100 000 са българите в Кипър, но поддържат добри контакти по между си. Българите там са много предпочитани за работа, защото са дисциплинирани и любезни, споделя Мариета Стилиану. Един разказ за миграцията, болката и позитивизма в живота.
В Кипър ме заведе една лична трагедия и всеобщата бедност на нашия народ тогава. Беше голямата криза, макар че имах прекрасна работа, за която получавах доста повече от сънародниците ни тогава.
Бях начален учител в детско селище, където децата бяха щастливи. Въпреки това не беше достатъчно. Семейството беше изпаднало в крайна нужда и трябваше някои да направи нещо.
На мен ми се удаде възможност. Може би и брат ми щеше да замине. Отидох в Кипър и започнах работа като обикновена работничка. След това обаче животът ми предложи други възможности.
Сега как живеете?
Сега имам един нормален щастлив живот. Аз много обичам семейството си – синът ми е много добро дете, съпругът ми е прекрасен човек и това ме прави щастлива.
А за икономическата среда – то е несравнимо. Всеки беден човек в Кипър е много по-богат от бедните в България. За мен бедността е много относително понятие. Даже понякога казвам, че в Кипър се глезим за много неща. Правителството там се грижи за бедните.
Как виждате ситуацията в България, споделихте, че вече си идвате доста често?
Да, така е. Синът ми порасна и аз се прибирам доста често.Според мен са станали много хубави неща. Аз тръгнах в най-трудните години за България. Виждам, че нещата са много успокоени, градовете са много обновени...
Бихте ли се върнали със семейството в България?
Бих се върнала. Въпросът е, че съпругът ми е успешен адвокат в Кипър и там са неговите клиенти. Не съм сигурна, че това ще се случи и в България. Освен хубавия климат , освен това, че България е несравнима, трябва да се има предвид и икономическата страна на въпроса.
Вашите роднини къде останаха – в България, или искат да подадете ръка да намерят работа зад граница?
Искат да си останат в родината. Имайте предвид, че аз съм на възраст, когато моите приятели и роднини вече са успешни хора и искат да продължат в тази посока. Много ми се иска и младите хора да имат тази възможност, така че да се чувстват щастливи.
Няма значение какво работим, важното е да правим добри неща, да не пречим на останалите хора и да се чувстваме щастливи.
Обичам Кипър, може би не колкото България, но там хората са много чисти и доверчиви / .../
В Кипър обичат българите. Ние сме предпочитани за магазини, за охрана, защото сме много мили и възпитани хора, любезни към клиентите.
90 процента от персонала в търговските обекти са българи. Има и много, които са ценени като лекари, стоматолози, аз познавам много такива хора.
Ние сме 100 000 българи в Кипър и всеки се сплотява около българското училище. Аз живея в Никозия и там има 2 български училища.
Вашето дете знае ли български език?
Моето дете знае отлично български език и даже се шегува на него. Не съм го записвала на българско училище по една проста причина – неговата майка е начална учителка и е работила това дълго време.
Коригирате ли го, когато не говори правилно ?
Понякога да, но по-често се смеем, защото той използва неправилни думи, но са логически и така се смеем...Моят син казваше „Дъждър” на чадър...
Той ще дойде ли да живее в България?
Ако желае, за мен това би било голямо удоволствие. Но си мисля, че той свързва своя живот с Кипър. Много харесва работата на моя съпруг. Отсега прекарва ваканциите в офиса като стаж при него. Много се обичат и много им харесва да работят заедно.
Вие сте много позитивен и усмихнат човек. Но как се чувствате, когато виждате, че Вашето дете няма да е част от България?
Това е моята голяма болка, но реално, и аз не съм част, което много ме боли. Аз съм голям родолюбец и за мен беше голяма болка да напусна България. Не го направих по собствено желание, бях принудена. Мислех си, че отивам за малко, но ....животът не винаги е това, което искаме. Понякога човек от две злини трябва да избере по-малката. При положение, че тук нещата бяха изключително трудни и бях безсилна да направя каквото и да било, реших, че е по-добре да остана и да помогна на семейството си, моята майка остана вдовица на 43 години...
Икономическата криза води до демографска...
