Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Представят автобиографична книга "Една необикновена съдба" на Симеон Сакскобургготски, министър-председател на България в периода 2001-2005 г. .

Интервю на  БТА  със Симеон Сакскобургготски, министър-председател на България в периода 2001-2005 г. ,.по повод  представянето на автобиографичната му книга "Една необикновена съдба".

Въпрос: Защо решихте да разкажете за живота си в
книга, как дойде тази идея?
Отговор: Това е проект от дълги години и постепенно
се разви, тъй като съм свидетел на толкова интересни събития в
седем десетилетия. Много приятели, но предимно синовете ми и
дъщеря ми най-вече, настояваха да оставя нещо написано от първо
лице преди да си отида.

Въпрос: Какви случки, събития и личности намериха
място в книгата?
Отговор: Трудно е да се опишат една по една. Това е
цяла книга, така че не бих могъл да определя или да изтъкна една
или друга. Това остава в ръцете на читателите, но се опитах по
обективен начин да разкажа някои случки и епизоди. Много неща
от живота ми не се знаят. Има понякога митология, легенди. И да
са по-изяснени темите.

Въпрос: Разкажете случай, който не се знае?
Отговор: Аз съм тук само от 2000-та година, а пък
има много хора, които си въобразяват, че съм влязъл в политиката
тогава, а всъщност цял живот съм се занимавал с това. Можете да
си представите колко случаи, срещи и какви ли не разговори съм
водил.

Въпрос: В какъв обем успяхте да съберете тези
разкази - предполагам изкушението да включите повече моменти е
било доста голямо?
Отговор: Да, но човек не може да си позволи такава
волност. Около 400 страници са.

Въпрос: За какви моменти страниците не стигнаха?
Отговор: Толкова други случаи, разговори, срещи с
личности, анекдоти. Аз имам известно чувство за хумор и
анекдотите много ме забавляват, защото са и показателни, но
човек тогава може да напише още една книга само с анекдоти.

Въпрос: Имаше ли нещо, за което не Ви достигна
смелост да напишете в книгата?
Отговор: Не, защото когато човек е обективен и
предава фактите, няма нужда нито от смелост, нито пък да крие
нещо.

Въпрос: Споменахте за завръщането си в България,
като какъв момент от живота си го определяте?
Отговор: Това вече е наистина преди и след, както
се казва в някои биографии. Действително 50 години в изгнание,
можете да си представите каква промяна е въобще фактът да се
завърна в страната, в която съм се родил.

Въпрос: Трудно ли беше това завръщане в
България, като емоционален момент?
Отговор: Беше нещо неописуемо, но аз следях
събитията, цял живот съм ги следил, но от 89-та, чак до 96-та,
когато се завърнах. Понеже исках да намеря точния тайминг. Аз
вярвам в тайминга при различните политически и други ходове и
изчаках, проверявайки как се развиват нещата, счетох, че този
момент беше удачният и тогава се завърнах.

Въпрос: Този момент съвпадна след това и със
заставането Ви като премиер на България, какъв беше този период
за Вас?
Отговор: Бих казал, че е много солидно
предизвикателство, но и много интересно.

Въпрос: Говорейки за миналото, каква част от
новата си история трябва да помним, за да не сме "обречени да я
повтаряме"?
Отговор: От историята трябва всичко да се помни
и само да се прецежда в позитивния смисъл, но винаги да си в
контекста. И както казвате, да не се повтарят дадени грешки,
които понякога може в действителност да се случат, ако няма
историческа памет или приемственост.

Въпрос: Повтаряме ли грешките си?
Отговор: Много е трудно да се определи това,
лесно е така отгоре да се каже. Едва ли, защото това е еволюция,
имаме моменти, които може би са по-успешни. Преходът толкова
се критикува - кой е бил специалист или кой се е родил
специалист по преходи от тоталитарен режим с централизирана
икономика към демокрация с пазарна икономика. Никой. Не може да
се обвиняват едни или други. Въпросът е да се постараят всички
да постигнат онази новина, че има по-успешни формули, това
вече е въпрос на преценка.

