Пощенец се става много трудно. Пощенецът е завинаги такъв!

Как се казвате и от кога работите в системата на Пощите, най-общо казано и на куриерските услуги?

Казвам се Коста Костов. В Пощата работя от 1968 година, зимата и голямата поледица. Първо в аварийната група, и някъде от 1972-1973 година започнах като пощальон.

Някой от фамилията работил ли е в Пощи или при Вас просто така се случи?

Наистина, то Пощата обикновено е семейно, по традиция се предава, но никой не е работил. Съседка имах, която  работеше в Пощата, майката на Стефан Янев – капитанът на ПФК "Черно море", бившият.

Трудно ли е човек да започне работа в Пощата, нещо изискваше ли се предварително, някакъв изпит?

Не. Тогава не беше трудно. Беше много лесно. Сега е трудното.

Сега сигурно!

Сега е трудното. Да. Тогава просто отиваш, питаш в „Личен състав”, казват ти къде има свободни места и започваш. Някак си в началото ме беше срам, защото бях млад. С големите чанти - много работа имахме.

Кожени такива.

Да, точно така, кожени. Беше ме срам, но заплащането беше по-голямо, по-добро.

А, кой Ви учи там на занаята, както се казваше?

Имаше много добър колектив. Докато сега в момента нещо се разтаковаха. Постоянно нови хора, сменят се, голямо текучество, докато тогава хората бяха много и с традиции. Помагаха си един на друг.

Имахте ли униформи? Сега си спомням тези големи чанти.

Униформи, обезателно! Първата ми униформа даже беше имитация на военните – тъмни сини шинели, с жълти кантове и жълти копчета. Работни шуби даваха, отвътре с кожа.  Изобщо бяхме екипирани добре за зимата - на дъжд, на сняг се носеха. И писма имаше много, колети, записи - всичко. Чантата събираше всичко.

Колко тежи една чанта, готова и пълна?

Ами, по едно време вестниците като ги пуснаха, имали сме по 1 200 - 1 300 броя  „Народно дело”. Чантата не би трябвало да тежи много – имаше някакви нормативи за 6-7 кг., но никой не ги гледаше. Колкото събира чантата, слагаш ...

А тя събира!

Да, а тя събира! Аз айде на колелото, другите на врата и така се работеше.

А така поддържате и форма!

Е, то ако се вярва на това нещо ние трябва да сме безсмъртни. Няма такова нещо.

Колко време изкарахте като пощаджия, като пощальон?

Ами, ето досега още работя. Сега съм куриер.

40-сет години, че и повече!

Две-три години стоях вкъщи, ама не мога!

Да, а с какво чувство, с какво усещане напуснахте вече като се пенсионирахте. Какво остана у Вас, какво запазихте?

Как да Ви кажа. Чаках да се пенсионирам. Като всеки по млад човек не вярвах, че ще стигна до пенсия. То беше някаква еуфория. И нали Ви казах – една-две години постоях и  започнах пак.

Някой наследи ли професията Ви?

Дъщеря ми работи в Пощата. Наистина има много хора, които работят в Пощата, но не всички са пощенци. Пощенец се става много трудно. Даже и сега има пощенци, които са такива. Има и служители в пощата, и пощенци. Пощенецът е завинаги!

Цялото интервю може да чуете в звуковия файл:


ВИЖТЕ ОЩЕ

Еколози: Пластмасовите еднократни чаши не се рециклират, заменете ги с порцеланови или метални

Премахване на пластмасовите чашки за еднократна употреба от варненските детски градини и замяната им с лесните за стерилизацая и нечупливи от инокс. Това е целта на мисията „ Аз избирам чашата за многократна употреба “ на варненския Обществен център за околна среда и устойчиво развитие (ОЦОСУР) http://ecovarna.info/node/200 . Те обединиха усилията..

публикувано на 19.10.17 в 16:28

Актьори без маски в кадрите на фотографа Веселин Василев

“Понякога завиждам на фотографите, те могат в 1/125 sес. да разкажат повече за човека, отколкото аз в 30 страници,” твърди американският писател от арменски произход Уилям Сароян. Наративът от снимки, които прави фотографът Веселин Василев , е обаятелен. Също като актьорите в неговите кадри, завладени от театралната магия: излъчващи и даряващи..

публикувано на 19.10.17 в 10:23

Подаръци от душа и сърце, изработени от сръчни ръце

  Подаръците са нещо, без което не можем. Заради радостта, която доставят, поради вниманието, с което са избрани. Не винаги изборът на подарък е лесна задача. Наскоро погледът ми се спря на едно кокетно магазинче с ръчно направени продукти. Такива, които имат душа и сърце, защото са изработени с мерак от сръчни ръце. Тези на Фантима Иванова . Ваня..

публикувано на 18.10.17 в 10:12

Адреналинът да караш яхта

15-годишната Ванеса Атанасова и 16-годишният Симеон Нейков са най-новият екипаж, обучен по проекта на Яхт клуб "Кап. Г. Георгиев - Порт Варна" "Плавай с нас". 40 младежи от варненските училища и университети на възраст между 15 и 20 години се включиха в проекта това лято. Екстремният ветроходен курс започна с теоретични занятия - обучение по..

публикувано на 17.10.17 в 11:54

Здравословната храна - разпознаваме ли я?

През последните години българинът все повече започна да обръща внимание на качеството на храната, която слага на трапазата си... Респективно се появиха все повече продукти с етикет БИО, ЕКО, ОРГАНИК, но знаем ли всъщност кои храни наистина отговарят на приетите изисквания и регламенти?... За да сме сигурни, че продуктът, който купуваме е..

публикувано на 16.10.17 в 11:05

Илиян Метев: „Въпреки че имахме сценарий, подходът към снимките беше документален.”

Филмът „3/4“ на българския режисьор Илиян Метев е един от тези филми, които се помнят и те карат да се връщаш към тях. Той пристигна във Варна на 35-я фестивал на българския игрален филм „Златна роза”, след като спечели Голямата награда „Златен леопард“ от 70-ото юбилейно издание на престижния международен кинофестивал в Локарно, Швейцария. Не..

публикувано на 14.10.17 в 15:52

Яна Маринова преди новия й филм "Привличане"

Актрисата Яна Маринова бе част от журито, което оценяваше пълнометражните филми на 35-тия фестивал за българско кино "Златна Роза".  В същото време продължават представленията на моноспектаклите й със заглавие "Глас", а вече тече и финалната част от работата по филма "Привличане". Той излиза на големия екран през февруари следващата година и разказва за..

публикувано на 13.10.17 в 16:11