2 декември, сряда - Арт салон на Радио Варна, голяма зала - 18:30 часа
Валери Станков представя последната си стихосбирка "Вечерна проверка за ангели".
За автора:
Роден на 5 март 1956 година в град Варна. Основно и средно образование завършва в родния си град, а диплома за висше образование, специалност "Руска филология", получава в Шуменския университет "Константин Преславски". Женен, има трима сина - Петър, Стефан и Иван. Съпругата му Цонка Станкова е учителка по литература в IV ЕГ - Варна.
Валери Станков е работил като учител в село Гроздьово, Варненска област, спасител по плажовете, зам. - председател на Районен съвет за култура - Варна. Бил е шофьор на такси, моряк на фериботния комплекс "Д. Ватев" в град Белослав, нощен пазач в частна детективска агенция, редактор в литературния алманах "Простори" и главен редактор на същото издание. За няколко месеца е назначен за телевизионен репортер в програма "Море" на РТВЦ - Варна, а после продължава като журналист във вестник "Черноморие". Бил е криминален репортер във вестник "Черно море". Има стаж като служител в община Варна, където е бил директор на възстановения Театър на поезията - Варна. В продължение на три години е управител на ИК „Галактика“, след това - директор на университетското издателство на Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“, управител на издателство „Книгата“ - Варна, главен експерт в Дирекция „Култура и духовно развитие“ в Община Варна.
Автор на книги с поезия, белетристика, публицистика. Публикувал е стотици статии в централния и местен печат. Носител на много национални и регионални литературни награди. Член на Съюза на българските писатели.
източник: личния уеб сайт на автора
КНИГА НА СЕДМАТА ПЕЙКА
Ноемврий свлече сетните листа
и мокрите дървета оголяха,
но Седмата ми пейка обеща
да ми е дом, надеждица и стряха,
и днес на нея книги наредих,
и, май, че само вятър ги разлисти,
а аз си пиех бирата – по-тих
от всички нелегални комунисти,
и как един приятел не дойде –
хем да се видим, хем да се почерпим,
а времето тече – вода в биде,
и ни превръща в хималайски шерпи,
ще се забравим – и ще си умрем,
навярно миг, преди да се докоснем,
ей, на! – това вбесява ме съвсем,
и ми елате някой ден на гости! –