Петранка Божкова: Чувствам се като след взет изпит на 60

Кореспондентът на Радио Варна от Добрич - Петранка Божкова, бе специален гост на предаването "Гравитация нула". Голяма част от хората я познават като кореспондент на Радио Варна, друга част пък я познават като поетесата Петранка Божкова. Личността обаче е една и тя има рожден ден днес.

Петранка Божкова е родена в с. Лясково, Добричка област. Завършила е Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“, специалност „Българска филология. Издала е поетичните книги: „Но чудо няма!“ (1992 г., ИК „Няголова“), „Пепел от илюзии“ (1997 г., Изд. „Български писател“), „Брод към небето“ (2002 г. ИК „Няголова“), „Думи по пътя“ (2007 г. ИК „Захарий Стоянов“), „Време за песен” 2013 г.Автор е на сценариите за документалните филми „Почакай, слънце!“ (2003), посветен на Дора Габе, и „Чешма да съградиш!“ (2009) – за белокаменните чешми в Добруджа. Носител на Първа награда от Първия национален поетичен конкурс „Христо Фотев“, 2006 г., и на още десетки награди от национални конкурси за поезия. Член на СБП, на СБЖ и на Сдружението на писателите – Добрич. Работи като кореспондент на Радио Варна в Добрич.

С юбилярката разговаря водещата на "Гравитация нула" Светлана Вълкова.

Пепи, ставаш на 60?

На 60 години ставам, да не се чудите и маете, днес навършвам 60 години.

Честит празник, да си здрава и да имаш вдъхновението да следваш пътя си, независимо от трудностите, които среща всеки човек. Преди малко като си говорихме ти каза, че си в едно приповдигнато настроение, всякаш си взела някакъв изпит. И какъв е бил този изпит за теб? Как го асоциираш, с какво?

Здравейте, най-напред на слушателите на Радио Варна. Благодаря за поканата да гостувам в това предаване. Свикнала съм обикновено да информирам за събитията, които наблюдавам и отразявам в Добрич. Сега ситуацията е малко по-различна. Е, добре, щом е така Чувствам се като след взет изпит. Ами защото съм си мислила, че човек да поживее 60 години не е никак малко и всъщност съм си мислила винаги, че животът по начало е много специален изпит. За него няма написани уроци и е хубаво, когато човек осъзнае това. Мислила съм, че 60 години е солидна възраст, макар че не ги чувствам като толкова солидна възраст. Но пък е хубаво да да си ги дочакал и да очакваш още много години сред любими хора, сред приятели.

Дай Боже, тежат ли обаче годините?

Не мога да отговоря еднозначно на този въпрос, защото в различни моменти се чувствам по различен начин. Както казваше Невена Коканова - "Животът на човек е ту хубав, ту лош. Зависи на коя страница ще отвориш живота му". Вероятно и аз, както всеки човек, понякога съм се чувствала по-натоварена, по-напрегната или стресирана. Друг път пък страшно много се радвам на нещата, които ми се случват, на нещата, които гледам. Например тази пролет не мога да се нагледам на зеления цвят, на тревите, дори на избуелите храсти. Казвам си - "Хубаво е, че мога да гледам тези зелени дървета, зелените треви". Човек трябва да оценява малките неща, за това е различно. Понякога си мисля, че аз съм живяла не 60 а може би 600 години. Просто като се сетя за детските си години, имам чувството, че е станало в някакъв друг живот.

Поезията спасение ли е била винаги за теб, какво е била?

Не зная дали е спасение. Във всеки случай съм посягала към белия лист, към думите тогава, когато ми се е искало да преодолея някаква бариера. Когато съм се чувствала провокирана, наранена или натъжена и се хващам за думите като удавник за сламка - значи в някакъв смисъл е и спасение. Когато подготвям стихотворението, когато го пиша, някак си не съм в нормалната, в реалната действителност. Когато приключа със стихотворението, понякога това става много бързо, понякога няколко дни поред ме люлее определена тема и когато приключа стихотворението се чувствам странно облекчена, защото пък мога да го споделя с хора, които обичат да четат.

Колко станаха стихосбирките, последната беше 2013 година "Време за песен"?

Това е петата ми книга.

