Пощенец се става много трудно. Пощенецът е завинаги такъв!

Как се казвате и от кога работите в системата на Пощите, най-общо казано и на куриерските услуги?

Казвам се Коста Костов. В Пощата работя от 1968 година, зимата и голямата поледица. Първо в аварийната група, и някъде от 1972-1973 година започнах като пощальон.

Някой от фамилията работил ли е в Пощи или при Вас просто така се случи?

Наистина, то Пощата обикновено е семейно, по традиция се предава, но никой не е работил. Съседка имах, която  работеше в Пощата, майката на Стефан Янев – капитанът на ПФК "Черно море", бившият.

Трудно ли е човек да започне работа в Пощата, нещо изискваше ли се предварително, някакъв изпит?

Не. Тогава не беше трудно. Беше много лесно. Сега е трудното.

Сега сигурно!

Сега е трудното. Да. Тогава просто отиваш, питаш в „Личен състав”, казват ти къде има свободни места и започваш. Някак си в началото ме беше срам, защото бях млад. С големите чанти - много работа имахме.

Кожени такива.

Да, точно така, кожени. Беше ме срам, но заплащането беше по-голямо, по-добро.

А, кой Ви учи там на занаята, както се казваше?

Имаше много добър колектив. Докато сега в момента нещо се разтаковаха. Постоянно нови хора, сменят се, голямо текучество, докато тогава хората бяха много и с традиции. Помагаха си един на друг.

Имахте ли униформи? Сега си спомням тези големи чанти.

Униформи, обезателно! Първата ми униформа даже беше имитация на военните – тъмни сини шинели, с жълти кантове и жълти копчета. Работни шуби даваха, отвътре с кожа.  Изобщо бяхме екипирани добре за зимата - на дъжд, на сняг се носеха. И писма имаше много, колети, записи - всичко. Чантата събираше всичко.

Колко тежи една чанта, готова и пълна?

Ами, по едно време вестниците като ги пуснаха, имали сме по 1 200 - 1 300 броя  „Народно дело”. Чантата не би трябвало да тежи много – имаше някакви нормативи за 6-7 кг., но никой не ги гледаше. Колкото събира чантата, слагаш ...

А тя събира!

Да, а тя събира! Аз айде на колелото, другите на врата и така се работеше.

А така поддържате и форма!

Е, то ако се вярва на това нещо ние трябва да сме безсмъртни. Няма такова нещо.

Колко време изкарахте като пощаджия, като пощальон?

Ами, ето досега още работя. Сега съм куриер.

40-сет години, че и повече!

Две-три години стоях вкъщи, ама не мога!

Да, а с какво чувство, с какво усещане напуснахте вече като се пенсионирахте. Какво остана у Вас, какво запазихте?

Как да Ви кажа. Чаках да се пенсионирам. Като всеки по млад човек не вярвах, че ще стигна до пенсия. То беше някаква еуфория. И нали Ви казах – една-две години постоях и  започнах пак.

Някой наследи ли професията Ви?

Дъщеря ми работи в Пощата. Наистина има много хора, които работят в Пощата, но не всички са пощенци. Пощенец се става много трудно. Даже и сега има пощенци, които са такива. Има и служители в пощата, и пощенци. Пощенецът е завинаги!

Цялото интервю може да чуете в звуковия файл:


print Отпечатай
ВИЖТЕ ОЩЕ

Богомил Балкански: България има потенциал да се превърне в Силициевата долина на Европа

Как се прави успешна кариера в Силициевата долина и как български компании могат да кандидатстват за финансиране на софтуерни проекти? Опитът си споделя един от най-успешните българи в Силициевата долина Богомил Бал кански, работещ в компания-лидер в сферата на софтуерните решения за виртуализация. Той участва в Българския център за..

публикувано на 28.04.17 в 12:21

Колекционер на старинни предмети пази войнишкото канче на прадядо си

Метален чекрък от преди Втората световна война показва на алеята до входа на Морската градина във Варна един от участниците в изложението „С любов към българското”. Машината  е направена от българина Съби Попов от търновското село Ресен, там е и открит. Справка в интернет показва, че подобни уреди за предене на  вълна с помощта на педал се..

обновено на 27.04.17 в 22:45

Арх. Димитър Стефанов: Ще има отделни режими за ремонт на паметници на културата

Сред мерките, които могат да се вземат за опазване на паметниците на културата във Варна и за поддържането им е възможността, която дава Законът за културното наследство. Това означава текущото им обслужване да бъде поето от местните администрации. Такава е практиката в повечето градове в Западна Европа. Предстои и разработването на отделни режими..

публикувано на 26.04.17 в 17:31

Варненска детска градина подмени пластмасовите чаши с иноксови

Варненската детска градина”Мечо Пух” се отказва от пластмасовите чашки за еднократна употреба за пиене на вода. Инициативата за замяната им с чаши от инокс с гравирана картинка е на Сабина Максимова, майка на дете от 2-ра А група в ”Мечо Пух”. В разговор с Мариела Димитрова тя каза: - Може би в много други случаи еднократната пластмаса е..

публикувано на 26.04.17 в 12:35

Мечтата на абитуриента: Искам да съм зад театралните кулиси, а постановките ми да правят хората по-добри

Веселина Пеева е ученичка в IV ЕГ „Фредерик Жолио – Кюри”. Тази година е абитуриентка. Ще кандидатства в НАТФИЗ, но не актьорско майсторство като приятелите си от театралното студио, а режисура. Веселина казва, че светлините на сцената не я блазнят, напротив – иска да „е в тъмното” на залата и оттам да гради образи и истории. С..

публикувано на 25.04.17 в 12:11
Д-р Катя Казакова

Д-р Катя Казакова: Младите да заспиват с песента на щурците

Една варненска лекарка направи безплатно приложение за телефон, което с помощта на природни звуци помага да се освободим от напрежението и да заспим. От творческото сътрудничество между майка и   син се ражда ...”Хапче за сън”.  Д-р Катя Казакова  работи като психотерапевт  във Варна вече 30 години и е открила, че близо 80 процента от..

обновено на 23.04.17 в 09:05

Капитан Тома Томов: "Морето винаги ме е изкушавало!"

На Томина неделя -честит имен ден на капитан далечно плаване Тома Томов. Той е бил почти  40 години в открито море. Споделя обаче, че въпреки дългия си стаж, има още неща, които   не е правил в морето, но мечтае например ... да бъде пилот на самолет. За работата си като капитан споделя, че най-важното на кораба е отношението между хората, а не..

публикувано на 23.04.17 в 07:25