Григор Григоров: "Никой не знае колко наистина са общинските жилища във Варна!"

Да бъде направен цялостен анализ на общинския жилищен фонд на община Варна, предлага общинският съветник Григор Григоров. В предложение до кмета на града той посочва, че през изминалата година и половина в постоянната комисия „Социални дейности и жилищна политика”, на която самият той е член, не е минавала нито една преписка от какъвто и да е характер, свързана с общинския жилищен фонд. Такива документи са били гледани само в комисия „Собственост и стопанство”. Това, според Григоров предполага, че на общинския жилищен фонд се гледа като на източник на  приходи в бюджета, а не като част от социалната политика на община Варна. 

Григоров ще иска и подробна справка за ведомствените жилища и кои хора са настанени в тях. Той внесе  предложение до кмета на Варна за промяна на Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди на гражданите, настаняване и продажба на общински жилища.
Какви промени предлага общинският съветник и защо?

Никой не знае, според мене, колко наистина  са общинските жилища. И ще ви дам следният пример. На последната сесия на общинския съвет, предложение от кмета за включване в общински жилищен фонд на 8 жилища, и отделно това предложение е съпътствано със предложение за прехвърляне на жилища от фонд във фонд, но изведнъж ето ще зачета – на основание член еди-кой си, „...общински съвет Варна определя предназначението на жилища частна общинска собственост и ги включва във фонд „Ведомствен” както следва...”. Не ги прехвърля от някой фонд, а ги включва!

Т.е. не става ясно тези жилища къде са били до сега.

Къде са били тези жилища? Защо до сега не са били включвани? Кой ги е управлявал? Как ги е управлявал?  Кой ги е ползвал? Актовете за общинска собственост на тези жилища,  които се предлагат да бъдат включени във фонд "Ведомствен",  са от 2004, 2014 и 2016 година.

Това ли Ви провокира да прочетете така подробно Наредбата за общинските жилища и да искате промени по нея?

Не, не ме провокира това. Провокираха ме няколко неща. Първо – забелязах, че през 2016 година фонда намалява драстично. Имам предвид, че е намалял със 109 жилища. Те са закупени от настанени в тях хора и жилищният фонд от приблизително, нали, пак говорим с цифри, които са официални без другите хипотези...

Това са цифри на общинската администрация...

Точно така - от 1448 на 1339, като през този период този фонд не се попълва, той само се намалява. От друга страна – цената, на която се продават в момента жилищата по настоящата наредба, е не по-ниска от данъчната оценка. Цената на жилищата, общинска собственост, които се продават в момента е минимум два пъти по-ниска, от колкото пазарната цена. И не на последно място – управлението. Какво се оказва с управлението – значи имаме трите фонда – „Ведомствен”, „Жилищен за настаняване” и „Резервен”. Единственият фонд, който е увеличил нетния си размер от 46 на 52 жилища, това е фонд „Ведомствен”.

И идва един друг парадокс. От официалната информация предоставена от общината към края на 2016 година, във ведомствено жилище живее само един служител на общината, кметствата, администрацията, каквото си поискате,  свързано с община Варна. Само един човек. И той се нарича – заместник-кмета Пейчо Пейчев. В което няма нищо лошо, нали? Не казваме, че човека няма нужда, сигурно има. И идва другият  въпрос – останалите  51 жилища кой ги ползва? По какъв начин? Защо?

Ще искате ли справка за това?

Естествено, че ще искам.

Кога?

Ами сега, тази седмица ще поискам и тази справка, ще поискам и някои други справки, които мисля, че ще дадат отговори на някои въпроси.

И  не на последно място – това е липсата на контрол относно жилищата за настаняване на граждани, които ще са болшинството. Те са около 1300 на брой.

Това са мотивите. Вие какво предлагате да се промени?

