Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Родът определя нашето ДНК

| обновено на 19.11.17 в 12:37 БНР Новини
част от големия род на Дерменджиеви

Паша Александрова е наследник на стар възрожденски род от Бесарабия, един от прадедите е опълченец по време на Руско-турската война, а фамилията идва от дядото, който се преселва от Сливенския край - той бил добър воденичар и така наследниците стават Дерменджиеви. Паша успява да открие 400 наследници по целия свят, има снимка на къщата на прапрадядото в Бесарабия и мечтае да посети този край, за да се види лично и с другите си роднини.

Аз отдавна зная за моя прапрадядо, опълченецът Зинови Дерменджиев. Разпитвала съм моя баща, в къщи още стоят тетрадките, където съм "изрисувала" всички мои прапрадеди...

Откъде е Вашият дядо?

Той е роден в Бесарабия, неговият баща също е роден там, но се оказа, че родът е от Сливенския край.  Те са се преселили след Руско-турската война през 1830 година заедно с напускането на ген. Дибич-Забалкански.

Преди 3 години мои колеги ми подсказаха да участвам в една историческа конференция и оттогава са по-сериозните ми проучвания...

Опълченецът Зинови ДерменджиевДобрич, военното гробище - снимка до гроба на опълченеца  Зинови Дерменджиев - правнука Стоян и праправнука Калоян


















Знае ли се достатъчно за Вашия род?

В рода - да, но иначе няма достатъчно информация. В музея в Добрич има негови документи.

Как когато няма достатъчно информация в обществото, паметта се съхранява в рода?

Моят дядо прави родова среща през 70-те години и тогава е написана една статия, която впоследствие допълних ...Това за мен е лично постижение...

Какво е важно, когато правим своето родословие?

Най-важното е да говорим с нашите баба и дядо.

Ако са живи!

Така е . Може да потърсим информация и по селата.

Не си даваме сметка, че тези хора утре може би няма да ги има и затова пропускаме момента да съберем историята на своя род, а това е важно.

Част от родословното дърво

Моето най-голямо откритие е, че нашият прапрадядо е дошъл в Добруджа след Освобождението. Ние знаехме, че за Бесарабия тръгва неговият баща, а се оказа, че това прави неговият прадядо. Така открихме две поколения, за които не знаехме.

Свързахме се с моя чичо в Бесарабия. Видях и снимките на къщата,където е роден опълченецът Зинови, имам и желание да я видя лично. В тази къща сега  живее моят чичо, което е нещо прекрасно като чувство.

къщата в Бесарабия с един от праправнуците

Разбрахме докъде стигат корените на Вашето родословно дърво. А къде са неговите клони?

До Якутия, където имам свои братовчедки и с тях поддържаме контакти с помощта на моя чичо от Бесарабия. Но има и във Франция, и в Америка... Има още роднини, но не успявам да се свържа с тях, защото не ми остава време...

Колко са наследниците на този род днес?

Аз съм намерила около 400. Но нямам цялата картина. Само дъщерята на опълченеца има 8 деца, които имат свои...

На какъв език общувате, след като живеят по целия свят?

На български.

Писмо на повече от век

Да споделите някоя интересна случка, докато събирахте родословието?

Как открих чичо си в Бесарабия. Той е правнук на брата на опълченеца. Стана по интернет. Започнахме да си пишем в 12 часа вечерта и не спряхме до 5 часа сутринта.

Той ми изпрати снимки, оказа се , че има много неща, които не знаем...Самите спомени ...

Опълченецът Зинови Дерменджиев никога не е прекъсвал своята връзка с роднините в Бесарабия.

Пишели са си писма. За най-обикновени неща - за земите и това, което те са засели. Това, което най-много ме натъжи, че на половин страница са си изпращали поздрави - поименно от всеки до всеки.

В днешно време, при мобилните телефони, с които разполагаме, ние рядко се сещаме да се обадим на своите родители.

Какво искате да кажете на младите хора, защо да си потърсим корените?

Защото семейството определя какви сме ние. Даже и това как изглеждаме, откъде идват нашите имена. Но най-вече защото ще установим връзка с историята и това откъде сме ние.

