Eвелина Славкова: "Борисов няма да си позволи предсрочно сдаване на властта за трети път"

"Бойко Борисов едва ли ще иска да остане в историята като  министър председателя който три пъти е получавал властта и три пъти я е връщал"- каза за предаването "Позиция" социологът от Агенция "Тренд" Ивелина Славкова. "От друга страна трябва да имаме предвид още един интересен факт- Бойко Борисов не иска да слиза от политическата сцена, той се чувства комфортно на нея. Дава си сметка обаче нещо много ясно- няма как да бъде четвърти път премиер. За това може би неговата амбиция е сведена до хоризонта президентски избори. След изтичане на един четири годишен мандат следват отново президентски избори и напълно е възможно да се бори за президентската институция."

Ивелина Славкова: - Ако припомним фактологически, в новата история на България след 1989-та година, след демократичните промени нямаме министър председател който толкова пъти да е имал възможността да бъде начело на държавата. Това може да се определи и като прецедент. За това и се появяваха хипотези, че след като два пъти не e имал завършени мандати, третия път ще се получи. От друга страна обединените патриоти ще направят всичко възможно да участват пълноценно във властта и да запазят това правителство. Все пак нека припомним, че Обединените патриоти имаха амбиция след подаване на оставка на Борисов, да съставят правителство в рамките на 43-тото НС. Те си дават сметка за нещо много важно..., че до голяма степен приличат на Реформаторския блок. Какво имам предвид- те си дават сметка, че извън властта могат да последват съдбата на Реформаторски блок.

Водещ: - Това е така. Има обаче една неизвестна, а именно, до колко съдбата на този кабинет зависи не от патриотите, а от еднолично решение на Борисов? Не остана впечатление, че при предишните две оставки, те са били обсъждани от парламентарната група на ГЕРБ или другите ръководни структури на партията. Дори при второто сдаване на властта остана усещането за изненада в някои от водещите политици в ГЕРБ. В този контекст, този политически съвет от 6 души подписан в коалиционното споразумение дава ли гаранция, че ще се взимат общи решения?

И. С. - Решението дали това правителство ще оцелее в рамките на 44-тото Народно събрание и Коалицията ще просъществува зависи в най голяма степен от волята лидера на ГЕРБ. В качеството си вече а министър- председател може да реши в някаква ситуация, заради външно или вътрешно политически фактори да подаде оставка. Т.е. едноличните решения на Бойко Борисов ще продължат да имат много голяма тежест и в третия му мандат. Те няма да бъдат съгласувани или гласувани от този съвет за който стана дума и който беше създаден по силата на коалиционното споразумение.

Водещ: - Да погледнем към другия коалиционен партньор. Вие сама споменахте за приликата между реформаторите и патриотите по смисъла на ролята която ще играят в управлението. Кой евентуално може да играе ролята на ДСБ в Патриотичния фронт?

И. С. - Може би ролята на ДСБ в рамките на патриотичната коалиция може да играе Валери Симеонов и НФСБ. Очакванията някак си са по скоро за Волен Сидеров, в никакъв случай за Красимир Каракачанов и ВМРО. Нека припомним и още един факт. Опитът на Бойко Борисов с Реформаторския блок в момента го провокира да сключи коалиционно споразумение с всяка една от политическите партии на ПФ поотделно- Атака, НФСБ и ВМРО. От тази гледна точка, да не се повтаря ситуацията с реформаторите. Т.е. половината от реформаторите подкрепяха правителството, другата половина бяха в тежка опозиция, с тежка критика към управлението. Което от една страна е шизофренно за самото управление и от друга, шизофренно за самата политическа партия.

Водещ: - До каква степен колоборацията между патриотичните партии с ГЕРБ може да им струва бъдеща електорална подкрепа, като се има предвид, че десните избиратели в голяма степен не одобриха коалицията между РБ и ГЕРБ и това оказа влияние на резултатите от извънредните парламентарни избори? Патриотичните формации също имат едно наум от съвместното управление, по скоро гласоподавателите. До скоро всички лидери на патриотите имаха силно анти- ГЕРБ говорене.

И. С. - Точна така. Няма как по един или друг начин да не окаже влияние върху електоралния потенциал на партиите. Трябва да имаме предвид от една страна, не само факта, че са в коалиционни взаимоотношения с ГЕРБ, а риториката на тези политически партии, особено на „Атака” и НФСБ е била анти- ГЕРБ говорене. А и от друга страна фактът, че всяко участие във властта изхабява. Всяко нереализиране на определени обещания които са дадени. Едно е когато даваш обещания, друго когато тръгнеш да ги реализираш. Правенето на определено компромиси също може да разколебае част от електората на патриотичната формация.

Водещ: - Те вече направиха такъв компромис, още преди да са влезли във властта. С минималната пенсия. От обещаните 300, на двеста лева.

И. С. - От друга страна имаше и още един компромис, който всъщност наблюдавахме и при Реформаторския блок, някак започнахме да правим този паралел. Радан Кънев и други лидери от блока даваха заявка, че няма да подкрепят правителство в което премиер е Бойко Борисов. Обединените патриоти и Валери Симеонов в частност също дадоха заявка и след оставката на правителството на ГЕРБ и по време на предизборната кампания, че не желаят старият министър председател. Видяхме как след изборите бързо се отказаха от твоа свое желание.

Трябва да имаме предвид обаче и нещо друго. Патриотичния фронт очакваше много по голяма подкрепа, много по добър резултат на парламентарните избори. В един момент изглежда нелогично, една партия с 350 000 гласа да диктува на една партия която има милион сто и педесет хиляди гласа. За това логично е, компромисите да са повече от страна на ПФ. Но мисля, че това ще бъде само в началото. В хода на управлението те ще се опитат максимално да пресират правителството да прави определени стъпки които по един или друг начин ще се харесат на електората на обединените патриоти.