Най-простичко, мисля, че ние трябва да постъпим по следния начин: първо – правим инвентаризация на общинските жилища. Ама не само на тези, които се водят по фондовете, но и на другите, които не ги знаем къде са. Изследваме всяко жилище в какво състояние се намира, каква му е актуалната цена към момента. И взимаме няколко принципни решения. Също така правим и анализ на това какви са актуално нуждаещите се към настоящия  момент. Да се актуализира базата данни и да вземем едно принципно решение, което звучи по следния начин: първо – жилищната политика на община Варна, по отношение на жил-фонда, ще бъде да речем - 70 процента от общия обем нуждаещи се. Ако се нуждаят от жилища 1000 човека, община Варна казва – ние можем да задоволяваме нуждите на 70 %, т.е. ние ще поддържаме 700 жилища. През следващата година, ако наблюдаваме тенденция на увеличаване, естествено тая величина трябва да бъде динамична трябва да се увеличава. Това трябва да бъде една ясно регламентирана стратегия отражение на някаква политика в тоя сектор.

Моите предложения, те са ясни и точни – за да спре, грубо казано, източването на този обществен, солидарен фонд да спрем временно продажбите до момента, до който направим анализа и вземе категорично решение и каква ще бъде политиката. Другото, което аз смятам, че е важно – средствата от този фонд до приемане на новата наредба и стратегията за развитие, да отиват в един фонд, който да е за подновяване на жилищния фонд.

Много важно е да се разбере, че това е един социален солидарен фонд, а не приходи за бюджета.




ВИЖТЕ ОЩЕ

На Атанасовден - за "безсмъртието" на българския дух

На Атанасовден ви срещаме с един именик - Атанас Георгиев от Вълчи дол. Кръстен е на своя дядо и така е спазена традицията за "подновяване"  на името в рода.  Името е от гръцки  и означава "безсмъртен". Той няма подобно желание в буквалния смисъл на думата, но се старае да вдъхне нов живот на нещо, което "отмира" - традиционните български занаяти.Обикаля..

обновено на 18.01.18 в 09:54

Когато излизат искри от ножове...

Работилница със струг, шмиргел и фреза с десетки подредени в шкафове инструменти – това е работното място на Мъгърдич Киркоров. Той е от малкото хора във Варна, които продължават да се занимават със занаяти. Иначе е първият, който се е регистрирал на известната улица „Направи си сам” . Той е стругар повече от 30 години, на частно работи след като..

обновено на 17.01.18 в 17:43

Проверявайте за животни под капака на колата през зимата

В последните дни температурите навън започнаха да ни напомнят, че е зима. С падането на градусите надолу и със снега (на места), уличните животни откриват все по-трудно храна и успяват да препитават. Може би не веднъж сте виждали подобни публикации в социалните мрежи, които призовават преди да седнем зад волана, да огледаме колата си..

публикувано на 17.01.18 в 11:25

Рисуването като бягство от реалността

Eдна нетрадиционна идея, която съчетава любовта към изкуството и виното, ни откъсва от натоварения работен ден, за да получим едно одухотворение и пробуждане на сетивата. От около седем месеца във Варна се провеждат срещите извън работно време, в които непрофесионални художници изливат онова, което им харесват на платна, на картини, които след това..

публикувано на 16.01.18 в 12:50

Косьо Любенов: Българските билки са най-качествените

За благотворния ефект на родните билки върху здравето, особено срещу актуалния в момента грип разговаряме с Косьо Любенов. Старозагорецът се е посветил на производството на билкови тинктури и козметика и търсейки чисто място за отглеждане и бране, той живее и работи в село Дълбоки, в полите на планината. ”Българските билки са най качествените”, казва..

обновено на 16.01.18 в 11:38

Успешно земеделие с цел, труд и упоритост

"Когато човек има желание за работа, тогава се ражда и идеята как точно да се случат нещата". В това вярва Димитър Димитров, който от 16 години се занимава със земеделие в района на Вълчи дол. Преоткрива това поприще в зряла възраст, когато решава да се върне към корените си буквално и преносно близо до земята. Така тя се превръща в негов поминък, за..

обновено на 15.01.18 в 18:55

Eдинственият дарак в Източна България

Единственият дарак, който работи само вълна,   в цяла Източна България, е във Вълчи дол. Това разказва семейството, което се е посветило на това майсторство. Венета Даракчиева е от Вълчи дол. Тя е трето поколение в нейния род, което се занимава с обработката на вълна. Дядото го правел преди 1944 година, но го национализирали. След това..

обновено на 14.01.18 в 09:21