Въпрос: В днешно време непрекъснато говорим за
приоритети и постоянно се опитваме да ги набележим. Има ли
кауза, около която можем да се обединим всички?
Отговор: Да наваксаме времето, което сме
изгубили тези няколко години и да се стремим да заприличаме все
повече или да се изравним с останалите партньори от ЕС. Това е
чудесно предизвикателство. Да се даде приоритет, например, на
въпроса за туризма - имаме такава даденост, че е грехота да не
се използва по по-рационален начин. Има и други, но главното е
да не стоим и само да се оплакваме, че сме "най-най", а всъщност
да видим как можем всички заедно да допринесем, всеки по свой
начин, но ефектът да бъде такъв, че да наваксаме времето
най-вече да се подобри и животът на хората.

Въпрос: Как Ви се струва днешната политическа
обстановка, доста е сложна?
Отговор: Меко казано! Вече всички сме загрижени или
аз поне. Много се надявам, разчитам на разума и на добрата
воля. Преди всичко общият знаменател да бъде за доброто на
България. От тук нататък вече може да бъде по-успешно или не, но
насоката е определена.

Въпрос: Като човек, участвал в политиката, какви
компромиси трябва да бъдат направени, за да вървим към това
по-добро?
Отговор: Може да се резюмира в диалогичност. Да
има диалог, на всички нива. И откровение. Това вече мисля, че е
50 на сто от проблемите.

Въпрос: Как Ви се струват хората в България,
много класации ни определят като нещастни, а българите по
природа не сме такива?
Отговор: Хубаво, че казахте втората част от
въпроса, аз съм съгласен с това. Тези класации аз винаги гледам
с известна резерва и предпазливост. Има толкова много елементи,
които може би изкривяват донякъде картината. Има хора, които
живеят в страни, чиито условия не са благоприятни, дори
климатично, и не влизат в тази класация. Ние при такава
прекрасна природа и при толкова възможности, колкото и да има
трудности, колкото и да има недоимък - ами това не определя
дотам настроението.
Струва ми се понякога, че се прекалява с
черногледството. Може би греша, но наистина ми става криво и
съжалявам много, когато се акцентира толкова върху всичко
най-лошо у нас. Стига да се огледаме, има толкова страни, където
също има проблеми и хората се справят, тези страни не загиват,
не изчезват, не се заличават. Например, демографският срив -
ами това е нещо, което се вижда в много държави. Аз бих казал,
че колкото по-егоистично става обществото, толкова по-малко
деца ще има. Това е нещо, съвсем логично. От друга страна се
наблюдава обезлюдяване на села - ами това става по цял свят. То
е нещо от съвремието. Не затова рухва всичко.
Има страни, в които такива малки селца, когато са
били изоставени, са възстановени от младежи, от частни
инициативи и друго и са заживели, защото хората ги предпочитат.
С електронните медии в ден днешен може човек да достигне до
каквото и да било, дори ако е на върха на една планина, може и
там да си живее съвсем сам и да не е изолиран. Мисля, че трябва
да се опитаме да гледаме на по-доброто, отколкото само на
най-лошото и най-вече да сме активни.

Въпрос: Кои са хубавите неща, които все пак са ни
се случили, защото казвате да не обръщаме внимание само на
лошите?
Отговор: Нека да помислим къде сме, къде бяхме
преди 25 години и изведнъж сме пред една свобода, демокрация.
Какво е един тоталитарен режим и какво е всъщност демокрацията.
Това вече не е малко, колкото и всичко да върви по-мудно и
бавно, отколкото бих искал. Погледнете нашите градове днес и как
са изглеждали пред 25-30 години. Фактът, че можем да пътуваме,
да излизаме, да работим в чужбина и да се връщаме. Това са
много неща извън напредъка въобще, но избори, свободата, която
имаме, всичко това е нещо, което едва ли има цена, това са
придобивки и то в правилната посока.

