Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80

Аделина Банакиева:

Да помагаме с нещо реално на семействата с болно дете или човек с увреждане

Не говорим за другите, говорим за себе си

Често отказваме да говорим открито за болката, която ни заобикаля. Когато видим просещ човек се обръщаме на другата страна; срещнем ли човек с патерица бързаме да минем пред него, за да не ни бави; мине ли покрай нас майка с инвалидна количка, чукаме на дърво. Отбягваме тези хора, сякаш са различни, сякаш тази съдба си е само тяхна и на нас никога не може да ни се случи. Някои наричат това поведение безразличие, други - малодушие, трети - болест. От третите е героинята ни в "Моята история за доброто". Активен гражданин, който не се страхува ясно да заяви своята обществена позиция. Аделина Банакиева се бори с „болестта“ на нашето съвремие. Не го прави сама, има си екип. Наричат се „Лайкучка“


Аделина и колегите й по убеждение се опитват да помагат на всички. Основно на „невидимите“ майки - майките с болни деца. Онези, които ние предпочитаме да подминем на пътя, да се обърнем да ги огледаме добре, и после бързо да забравим. За достоен живот се бори Аделина. Но не за своя, а за този на безсилните. Онези, на чието място може да застане всеки от нас.

Аделина БанакиеваЗа да имаш очи за чуждите проблеми, първо трябва да имаш сърце да приемеш своите. Хора без грижи няма, но такива, които са готови да съзрат и тези на другите - има. От вторите е Аделина Банакиева. От години се опитва да облекчи ежедневието на социална прослойка, която често пренебрегваме:

Ако искате да помогнете на един човек, може да плащате водата, тока или кабелната телевизия всеки месец в продължение на една година. Това е реалният начин, защото вие пипате този човек, виждате проблемите му и създавате личен контакт. Тези хора не хапят. Да, не е приятен битът им, не е чисто обикновено, не мирише на ароматизатори. Но нищо няма да ви стане, ако отидете там за 15 минути, пиете едно кафе и се срещнете с тези хора и им изразите искрена съпричастност. Защото те имат нужда да общуват със здравите, имат нужда да разберат, че здравите ги приемат.

Нормално или не, необходимостта от взаимопомощ е голяма. Дали ще наречем нуждата на някого „кауза“ или „обща работа“ е без значение, важното е да я приемем като своя и с всеотдайност да я задоволим. Точно както правят Аделина и нейните близки. Те вярват, че единицата е сила и от всеки от нас зависи да живеем в по-добър Свят с по-малко страдащи души.


Последвайте Радио София и в Instagram. Харесайте и страницата ни във Facebook.