Петранка Божкова: Чувствам се като след взет изпит на 60

Кореспондентът на Радио Варна от Добрич - Петранка Божкова, бе специален гост на предаването "Гравитация нула". Голяма част от хората я познават като кореспондент на Радио Варна, друга част пък я познават като поетесата Петранка Божкова. Личността обаче е една и тя има рожден ден днес.

Петранка Божкова е родена в с. Лясково, Добричка област. Завършила е Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“, специалност „Българска филология. Издала е поетичните книги: „Но чудо няма!“ (1992 г., ИК „Няголова“), „Пепел от илюзии“ (1997 г., Изд. „Български писател“), „Брод към небето“ (2002 г. ИК „Няголова“), „Думи по пътя“ (2007 г. ИК „Захарий Стоянов“), „Време за песен” 2013 г.Автор е на сценариите за документалните филми „Почакай, слънце!“ (2003), посветен на Дора Габе, и „Чешма да съградиш!“ (2009) – за белокаменните чешми в Добруджа. Носител на Първа награда от Първия национален поетичен конкурс „Христо Фотев“, 2006 г., и на още десетки награди от национални конкурси за поезия. Член на СБП, на СБЖ и на Сдружението на писателите – Добрич. Работи като кореспондент на Радио Варна в Добрич.

С юбилярката разговаря водещата на "Гравитация нула" Светлана Вълкова.

Пепи, ставаш на 60?

На 60 години ставам, да не се чудите и маете, днес навършвам 60 години.

Честит празник, да си здрава и да имаш вдъхновението да следваш пътя си, независимо от трудностите, които среща всеки човек. Преди малко като си говорихме ти каза, че си в едно приповдигнато настроение, всякаш си взела някакъв изпит. И какъв е бил този изпит за теб? Как го асоциираш, с какво?

Здравейте, най-напред на слушателите на Радио Варна. Благодаря за поканата да гостувам в това предаване. Свикнала съм обикновено да информирам за събитията, които наблюдавам и отразявам в Добрич. Сега ситуацията е малко по-различна. Е, добре, щом е така Чувствам се като след взет изпит. Ами защото съм си мислила, че човек да поживее 60 години не е никак малко и всъщност съм си мислила винаги, че животът по начало е много специален изпит. За него няма написани уроци и е хубаво, когато човек осъзнае това. Мислила съм, че 60 години е солидна възраст, макар че не ги чувствам като толкова солидна възраст. Но пък е хубаво да да си ги дочакал и да очакваш още много години сред любими хора, сред приятели.

Дай Боже, тежат ли обаче годините?

Не мога да отговоря еднозначно на този въпрос, защото в различни моменти се чувствам по различен начин. Както казваше Невена Коканова - "Животът на човек е ту хубав, ту лош. Зависи на коя страница ще отвориш живота му". Вероятно и аз, както всеки човек, понякога съм се чувствала по-натоварена, по-напрегната или стресирана. Друг път пък страшно много се радвам на нещата, които ми се случват, на нещата, които гледам. Например тази пролет не мога да се нагледам на зеления цвят, на тревите, дори на избуелите храсти. Казвам си - "Хубаво е, че мога да гледам тези зелени дървета, зелените треви". Човек трябва да оценява малките неща, за това е различно. Понякога си мисля, че аз съм живяла не 60 а може би 600 години. Просто като се сетя за детските си години, имам чувството, че е станало в някакъв друг живот.

Поезията спасение ли е била винаги за теб, какво е била?

Не зная дали е спасение. Във всеки случай съм посягала към белия лист, към думите тогава, когато ми се е искало да преодолея някаква бариера. Когато съм се чувствала провокирана, наранена или натъжена и се хващам за думите като удавник за сламка - значи в някакъв смисъл е и спасение. Когато подготвям стихотворението, когато го пиша, някак си не съм в нормалната, в реалната действителност. Когато приключа със стихотворението, понякога това става много бързо, понякога няколко дни поред ме люлее определена тема и когато приключа стихотворението се чувствам странно облекчена, защото пък мога да го споделя с хора, които обичат да четат.

Колко станаха стихосбирките, последната беше 2013 година "Време за песен"?

