Второ издание на фестивала под мотото: "Цаца, лимони, звезди"

"Джурджуна" или долче вита по царевски

Как една пианистка от Ташкент се оказа в морското ни градче

2
Снимка: Facebook/Община Царево
Фестивалът се провежда за втора година и си е съвсем местен, царевски. Миналата година се надявали да съберат около 600 човека, дошли обаче близо 3000 и три дни не искали да си ходят - това ни разказа кметът на Царево Иван Лапчев.
Тази година, на специално обновената сцена край морето, точно на 14 септември започва втората Джурджуна. За фестивала, но и за това как Царево приема чужденците, говорим с една дама, която ще участва във фестивала. Нищо, че е родена в Ташкент. Името й е Елена Припува, родителите ѝ са от Украйна, но "млади и ентусиазирани, заминават да строят отново Ташкент в края на 60-те, след голямото земетресение там". Това ми разказва Елена, с която се срещаме в центъра на Царево. Тя е тръгнала на репетиция с групата, с която ще свирят на фестивала. Именно в Ташкент тя среща своя съпруг, който е от Царево и така вече 30 години тя живее в морското градче. 
"Вече започнах да сънувам на български, така че не знам каква съм", смее се Елена. В Ташкент тя завършва Консерваторията като пианистка, тук в Царево също преподава пиано - и на местни деца, и на русначета. Децата й почти не говорят руски, само разбират, "но внучетата го влядеят перфектно". Но не е само пианото - Елена и съпругът и имат "малко ресторантче в стария квартал, с рибено меню - все пак съм в рибарско семейство. Опитват се да ме провокират да готвя ташкентски специалитети, но не се поддавам". Поддава се обаче на чара на Царево и много го обича. Местните не я приели веднага, а постепенно. "Всичко зависи от това какъв човек си и как подхождаш към хората и към това, което правиш". Иначе много е пътувала из България, най-много й харесва Велико Търново - "красив град, стари къщи, най-хубав български се говори, жените са най-хубави - нали са, както вие им казвате, болярки" - смее се Елена. София и се струва "суетна като Москва, нали е столица".
Като стигаме до "Джурджуна", тя много се оживява, разказва за историята на тези местни бардови песни, създадени в периода от 60-те до 90-те, комбинирайки елементи от "Бийтълс" и "Ролинг Стоунс" с местните мелодични традиции. Кметът на Царево, по чиято идея е създаден фестивала "Джурджуна", описва песните като "събрали всичко между Тони Димитрова и "Щурците"". Лидер на местните бардове е бил музикант, известен като Лорда, който обаче в един момент напуска България, след като се жени за скандинавка. Но "Джурджуна"-та и всичко около нея остават. Защото жителите на Царево го умеят това - да се веселиш на маса с приятели. Пък и "всеки трети местен може да свири на китара", както се оказва. Но групата, в която свири Елена, е професионална, в нея всичко се прави както трябва. А към местния репертоар са добавили няколко руски песни (от най-известните като "Поручик Галицин") и няколко гръцки (все пак тук гръцкото влияние си е силно, мнозина имат гръцки предци).
Така че - всички са добре дошли в петък, на 14-ти септември, на сцената край морето в Царево. За второто издание на фестивала "Джудржуна". Под мотото "Цаца, лимони, звезди". Как иначе!

Галерия