След "Време за песен" какво ще следва? Изчислявах вчера, че приблизително на 5 години правиш нова книга. Трябва да очакваме вече нещо.

Да уточня, че "Време за песен" е провокирана от текстове по Еклесиаст, който го казва: "Има време за всичко на този свят, време да се родиш и време да умреш, време за любов, време за омраза, време за война и за мир..." и така нататък. В случая заглавието "Време за песен", която е по заглавието на едноименно стихотворение е по-скоро време за изповед. Песента като изповед, като наричане, като изплакване ако щете. Само да отворя една скоба, едно време нашите баби казваха - "Кажи една песен". За тях песента се казваше, защото във всяка песен има някаква човешка история и в този смисъл "Време за песен" е по-скоро време за изповед, време за разказване, за споделяне. Така съм преценила, че е дошло време да споделям какво съм видяла, какво съм научила през живота си. Ще има сигурно следваща книга. Просто трябва да да я организирам както се казва.

Цялото интервю с Петранка Божкова можете да чуете в прикачения звуков файл:


ВИЖТЕ ОЩЕ

Подаръци от душа и сърце, изработени от сръчни ръце

  Подаръците са нещо, без което не можем. Заради радостта, която доставят, поради вниманието, с което са избрани. Не винаги изборът на подарък е лесна задача. Наскоро погледът ми се спря на едно кокетно магазинче с ръчно направени продукти. Такива, които имат душа и сърце, защото са изработени с мерак от сръчни ръце. Тези на Фантима Иванова . Ваня..

публикувано на 18.10.17 в 10:12

Адреналинът да караш яхта

15-годишната Ванеса Атанасова и 16-годишният Симеон Нейков са най-новият екипаж, обучен по проекта на Яхт клуб "Кап. Г. Георгиев - Порт Варна" "Плавай с нас". 40 младежи от варненските училища и университети на възраст между 15 и 20 години се включиха в проекта това лято. Екстремният ветроходен курс започна с теоретични занятия - обучение по..

публикувано на 17.10.17 в 11:54

Здравословната храна - разпознаваме ли я?

През последните години българинът все повече започна да обръща внимание на качеството на храната, която слага на трапазата си... Респективно се появиха все повече продукти с етикет БИО, ЕКО, ОРГАНИК, но знаем ли всъщност кои храни наистина отговарят на приетите изисквания и регламенти?... За да сме сигурни, че продуктът, който купуваме е..

публикувано на 16.10.17 в 11:05

Илиян Метев: „Въпреки че имахме сценарий, подходът към снимките беше документален.”

Филмът „3/4“ на българския режисьор Илиян Метев е един от тези филми, които се помнят и те карат да се връщаш към тях. Той пристигна във Варна на 35-я фестивал на българския игрален филм „Златна роза”, след като спечели Голямата награда „Златен леопард“ от 70-ото юбилейно издание на престижния международен кинофестивал в Локарно, Швейцария. Не..

публикувано на 14.10.17 в 15:52

Яна Маринова преди новия й филм "Привличане"

Актрисата Яна Маринова бе част от журито, което оценяваше пълнометражните филми на 35-тия фестивал за българско кино "Златна Роза".  В същото време продължават представленията на моноспектаклите й със заглавие "Глас", а вече тече и финалната част от работата по филма "Привличане". Той излиза на големия екран през февруари следващата година и разказва за..

публикувано на 13.10.17 в 16:11

Нови 38 астероида откриха студенти от Варна

Нови 38 астероида откриха студенти от Висшето военноморско училище „Никола Вапцаров” във Варна. Може ли да предотвратим евентуален сблъсък на астероид със Земята ... да се предпазим в случай на подобен неприятен сценарий?... Отговор на тези въпроси даде в интервю за Радио Варна доц. д-р Веселка Радева от Планетариума на ВВМУ - Варна пред..

обновено на 12.10.17 в 12:12

Проф. Вилиан Платиканов: Няма по-страшно число от това на чакащите трансплантация

"Частица от теб може да бъде за някого целия свят!" - под този наслов до 15 октомври за пети път у нас се провежда Европейската седмица на донорството. Три донорски ситуации е имало във Варна от началото на годината, съобщи за Радио Варна проф. Вилиан Платиканов, национален консултант по трансплантология. В момента листата на..

публикувано на 11.10.17 в 13:10