Въпрос: Какво е мнението в Западна Европа към
нас, какви са настроенията спрямо България?
Отговор: И там не бива да се обобщават. Ако от
време на време има критика, хубаво, но и ние бихме могли да
имаме също критика към някоя западноевропейска страна. Нищо не е
идеално или перфектно, смея да кажа никъде. От там нататък е
въпрос или ние да сме в час с ЕС и с другите страни, или просто
да изоставаме. Ние не живеем изолирани, ние сме в едно глобално
общество и трябва да се съобразяваме с нормите, които се
налагат или се очакват от поне от страните, които са в ЕС.

Въпрос: Много от българите решиха да станат част
от това глобално общество и напуснаха страната ни, това голяма
загуба ли е?
Отговор: От една страна ще научат нещо, могат да
сравняват, много ще се завърнат, ще започнат някакъв бизнес
тук, защото в крайна сметка най-добре си е у дома, колкото и
навън да има хора, които остават в чужбина, но носталгията си
остава. И в даден момент, ако имат предпоставки да се
реализират, къде по-добре от България. Всичко това е като един
цикъл, което не е постоянно и во веки веков. Мисля, че ако тук
има желаната атмосфера, те ще се върнат сами. Понякога се
връщат, както го видяхме със световната криза. Има някои, които
са се върнали и си намират работа. Започват бизнес тук, защото
са видели как се прави в другите страни, в крайна сметка е
полезно хората да пътуват и да се учат в чужбина.
Наблюдавам някои от българските общности в
чужбина, които се ползват с отлично име. Второ се вижда, че са
хора с инициатива, които постигат амбициите и целите си. Това
доказва, че не сме най-най-загубените, най-бедните или
най-тъжните.

Въпрос: Да Ви върна отново към книгата - хареса
ли Ви прекараното време в написването й?
Отговор: Това стана в излишните часове, защото,
за съжаление съм зает, пък и донякъде винаги съм бил
работохолик. Много от нещата вече ги бях написал, имам
бележници, бележки, ленти, записи, какво ли не от толкова
години. Общо взето беше интересно.

Въпрос: Кое би било най-интересно за читателите
в тази книга?
Отговор: Според самите тях. Който се интересува
от политика или от личното, или някой анекдот, или личностите,
които описвам не бих могъл да кажа, защото това е въпрос на
предпочитание, личен вкус.

Въпрос: За Вас към кое беше най-интересно да се
връщате?
Отговор: Аз избягвам да се връщам към нещо,
обикновено търся да се вглеждам напред и то с няколко хода
напред по възможност. От време на време само се гледам в
огледалцето.

Въпрос: Когато гледате напред, и България, какво
виждате?
Отговор: Виждам, че имаме възможности, че бихме
могли да ги използваме, както и много страни, които са
преминали през какви ли не изпитания се реализират. Мисля, че и
за България това ще стане, това е интелигентен народ. Към
културата, лично вътрешно всеки има много голямо отношение,
което намирам, че е вече гаранция за не само интелектуалното
ниво, но и начина, по който се вижда бъдещето. Ние сме
европейци, което на този свят не е малко като капитал, но трябва
да се модернизираме малко. Толкова се подиграваха и се вдигна
такава дандания покрай това, което бях казал - че трябва да си
променим чипа. Мисля, че сме вече на път и много хора са си го
променили, няма нищо неуважително и обидно. Просто трябва да си
променим мирогледа и да видим, че имаме възможности.

Въпрос: Кой трябва да види, че имаме
възможности - хората в България, политиците ни?
Отговор: Всеки един гражданин, защото това е,
което прави страната. Няма касти, класа или друго. Всеки.

Въпрос: Все пак се усеща едно разединение,
можем ли наистина да се обединим?
Отговор: Това е въпрос на четене на историята
и сравняване с други страни. Обединението се постига чрез
диалогичност, чрез общи идеали, които засягат всички, няма
рецепта или по заповед да се обединят хората. За съжаление това
не е подходът, който трябва. Ако разберат ползата от по-малко
конфронтация и повече сдържаност и най-вече да се разговаря по
дискретен начин, а не медийно. Мисля, че то вече би успокоило
много и би помогнало да се върви напред.

