Да се стремим към оригинала...

Александър Александров е на 31 години. Млад човек, който за разлика от повечето свои връстници, харесва ....църковна музика. Това става, когато след приемане на Светото кръщение на 18 години открива, че има талант да пее и това го прави щастлив. Завършва специалност "Теология" в Шуменския университет "Константин Преславски", след това учи църковно пеене в Гърция. В момента има школа в Духовно-просветен център "Св. Архангел Михаил" във Варна всеки четвъртък от 18 часа. Той е на 31 години и е убеден, че това е неговия истински път в живота. Като дете обичал футбола и тренирал упорито, след това завършил специалност в областта на строителството. Но животът му се променя ...

Когато се кръстих, бях на 18 години, през 2004 година. Човек не си дава сметка, че тогава животът му се променя. Аз никога не съм си мислел, че някога ще пея. Никога не съм мислил, че имам такава служба. Никога не съм учил инструменти или каквото и да е, само часовете по музика в училище. Но след посещението на богослуженията, където в катедралата чух това източно църковно пеене, се влюбих в него.

Дотогава каква музика харесвахте?

Преди да бъда кръстен, съм ходил по дискотеки... След това спрях. Този стил музика, който се слуша там, вече не ми харесва...

Как реагираха Вашите приятели на промяната, която се случва с Вас?

Всички около мен оценяват моята свобода. В началото имаше малко проблем с моите родители, но те разбраха, че така съм щастлив, а това е важно в живота. Човек да намери своето щастие, да открие своето призвание. Убедих се, че това е моето призвание.

Докъде Ви заведе пътя?

Започнах с курсове в катедралата. Всеки ден почти ходех на служба там...Много малко хора знаят историята на църковното пеене. Това е древното църковно пеене, което е дадено чрез Свети Йоан Златоуст, Роман Сладкопевец, Свети Йоан Кукузел. То не са ноти, но се наричат невми...Преди да възникне западното пеене, е църковното, което е много по-трудно. Оригиналните ладове, звучене, са били много трудни, и затова са улеснени. В Гърция обаче то е съхранено, там и  някои от инструментите днес са настроени по този начин и звучат много по-меко и красиво.

Да кажете някои от основните различия?

В гамата "До-мажор" между "ми" и "фа"  и между "си" и "до" има половин тон звучене. Един тон има 12 тона единици., т.е. 6 тонови единици. Докато в източно-църковната е 8 единици. Но това може да се усети само ако човек го чуе... Трудно е да се направи разликата, но си заслужава да се стремим към оригинала. Година и половина бях в школата на един преподавател в Средна Гърция. По два часа всеки ден, после на служба.

Трудно ли е да се пее толкова дълго?
В началото - да, защото нямах техника. Но се срещнах с много специалисти. Трябва да се пее с диафрагмата...

Църковното пеене трябва молитвено да настройва хората в храма. Моето място е на клира, където пеем. Всичко е красиво, когато имаш кой да ти помага. В църковното пеене един човек държи основните тонове, другият допълва.... Ние се стремим към оригинала и с Божията помощ да напредваме. Постоянно трябва да се усъвършенстваме...Всеки ден по малко и се научава...Човек се чувства най-добре, когато има Божия мир в себе си!

Каква е разликата между източно-църковната музика и останалата? Защо тя е толкова трудна и се налага нейното "опростяване" на Запад? - мнението на един млад варненец, пленен от "тайнството". Интервю на Габриела Гаврилова .