Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80

Граовската трапеза е не само красива, но към традицията прибавя нещо ново

Снимка: Лили Големинова
Продължават нашите граовски разкази, този път с и за граовската трапеза. И по-конкретно - брезнишката.
Все пак всички тези наши срещи са благодарение на второто издание на Църногорския събор над село Гигинци, в поляните на Гигинския манастир - място, където и преди десетки години е имало народни веселия. После, казват, се появил празникът в Пирот и тамошните османлии от завист спомогнали да се "закрият" тукашните. Но постепенно те пак се върнали и събирали хиляди непосредствено преди 9 септември 1944-та.

И ето сега - отново!

Елица Георгиева Снимка: Луиза ЛазароваНо думата ни е за граовската трапеза, която можеше да бъде видяна в една от първите шатри. Събрала труда на много сръчни граовки и много местни производители, тя се презентираше от една усмихната дама - Елица Георгиева.
"Тук показваме вкуса и традициите на граовци - хора, които пазят традициите, но и с радост привнасят по нещо ново" - казва тя и с искрица смях в очите сравнява времето (заоблачено, но приятно) с нрава на граовци - "на пръв поглед плашещ,но като влезете при нас на трапезата, виждате какви сме мили, добри и  гостоприемни"...

Елица с гордост представя граовската трапеза (и наредена красиво на една маса и като отделни, в Брезнишко произведени продукти).

"Разнообразието е голямо - разказва тя, - но задължително трябва да опитате сиренето. То, знаем, си е традиционен за цяла България продукт, но нашето - може би заради климата, може би заради атмосферата или пък от сръчността на граовката, има несравним вкус". Освен сиренето, което наистина е много, много вкусно, има кашкавал, извара, мед и различни видове сладко - например от череши и вишни, от малини, от касис и ягоди (защото граовци, оказва се, обичат да експериментират, правят дори и сладко от кисели вишни, "което направо не можеш да спреш да ядеш").

Елица Георгиева е приятно изненадана от хората, които спират край шатрата - те са от цяла България, от Родопите, от Добруджа -"това показва, че българинът не се интересува само от себе си,а и от онова, което правят другите". Особено много всички се интересували от брезнишката баница, която е като никоя друга. Няма обяснение защо, но така е с хубавите неща. На моя коментар, че региона не е много прочут в туристическо отношение, Елица отговаря така - "ние не сме масов, а по-скоро бутиков продукт, за онези, които искат да се докоснат до нещо автентично. И най-интересното не е на обичайните места като музеите, например, а в домовете на хората - да знаете само какви вкусотии се крият в мазето на една обикновена баба в близкото село."...
Така че помислете си отново за Брезник и околните села като се зачудите накъде да поемете от София. Ще бъдете приятно изненадани. А ако решите да стигнете до Гигинския манастир, ще минете и по Орлов, и по Лъвов мост.
Къде - ще разкажем скоро...

Чуйте разговора на Лили Големинова с Елица Георгиева.