За съжаление – да! И много хора страдат, не съм само аз. Моите приятелки са много мили, хора от народа, които все си казват: „Аз догодина ще се прибера”. Но не успяват, защото изниква още нещо. Те остават да работят в Кипър , защото трябва да осигурят пари за семейството.
Не виждам как хората ще живеят, ако не бяха българите в чужбина, които изпращат много средства.
Както казват турците, един в семейството трябва да стане курбан!
Вие така ли се чувствате?
Вече не, защото Бог беше милостив към мен и сега имам прекрасен съпруг и едно добро дете. Но не е така при много хора. Има хора, които мечтаят да се върнат, но не успяват да намерят подходящия момент за това!
Аз се радвам, че след като влязохме в ЕС, имаме пенсионни фондове и това ще позволи на работещите да имат по-достойни старини...
Като дойдете в България, какво си купувате?
Аз много обичам билките...
Вашият съпруг от Кипър свикна ли с българските подправки?
Той яде български гозби и казва, че от сармите на мама – това е моята майка, няма по-хубави!
А каква е тайната на тези сармички?
Майка ми слага джоджен и малко повече олио за мен, защото аз слагам олио с капкомер.
А месо има ли?
Да, разбира се. Те си знаят, че между лозовото листче ще се скрие нещо..
В Кипър правят ли такива сармички?
Да, там им казват „Кубепя” и ги правят широки колкото едно пръстче. Много тънички, но толкова вкусни!
Как се навива това листче?
Много трудно, но сместа се оставя около една кафява лъжичка... и ги правят по цял ден...Но аз ги правя по-големи и с повече ориз...
Вашето пожелание?
Много здраве, защото това е основата на всеки следващ успех. Пожелавам да достигнем благоденствието на останалите европейски народи, тъй като това ще е добро начало,а ние сме талантлив народ!
За впечатленията от живота в Кипър, какви хора са местните жители и защо там не заключват вратите - в цялото интервю с Мариета Стилиану:
Градската художествена галерия “Борис Георгиев” във Варна представя самостоятелна изложба на Ангел Атанасов - скулптор, чиито творчески интереси са съсредоточени върху чистите форми. Изложбата включва 12 скулптури, изработени в бронз и 4 в дърво, обединени от името “Мелодия и ритъм на формата”. Ангел Атанасов завършва Националната художествена..
Разширението на бул. „Цар Освободител“ беше припознато като приоритетно за реализация и от новия екип на Община Варна. Предвидено е да се прави със смесено финансиране, общинско, държавно и европейско, а най-вероятно и по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). П о този повод днес от администрацията организират обществено обсъждане, от..
Да бягаш с кауза, за да помогнеш на друг. Това прави от близо две години Анна Христова, която е успешен маркетинг специалист. Макар и със сериозен дефицит на желязо, чисто здравословно, Анна се мобилизира, за да продължи да бяга с кауза и да заразява с добро още повече хора от своето обкръжение. Тя участва в маратони и полумаратони в..
Журналистът Анна Заркова ни връща към убийството на бившия премиер Андрей Луканов с новата си книга "Смъртта на Бялата лисица". Казва, че историята ѝ не е абсолютната истина, но е достоверен разказ, в който всички герои са истински личности - с изключение само на един - предполагаемият убиец. Неговата история е измислена, но в резултат на сериозни..
Инвестицията в леко метро е първоначално по-голяма, когато се прави подземно, после за поддържането се дават по-малко средства. Когато се прави по открит способ първоначалната инвестиция е по-малка, а след това за поддържане е по-голяма сумата. Именно това е работата на експертите в този Експертен съвет да намерят оптималното, което е..
Туристическият бранш и това лято ще бъде изправен пред проблема с липсата на кадри и това не е новина. Това каза в обзорното предаване на РВ „Позиция“ Илин Димитров, съветник на президента Румен Радев по туризъм, образование и култура. „При вноса на кадри тази година е пълна каша, защото Шенген по въздух, позволява на всички, които влизат в..
Интервю с Alexander Krull (LEAVES' EYES, ATROCITY) Творческият път на LEAVES' EYES започва преди 21 години. В групата се преплитат съдбите на музикантите от ATROCITY. Няма да сгрешим, ако кажем, че ATROCITY е тяхната по-мрачна, а LEAVES' EYES – по-нежна страна. LEAVES' EYES издадоха „Myths of Fate”, заради който идеологът зад двете групи..