Актьорите от "Госпожа Министершата"

Лилия Маравиля, Николай Върбанов: Обичаме професията си

Николай Върбанов, Ириней Константинов, Лилия Маравиля
Снимка: Катя Василева
Театър "София" ще участва в инициативата на Народния театър "Театър пред театъра" 2018 с емблематичното си представление "Госпожа Министершата". На 3 юли зрителите ще могат да видят на откритата сцена 99-то издание на тази постановка

Изпълнителката на главната поля Лилия Маравиля сподели пред Радио София, че тази пиеса и днес не губи автентичност и актуалност и изрази увереност, че тя остане толкова интересна, забавна и актуална и занапред:

Опитах се да се обърна към ролята на министершата с много любов, защото ми се струва, че тази жена е много амбициозна, тя е напориста, иска да се справи с всичко, да научи езици, да се държи в обществото, но въпросът е, че не си дава сметка какъв капацитет има и доколко може да успее. Но това е очарователното в този образ според мен.

Николай Върбанов, който е в ролята на вуйчо Васо, посочи, че актьорите са длъжни да се съобразят с това, което е предложил драматургът, но винаги , защитавайки персонажите, заемат някаква позиция - гражданска, социална или друга. Въпреки съвременния прочит на "Госпожа Министершата", спектакълът е издържан в принципите на класическата комедия, добави Върбанов.

Попитахме и двамата имат ли "мечтана роля"? За Лилия Маравиля това е всяка следваща роля:
Аз винаги подхождам сериозно към всяко ново предизвикателство и това мен ме прави щастлива, защото аз ужасно обичам работата си и наистина съм щастлива като мога да играя и да изляза на сцената, да се срещна с тези хора, които са дошли специално за нас. Наистина се чувствам добре, защото този сезон играя в прекрасни представления, имаме много публика.

Николай Върбанов също бе откровен, че не мисли за конкретна роля, но по-важното е, че неговата професия е това, което обича:
Излиза разпределението, виждаш го. Понякога си поканен за нещо конкретно, но не знаеш всъщност какъв ще е финалът. Понякога си мислиш "майко мила, това изобщо не е за мен", но когато преминеш през целия репетиционен процес, накрая си казваш: "Не мога да повярвам, че от тази роля се получи подобно нещо".