Пощенец се става много трудно. Пощенецът е завинаги такъв!

Как се казвате и от кога работите в системата на Пощите, най-общо казано и на куриерските услуги?

Казвам се Коста Костов. В Пощата работя от 1968 година, зимата и голямата поледица. Първо в аварийната група, и някъде от 1972-1973 година започнах като пощальон.

Някой от фамилията работил ли е в Пощи или при Вас просто така се случи?

Наистина, то Пощата обикновено е семейно, по традиция се предава, но никой не е работил. Съседка имах, която  работеше в Пощата, майката на Стефан Янев – капитанът на ПФК "Черно море", бившият.

Трудно ли е човек да започне работа в Пощата, нещо изискваше ли се предварително, някакъв изпит?

Не. Тогава не беше трудно. Беше много лесно. Сега е трудното.

Сега сигурно!

Сега е трудното. Да. Тогава просто отиваш, питаш в „Личен състав”, казват ти къде има свободни места и започваш. Някак си в началото ме беше срам, защото бях млад. С големите чанти - много работа имахме.

Кожени такива.

Да, точно така, кожени. Беше ме срам, но заплащането беше по-голямо, по-добро.

А, кой Ви учи там на занаята, както се казваше?

Имаше много добър колектив. Докато сега в момента нещо се разтаковаха. Постоянно нови хора, сменят се, голямо текучество, докато тогава хората бяха много и с традиции. Помагаха си един на друг.

Имахте ли униформи? Сега си спомням тези големи чанти.

Униформи, обезателно! Първата ми униформа даже беше имитация на военните – тъмни сини шинели, с жълти кантове и жълти копчета. Работни шуби даваха, отвътре с кожа.  Изобщо бяхме екипирани добре за зимата - на дъжд, на сняг се носеха. И писма имаше много, колети, записи - всичко. Чантата събираше всичко.

Колко тежи една чанта, готова и пълна?

Ами, по едно време вестниците като ги пуснаха, имали сме по 1 200 - 1 300 броя  „Народно дело”. Чантата не би трябвало да тежи много – имаше някакви нормативи за 6-7 кг., но никой не ги гледаше. Колкото събира чантата, слагаш ...

А тя събира!

Да, а тя събира! Аз айде на колелото, другите на врата и така се работеше.

А така поддържате и форма!

Е, то ако се вярва на това нещо ние трябва да сме безсмъртни. Няма такова нещо.

Колко време изкарахте като пощаджия, като пощальон?

Ами, ето досега още работя. Сега съм куриер.

40-сет години, че и повече!

Две-три години стоях вкъщи, ама не мога!

Да, а с какво чувство, с какво усещане напуснахте вече като се пенсионирахте. Какво остана у Вас, какво запазихте?

Как да Ви кажа. Чаках да се пенсионирам. Като всеки по млад човек не вярвах, че ще стигна до пенсия. То беше някаква еуфория. И нали Ви казах – една-две години постоях и  започнах пак.

Някой наследи ли професията Ви?

Дъщеря ми работи в Пощата. Наистина има много хора, които работят в Пощата, но не всички са пощенци. Пощенец се става много трудно. Даже и сега има пощенци, които са такива. Има и служители в пощата, и пощенци. Пощенецът е завинаги!

Цялото интервю може да чуете в звуковия файл:


print Отпечатай
ВИЖТЕ ОЩЕ

Бижуто е най-бързият и лесен начин да покажеш, че се вълнуваш от съвременно изкуство

Само за около седмица над сто изложби посети галеристката на "Арт папийон" Виктория Митева в Мюнхен, по време на изложението TONE VIGELAND. JEWELRY – OBJECT – SCULPTURE. „Толкова се полага на всеки, не е нужно всичко да се гледа, казва Виктория и добавя, че „човешкото око не може да обхване много информация. Изкуството е нещо, което иска..

публикувано на 23.03.17 в 12:06

Какво ни разказват облаците....

Близо 30 години професионално с метеорология се занимава Искрен Куюмджиев, който е част от екипа на Националния институт по метеорология и хидрология- филиал Варна.Той е виждал и проучвал облаците от всякакви аспекти, защото е анализирал тяхното движение и с оглед безопасността на самолетите. Оказва се, че метеоролозите могат да "гледат" и  с..

публикувано на 23.03.17 в 10:26

В търсене на съкровища или ... как да се научим да плуваме

Кое е общото между съкровищата от дълбините на морето и басейна...Отговорът е - научените да плуват деца, които стават и откриватели в един момент от живота си. Така започва приказката отзад напред - за децата, които се учат да се гмуркат, първо в басейна, а после и в морето. Срещаме ви със Снежана Пенева, треньор по синхронно плуване в ПСК "Черно море"...

публикувано на 23.03.17 в 08:15

Кирил Георгиев: Вкусът на ръчно изработената паста e неповторим

Кирил и Мария са заедно в живота от няколко години. Една хубава коледна утрин Кирил получил за подарък от приятелката си машинка за приготвяне на домашна паста. По него време той работел като готвач във варненско заведение. Запалил се по домашната паста и започнал да овладява сам тънкостите на този така непривичен за България занаят. И така..

публикувано на 22.03.17 в 11:45

Диана Цолевска: Станах актриса под влияние на баща ми

В Международния ден на кукления театър, всяка година във вечерта на празника, известен деец в областта на кукленото изкуство се обръща с послание към своите колеги. Този път обръщението е от американката Нанси Ломан. Един от съставителите на Световната енциклопедия на кукленото изкуство, бивш вицепрезидент на изпълнителния комитет на УНИМА - Международния..

публикувано на 21.03.17 в 17:51

Станимир Статев: Клиниката на д-р Емилова е зимната почивка на моето семейство

Станимир Статев вече 15 години прави програмата на д-р Людмила Емилова на плодове , чай и мед . Преди време нормализирал кръвната захар, холестерола, спрял цигарите. Вече 15 години не ползва хапчета. Съпругата му излекувала мигрена. Сега цялото семейство прави зимната си почивка в клиниката на д-р Емилова, за да изчисти..

публикувано на 20.03.17 в 10:19

Хипарски бус става книжарница на колела в инициативата "Думи на 4 гуми"

"Думи на 4 гуми" – инициатива на поета Илиян Любомиров, която превръща един стар хипарски бус в мобилна книжарница само за съвременна българска поезия и проза и цяло лято ще среща жителите на по-малките ни градове с най-стойностната ни литература от последните 30 години. С автора на идеята разговаря  Светлана Вълкова. -   Много се..

публикувано на 17.03.17 в 13:20