Кога и защо освещават български бойни знамена?

Преди битката при Ахелой през 917 година за първи път са осветени български бойни знамена. Сражението е в топ 10 на победите на българската армия през вековете, споделя за БТА историкът проф. Пламен Павлов. Победата на Симеон Велики срещу византийската агресия при Ахелой на 20 август 917 година е доказателство за българската хегемония в Югоизточна Европа в онези времена и за ролята на цар Симеон, като български владетел, влияещ на европейските политически процеси, отбеляза специалистът по средновековна история от ВТУ "Св.Св. Кирил и Методий"
По думите му, ако говорим със съвременни понятия, тази битка е израз на първото национално обединение на българския народ, тъй като тогава всички населени с българи земи са в състава на държавата. След битката България е с гарантирано надмощие на Балканите в продължение на десетилетия, което е в основата на "Златния век", отбеляза проф. Павлов. От историческа гледна точка цар Симеон е владетел - интелектуалец, наричан син на мира, роден около 863-864 година, когато се е състояло Покръстването и е сключен дългосрочния мир с Византия, припомни историкът.

В края на века, през 899 година - е българското териториално разширение в посока Адриатическо море. През 904 година се получава поредно напрежение между двете държави, а българо-византийската граница минава само на 20 километра северно от Солун и така на практика Беломорска Тракия влиза в пределите на Българската държава, припомни проф. Павлов. По думите му това е доказателство, че българските земи са били между три морета, но не бива да забравяме, че на тази територия и в момента живее българско население. "България е била на три морета, това не е мит, а историческа истина", посочи проф. Павлов.

Битката при Ахелой в някои исторически справочници, включително и западноевропейски, се смята за едно от най-големите военни сражения през Средновековието, уточни специалистът. Твърди се, че в него са участвали две армии от по 60 хиляди души или общо 120 хиляди души са били воюващите от двете страни. "Все пак в Средновековието числата са нещо много относително, но при всички положения става дума за огромни военни сили", уточни проф. Павлов. Участвал е целият наличен потенциал на Византия във военно отношение - с войски от Мала Азия, и от различни близки и далечни провинции. Битката се води на полето при Анхиало /днешно Поморие/ и Ахелой.
Според някои изследователи точното място вече е погълнато от Черно море заради промени на бреговата линия и пируетите на реката през вековете.
Византийската сухопътна армия е командвана от Лъв Фока, представител на една от най-значимите военни фамилии. Замисълът е бил на практика да бъде унищожена Българската държава, смята специалистът. Според него това е повторение на замисъла на Никифор Първи от 811 година. Доказателство за тази теза са огромните сили, които са хвърлени в битката и нейната тежест.
В бойните действия цар Симеон участва лично, убит е конят му в хода на боя. Сражението е кърваво, а тактиката на Симеон е била да вкара противника в засада. Стратегията е била успешна, защото Лъв Фока се скрива в Несебър, което означава, че е трябвало да бяга на север, а не на юг, т.е. обратният път на византийската армия е бил отрязан, посочи проф. Павлов.
Жертвите на Византия са изключително големи. Византийският историк Лъв Дякон, който пише за битката десетилетия по-късно, говори за "костите, които се виждали години по-късно на мястото". Битката е била отразена в кореспонденцията между цар Симеон и патриарх Николай Мистик. От нея става ясно за тревогата от българската победа във Византия, и за опитите Симеон да бъде омилостивен.
Според проф. Пламен Павлов погрешна е представата, че Симеон е военолюбец, обладан от мания да превземе Константинопол. Това не отговаря на истината, защото той е трябвало да отблъсне византийската агресия, а не да завладява чужди земи.
Походите на Симеон Велики през годините са били по-скоро демонстрация на военна сила, и те не могат да бъдат тълкувани, че са отслабили българската държава, подчерта историкът.

В средновековната история цар Симеон остава като изумителен дипломат, храбър пълководец и образован владетел. Прозвището, с което Симеон е наречен от един тогавашен италиански епископ и интелектуалец /Лиутпранд от Кремона/, е "Семигрекос"/"Полугрък"/, което не означава "полу-византиец", както погрешно се мисли, а е сравнение с древните "велики елини" - личности от ранга на Платон и Аристотел, на Демостен и античните историци, които българският цар е познавал отлично. Помнен е заради степента на знанията, придобити в Магнаурската школа в Константинопол, припомни историкът.

Като възпитаник на византийската школа, Симеон отлично знае какви са инструментите за противодействие и ги прилага умело. Симеон като високообразована личност и "книголюбец", както го наричат неговите съвременници, е бил в състояние да разчете геополитическия замисъл на противника, да му отнеме козовете, да го обезвреди на ниво дипломация и в същото време да развие великолепна военна стратегия. Самочувствието на владетеля е оправдано, защото той е политик от европейски мащаб, контактувал с всички владетели от онова време, подчерта проф. Павлов.
Битката при Ахелой е доказателство, че България е била велика сила, и, че възходът на една държава може да бъде постигнат от образован владетел със стратегическо мислене, което защитава интересите на страната и народа му, посочи специалистът.

В научните среди 1100-та годишнина от българската победа срещу Византийската империя при Ахелой тази година ще бъде отбелязана с авторитетна научна конференция. Тя е организирана от факултетите по история в СУ "Св. Климент Охридски" и ВТУ "Св.Св. Кирил и Методий", Историческият музей в Поморие и Община Поморие.