Въпрос: Как намирате начин да релаксирате?
Отговор: С четене. Чета нощем. Спя малко, така че
ми стига времето, защото през деня съм зает. Четенето е
едното, и ако ми остане време - и градинарство. Това е, което
ме абстрахира.

Въпрос: Какво четете?
Отговор: Обикновено исторически или политически
материали, и то на няколко езика, така че винаги има по
три-четири книги на нощната маса и се опитвам да се справя с
тях.

Въпрос: За написването на Вашата книга
получихте ли вдъхновение от някоя друга подобна?
Отговор: От книга като книга не, но от много
елементи, които съм срещнал или усещал като пример и като модел
- да. /Десимира Миткова/

(Видеоинтервюто може да видите в рубриката "Студио БТА")



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
ВИЖТЕ ОЩЕ

Правителството решава в петък дали да бъде обявена епидемия от коклюш

Ще бъде ли обявена епидемия от коклюш и какви мерки ще предприемат здравните власти у нас, ще стане ясно по време на заседание на правителството утре, съобщиха за БНР от здравното министерство. На среща при министър Галя Кондева днес е обсъдена ситуацията с разпространението на инфекцията, както и възможните варианти за мерки. Дори да бъде обявена..

публикувано на 25.04.24 в 19:16

Увеличават с около 20 % заплатите в туристическия сектор

Заплатите в туристическия сектор тази година ще бъдат вдигнати с около 20% на всички нива. Това обяви служебният министър на туризма Евтим Милошев от Слънчев бряг, предаде БГНЕС.  Милошев е на работно посещение в курорта, където се срещна с представители на туристическия бранш, за да обсъдят проблемите преди старта на летния сезон. „Това е добър знак..

публикувано на 25.04.24 в 19:11

Разрешение за ремонт получи пространството за култура "ReBonkers" във Варна

"ReBonkers" в бившите барутни погреби се класира за втори етап на финансиране по Световната програма на САЩ за възстановяване на сгр ади с културно значение, съобщиха от общинския пресцентър. Кметът Благомир Коцев е дал  съгласието си за извършване на текущ ремонт за консервацията на пространството за култура.  За Варна е от изключителна..

публикувано на 25.04.24 в 19:00
За диагностика на рак на гърдата се използват и нови методи, извън страндартните - мамография, ултразвукова диагностика и магнитно-резонансна томография.

От 1 юли: Направленията за мамография ще важат по два месеца

Издадените от 1 юли медицински направления за ехография и мамография на млечна жлеза ще бъдат валидни за срок от 2 месеца.  Това решение е гласувано от Надзорния съвет на Здравната каса днес, съобщава БНР.  Удължаването на валидността на направленията беше договорено по време на преговорите между Касата и Българския лекарски съюз за новия Национален..

публикувано на 25.04.24 в 18:47

Апелативният съд и Морското училище във Варна подписаха меморандум за сътрудничество

Варненският апелативен съд и Висшето военноморско училище "Н. Й. Вапцаров" задълбочават сътрудничеството си и ще осъществяват повече съвместни дейности от взаимен интерес. Ръководителите на двете институции д-р Ванухи Аракелян и фл.адм. проф. Боян Медникаров  подписаха меморандум.  Партньорството е обусловено от развитието на цифровите услуги,..

публикувано на 25.04.24 в 18:39

До средата на май рибарите трябва да обявят колко лодкостоянки са необходими на Варна

До 15 май сдруженията на рибарите трябва да представят информация за броя на лодкостоянките, които са необходими за Варна. Те трябва да изготвят и да внесат в администрацията на Областната управа и предложения за местата, подходящи за лодкостоянки. Община Варна от своя страна трябва да изготви и предостави на областната управа писмена информация на..

публикувано на 25.04.24 в 17:54

Национално състезание по професии се провежда край Варна

186 са участниците от 48 професионални гимназии по туризъм  и учебни заведения по ресторантьорство и хотелиерство от цялата страна, които се включват в Националното състезание по професии, което се провежда в курорта "Златни пясъци" край Варна. Състезанието е по шест професии - барман, сладкар, готвач, хотелиер, аниматор и сервитьор...

публикувано на 25.04.24 в 17:10