Пощенец се става много трудно. Пощенецът е завинаги такъв!

Как се казвате и от кога работите в системата на Пощите, най-общо казано и на куриерските услуги?

Казвам се Коста Костов. В Пощата работя от 1968 година, зимата и голямата поледица. Първо в аварийната група, и някъде от 1972-1973 година започнах като пощальон.

Някой от фамилията работил ли е в Пощи или при Вас просто така се случи?

Наистина, то Пощата обикновено е семейно, по традиция се предава, но никой не е работил. Съседка имах, която  работеше в Пощата, майката на Стефан Янев – капитанът на ПФК "Черно море", бившият.

Трудно ли е човек да започне работа в Пощата, нещо изискваше ли се предварително, някакъв изпит?

Не. Тогава не беше трудно. Беше много лесно. Сега е трудното.

Сега сигурно!

Сега е трудното. Да. Тогава просто отиваш, питаш в „Личен състав”, казват ти къде има свободни места и започваш. Някак си в началото ме беше срам, защото бях млад. С големите чанти - много работа имахме.

Кожени такива.

Да, точно така, кожени. Беше ме срам, но заплащането беше по-голямо, по-добро.

А, кой Ви учи там на занаята, както се казваше?

Имаше много добър колектив. Докато сега в момента нещо се разтаковаха. Постоянно нови хора, сменят се, голямо текучество, докато тогава хората бяха много и с традиции. Помагаха си един на друг.

Имахте ли униформи? Сега си спомням тези големи чанти.

Униформи, обезателно! Първата ми униформа даже беше имитация на военните – тъмни сини шинели, с жълти кантове и жълти копчета. Работни шуби даваха, отвътре с кожа.  Изобщо бяхме екипирани добре за зимата - на дъжд, на сняг се носеха. И писма имаше много, колети, записи - всичко. Чантата събираше всичко.

Колко тежи една чанта, готова и пълна?

Ами, по едно време вестниците като ги пуснаха, имали сме по 1 200 - 1 300 броя  „Народно дело”. Чантата не би трябвало да тежи много – имаше някакви нормативи за 6-7 кг., но никой не ги гледаше. Колкото събира чантата, слагаш ...

А тя събира!

Да, а тя събира! Аз айде на колелото, другите на врата и така се работеше.

А така поддържате и форма!

Е, то ако се вярва на това нещо ние трябва да сме безсмъртни. Няма такова нещо.

Колко време изкарахте като пощаджия, като пощальон?

Ами, ето досега още работя. Сега съм куриер.

40-сет години, че и повече!

Две-три години стоях вкъщи, ама не мога!

Да, а с какво чувство, с какво усещане напуснахте вече като се пенсионирахте. Какво остана у Вас, какво запазихте?

Как да Ви кажа. Чаках да се пенсионирам. Като всеки по млад човек не вярвах, че ще стигна до пенсия. То беше някаква еуфория. И нали Ви казах – една-две години постоях и  започнах пак.

Някой наследи ли професията Ви?

Дъщеря ми работи в Пощата. Наистина има много хора, които работят в Пощата, но не всички са пощенци. Пощенец се става много трудно. Даже и сега има пощенци, които са такива. Има и служители в пощата, и пощенци. Пощенецът е завинаги!

Цялото интервю може да чуете в звуковия файл:


ВИЖТЕ ОЩЕ

Усмихнатите личица на Елена от Украйна

Тя е на 70 години, не спира да се усмихва, да работи и да се стреми да прави добро. Така се чувства щастлива. Родена е в Донбас, Украйна. Там среща голямата си любов и идва във Варна, защото той е роден в морската столица. По професия е пианист. Но поради разделението на бившия СССР и напрежението в Украйна, не признават стажа й във втората й..

обновено на 16.12.17 в 08:54

От Айфеловата кула до Бърдарево

Красотата на природата, тишината и спокойствието – това са част от нещата, които връщат в родния край Катя. Водена от желанието за свобода, тя е от първите българи, които тръгват да я търсят по света.   Завършва програмиране, работи на много места, включително заема и ръководни постове. Зад граница среща своята половинка  Ерве, който е..

обновено на 16.12.17 в 05:50

Биляна Раева: Проектите от младежката столица продължават и през 2018 г.

Варна - европейската младежка столица за 2017 г. официално се разделя с титлата си на 15 декември, когато символично ще връчи ключа португалския град Кашкайш ключа за Европейска младежка столица през 2018г. Равносметката сочи над 140 реализирани проекта във Варна, сред които обособяването на т.нар. творчески квартал „Таляна“,  библиотеката на..

публикувано на 15.12.17 в 13:00

Кът на славата ще правят във Варна

Момчил Кръстев е член на клуб „Осми Приморски пехотен полк“, който започва кампания за събиране на запазени вещи, снимки, униформи от наследници на един от първите осем полка в България. Регионалният клуб е към национално дружество "Традиция", сформирано на 10 януари 1991 год в София. Инициаторите създават кът на славата на полка,..

публикувано на 13.12.17 в 17:00
Момчил Кръстев (вторият вляво), заедно с членове на клуб

Момчил Кръстев: Набираме вещи, снимки и униформи на войните от "Осми Приморски полк"

Кампанията за събиране на запазени вещи, снимки и униформи от наследници на членове на един от първите осем полка в Българската армия - "Осми Приморски полк", започват от едноименния клуб „Осми приморски пехотен полк”. Целта е обособяването на кът на славата на приморци в някой от варненските музеи. Засега вариантите са или в Музея за нова и..

публикувано на 14.12.17 в 14:05

Добруджанският певец Иван Георгиев - около него слънчице грее...

Винаги, когато съм го слушала, тогава и сега, си представям слънчице - красиво, меко, топло.  - думите са на народната певица Галина Дурмушлийска , с която разговарях в предаването "Съботна трапеза" . А повод за нашата радиосреща беше датата 29 ноември, тогава се навърши четвърт век откакто добруджанският певец Иван Георгиев не е..

обновено на 12.12.17 в 23:06

Главният архитект на Варна: "Високата сграда не е лъжица за всяка уста"

" Трябва сериозен инвеститор за такова начинание, а аз не виждам такъв на хоризонта ", така Виктор Бузев коментира нашумялата напоследък тема за изграждане на многоетажни постройки в централната част на морската столица. Повишаването цената на земята води инвеститорите до идеята да влагат средствата си във високо строителство на по-малко площ...

публикувано на 11.12.17 в 12:15