Спектакълът "Лисичета" и вътрешният въпрос "Да искаш или да бъдеш"

Спектакълът като оръжие

Снимка: Луиза Лазарова
Продължава изнесеното предаване “Радиоприемница” от Народния театър “Иван Вазов”. Поводът е предстоящото трето издание на “Театър пред театъра” от 2 до 11 юли.
На 3 и 4 юли ще бъде представена постановката “Лисичета” на режисьора Бина Харалампиева по психологическата драма на Лилиан Хелман, от чиито състав са и днешните гости в предаването - Радина Боршош и Дарин Ангелов и двамата ученици на Стефан Данаилов.

Всички хора по някакъв начин са или стават лисичета, поради поради простата причина, че на никого не са чужди чисто човешките качества - алчността и желанието да имаш повече, казва Дарин.
В същото време не бива да се забравя и, че “светлината съществува, ако имаш силите да устоиш на всички изкушения, които владеят човешките души и ако успееш да намериш сили вътре в себе си да се справиш с това, би могъл да извървиш един по-светъл път, заяви Радина. Всеки сам индивидуално избира как да извърви живота си, допълва актрисата.

Този спектакъл е специален за актьорите, защото е споделен. Работата с режисьорката Бина Харалампиева, Радина определя като “влюбване от пръв поглед, защото тя ни вкара в една центрофуга и започна да върти, да върти, докато не изстиска всичко, което искаше да изстиска от нас”. За Радина това е първи спектакъл в Народния театър.

Към днешно време, хората предприемат действия без да са наясно сами със себе си относно един важен въпрос: "Какво искат - да имат или да бъдат". Обстоятелствата към днешна дата ни принуждават все по-често да избираме да имаме и копнежът към това започва да насочва действията ни да придърпваме всичко към себе си, обяснява и Дарин.

За актьорите спектакълът е форма на реакция, възможност да изкрещят срещу несправедливостта, за режисьора Бина Харалампиева пък спектакълът е оръжие и ако чрез героите си, актьорите могат да стрелят с един куршум, то за режисьора куршуми са всички герои на спектакъла. 

Постановката се превръща в театрално събитие, това се вижда от факта, че не могат да бъдат намерени билети зе целия театрален сезон, както и за “Театър пред театъра”. Хората харесват инициативата “Театър пред театъра”, защото е още една възможност да гледат спектакъл, за който е трудно да бъдат намерени билети. Повечето зрители предпочитат класическия театър пред модерния пърформанс.

Всяко изнасяне на спектакъл извън сцена е предизвикателство, смята Дарин, но в случая ще държи “на нокти” изпълнителите, защото камерната сцена, където играят, е амфитеатрална и под открито небе ще бъде предизвикателство да бъде постигната същата интимност.

Интересна част от подготовката за “Театър пред театъра” е реденето на осветлението, което изисква понякога и присъствието на актьорите, а важна подробност е, че това трябва да стане в тъмната част на денонощието и така се оформя една забавна, но и безсънна нощ. Т

Актьорите ще играят и тази вечер в спектакъла “Когато гръм удари, как ехото заглъхва” по П. Яворов, който е любим на Радина. Пиесата не е била поставена от 40 години и екипът е поел риск, особено и с оглед на факта, че режисьорът, както и актьорският състав, са същите като в “Лисичета”. Очевидно опасност да се “повтори” спектакъла няма, повтаря се само успехът, защото и за двата спектакъла (“Лисичета” и “Когато гръм удари”) билети отдавна няма.
Чуйте целия разговор в звуковия файл.