Жлъч, но се включи с мнение по телефона. Сред акцентите, които детайлно коментира Мила Минева (както и Жлъч от Стара Загора), бяха: Българското..
Фондация "Програма Генерация" помага на деца без родители чрез менторска програма и набиране на средства за по-добър старт в самостоятелния им живот. Мисията е те да бъдат предпазени от декласиране и да получат подкрепа в професионалния им път, за да станат пълноценни хора за себе си и останалите в общността. Усилията на фондацията са..
Над 180 хил. украински бежанци са получили временна закрила в България след избухването на войната през 2022 г. В момента на територията на страната пребивават 72 хил. души . Тези факти говорят, че България е по-скоро транзитна дестинация за украинците. Това отбеляза пред БНР-Радио София Иво Желев - експерт-анализатор, след..
Израелско нападение в Иран Тази сутрин израелската армия е нанесла удар в Иран в отговор на баража от ракети и дронове срещу Израел миналия уикенд. Не се знае все още какви са щетите, но намерението е било да се изпрати послание, че Израел има възможността да нанася удари в Иран. Погледите са насочени към реакциите. Съединените..
Оправдаха се опасенията за масово поскъпване след приемане на еврото за валута в Хърватия , съобщи пред БНР-Радио София оттам журналистката Диана Гласнова , главен редактор на сп. "Родна реч". Поскъпването беше обусловено от превръщането на предишната национална в евро, както и от закръгляването нагоре от страна на търговците. Освен..
За фотографията и визуалната култура, разказва книгата на Сюзън Зонтаг "За фотографията". Тя беше представена в предаването "Радиокафе" от издателя Гергана Димитрова. Преводът е на Христина Кочемидова и Юлиан Антонов. Има ли нужда от фотография в епохата в, която всеки уж е фотограф? "Нашата визуална култура се е оформяла..
"Веднъж прекосиш ли океана" е театрален вербатим моноспектакъл на Мартина Новакова с премиера за България. Това е полет от София до Ню Йорк, на който шестима души пътуват в едно тяло. Какво е да емигрираш? Как пресъздаваме културата си в чужда страна? Какъв образ бихме искали да има България в чужбина? Каква е ролята на изкуството във всичко..