В последните години наистина светът стана едно глобално село и да се почувстваме част от него, а не като прашинка - трябва да намерим своята история. Паметта на семейството ни е необходимата връзка.

Написаното остава. Има интересни истории, които трябва да се запишат и ако не го направим, няма да останат.


За емоцията от срещите с роднините, за спомените -  в интервюто на Габриела Гаврилова



Част от интервюто може да чуете утре след 8.30 часа в ефира на Радио Варна

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
ВИЖТЕ ОЩЕ
Анна Заркова

Анна Заркова за събитията от убийството на Луканов и сега: Паметта ни се трие като червило с изтекъл срок на годност

Журналистът Анна Заркова ни връща към убийството на бившия премиер Андрей Луканов с новата си книга "Смъртта на Бялата лисица". Казва, че историята ѝ не е абсолютната истина, но е достоверен разказ, в който всички герои са истински личности - с изключение само на един - предполагаемият убиец. Неговата история е измислена, но в резултат на сериозни..

публикувано на 23.04.24 в 08:30

Проф. Милчо Лепоев: Дали да има леко метро зависи от пътникопотока

Инвестицията в леко метро е първоначално по-голяма, когато се прави подземно, после за поддържането се дават по-малко средства. Когато се прави по открит способ първоначалната инвестиция е по-малка, а след това за поддържане е по-голяма сумата. Именно това е работата на експертите в този Експертен съвет да намерят оптималното, което е..

публикувано на 22.04.24 в 08:15
Илин Димитров

Илин Димитров: Има голяма вероятност заради въздушния Шенген да останем без чуждестранна работна ръка през летния сезон

Туристическият бранш и това лято ще бъде изправен пред проблема с липсата на кадри и това не е новина. Това каза в обзорното предаване на РВ „Позиция“ Илин Димитров, съветник на президента Румен Радев по туризъм, образование и култура. „При вноса на кадри тази година е пълна каша, защото Шенген по въздух, позволява на всички, които влизат в..

обновено на 20.04.24 в 15:34

Alexander Krull (LEAVES' EYES, ATROCITY): Иска ми се холивудските филми за викингите да са по-достоверни

Интервю с Alexander Krull (LEAVES' EYES, ATROCITY) Творческият път на LEAVES' EYES започва преди 21 години. В групата се преплитат съдбите на музикантите от ATROCITY. Няма да сгрешим, ако кажем, че ATROCITY е тяхната по-мрачна, а LEAVES' EYES – по-нежна страна. LEAVES' EYES издадоха „Myths of Fate”, заради който идеологът зад двете групи..

публикувано на 20.04.24 в 15:15

Лекото метро по бул. "Цар Освободител" може да се замени и от електрически автобуси, ако е целесъобразно

"Лекото метро" във Варна ще бъде предимно „потопено“, по земя, а не чрез повдигнато на колони. Шумовото натоварване ще бъде многократно намалено. Това предвижда проектирането на разширението на варненския булевард „Цар Освободител“ според инж. Кольо Червенков. Като част от инженерния екип в проекта, в обзорното предаване на РВ „Позиция“,..

публикувано на 20.04.24 в 15:03

Собствените несгоди в България карат хората да се съмняват в Европейския съюз

Иван Люцканов е създател на проекта "Землевеж" , който представя статистически данни, представени по достъпен начин. Той у частва в подкаста "Европеец", посветен на евроизборите и перспективите пред Европейския съюз,  а домакин на събитието беше Концертното студио на Радио Варна.  "Х аресва ми да мисля, че мотото на подкаста е: "Светът и..

публикувано на 19.04.24 в 08:25
Пламен Манушев

Пл. Манушев: Липсват технически кадри у нас. И със средно образование, и с висше

За много сериозна липса на интерес да се изучават и работят професиите на корабни строители и инженери, алармира Пламен Манушев, вицеадмирал от запаса, който сега работи като консултант военни проекти и развитие в корабостроителния и кораборемонтен завод „Делфин“ във Варна. Според Манушев отливът от тази професия е от доста години, а в момента..

публикувано на 18.04.24 в 09:26