Това е петата ми книга.

След "Време за песен" какво ще следва? Изчислявах вчера, че приблизително на 5 години правиш нова книга. Трябва да очакваме вече нещо.

Да уточня, че "Време за песен" е провокирана от текстове по Еклесиаст, който го казва: "Има време за всичко на този свят, време да се родиш и време да умреш, време за любов, време за омраза, време за война и за мир..." и така нататък. В случая заглавието "Време за песен", която е по заглавието на едноименно стихотворение е по-скоро време за изповед. Песента като изповед, като наричане, като изплакване ако щете. Само да отворя една скоба, едно време нашите баби казваха - "Кажи една песен". За тях песента се казваше, защото във всяка песен има някаква човешка история и в този смисъл "Време за песен" е по-скоро време за изповед, време за разказване, за споделяне. Така съм преценила, че е дошло време да споделям какво съм видяла, какво съм научила през живота си. Ще има сигурно следваща книга. Просто трябва да да я организирам както се казва.

Цялото интервю с Петранка Божкова можете да чуете в прикачения звуков файл:


ВИЖТЕ ОЩЕ

Младежи преобразяват сграда на Летище Варна

„Ние оставяме летището в сърцето на всеки пътник” под това мото преминава конкурсът „Art Airport Challenge”, в който се приканват кандидати да изрисуват с графити една от стените на летищна сграда. Петима автори ще бъдат избрани, за да осъществят проекта си на пролет, каза за Радио Варна Улрих Хеппе, главен изпълнителен директор на фирмата..

публикувано на 18.12.17 в 09:28

Светът дойде при мен

Баба Рада е медийната звезда на село Солник. Само преди месец навърши 80 години, но не спира да има идеи как да направи светът по-добър. А че идеите се сбъдват – това се доказва с хилядите туристи, посетили за четвърт век нейния дом. Преди години тя сама изработвала традиционни български носии и смята, че нейни накити и пояси има по целия свят. Тя..

обновено на 18.12.17 в 04:58

Победителят в детския конкурс на Радио Варна

Да рисуваш с любов - това правят в семейството на победителката в конкурса за детска рисунка на Радио Варна "Подаръци ще има " Калина Петрова от Бургас. Тя е само на 9 години,обича да играе и да чете книги, мечтае да направи снежни човеци реално, но когато ги няма, рисува върху белия лист.  Тя не посещава професионално школи по рисуване, но се учи от..

обновено на 17.12.17 в 20:30

Усмихнатите личица на Елена от Украйна

Тя е на 70 години, не спира да се усмихва, да работи и да се стреми да прави добро. Така се чувства щастлива. Родена е в Донбас, Украйна. Там среща голямата си любов и идва във Варна, защото той е роден в морската столица. По професия е пианист. Но поради разделението на бившия СССР и напрежението в Украйна, не признават стажа й във втората й..

обновено на 16.12.17 в 08:54

От Айфеловата кула до Бърдарево

Красотата на природата, тишината и спокойствието – това са част от нещата, които връщат в родния край Катя. Водена от желанието за свобода, тя е от първите българи, които тръгват да я търсят по света.   Завършва програмиране, работи на много места, включително заема и ръководни постове. Зад граница среща своята половинка  Ерве, който е..

обновено на 16.12.17 в 05:50

Биляна Раева: Проектите от младежката столица продължават и през 2018 г.

Варна - европейската младежка столица за 2017 г. официално се разделя с титлата си на 15 декември, когато символично ще връчи ключа португалския град Кашкайш ключа за Европейска младежка столица през 2018г. Равносметката сочи над 140 реализирани проекта във Варна, сред които обособяването на т.нар. творчески квартал „Таляна“,  библиотеката на..

публикувано на 15.12.17 в 13:00

Кът на славата ще правят във Варна

Момчил Кръстев е член на клуб „Осми Приморски пехотен полк“, който започва кампания за събиране на запазени вещи, снимки, униформи от наследници на един от първите осем полка в България. Регионалният клуб е към национално дружество "Традиция", сформирано на 10 януари 1991 год в София. Инициаторите създават кът на славата на полка,..

публикувано на 13.12.17 в 17:00