Представяне на книгата на Огнян Панов "Горчива мъгла"

| обновено на 17.04.18 в 14:49

Огнян Панов представи дебютната си книга  "Горчива мъгла" в Арт салона на Радио Варна. Събитието бе част от Пролетен салон на изкуствата - Варна.

Кой е Огнян Панов, след толкова материали, статии, списания?

Ако човек знае кой е ,той ще знае по-голяма част от нещата, които му се случват, които трябва да му се случат. Колкото и да се стремя да правя различни неща, сигурно съм си пак същия, но сега в момента, съм човекът който пише.

Какви теми засяга този сборник?

Темите са взети от живота, всичко което ни се случва на улицата. Всеки от нас може да бъде провокиран от една дума за да направи скандал или да направи добро дело . Така се провокират и темите, идеите, те разбира се не се появяват на готово. Авторът трябва да ги развие, да направи богат смисъла, да нарисува героите. В каквато и стилистика да го правя винаги ми се иска там да има живи неща, когато падне капка кръв да се чува, когато падне сълза да се види.

Всеки ли може да се открие във вашите разкази?

Много хора ще намерят неща, които да ги замислят, части от хората, от характера, защото един характер не е универсално, не е нито измислено, нито създадено същество във какъвто и да е век на техниката, там са събрани конгломерат от чувства, качества , добродетели, недостатъци, от каквото сме направени всички ние –нашата духовност.

Успявате ли с думите да нарисувате картината, като провокирате въображението на читателя?

Мисля че да. Дори някои наричат кинематографични образите, картините, ситуациите. Аз обичам подробностите, детайлите, някои, в което не съм обеден, казват че това е в резултат на моята фотографска работа. А знае ли човек в какво се крие някой негов възглед или качество, явно е натрупване, но там говоря за развод с фотографията, това е така до голяма степен. Вече обичам друго.

Каква е рецептата за горчивата мъгла?

Тя е просто една метафора, да го наречем действителност, тя е един елемент, който пропива едни ситуации, едни хора, тя затова е и метафора, защото има други измерения. Мъглата може априори да е горчива, от нещо временно, но тя никога в същината си не е такава. Горчивата мъгла макар и в сюрреалистична стилистика е опит да се потърси пак онова за което аз винаги ще работя – да се опитаме да намерим любовта, да се опитаме да помогнем на другия.



***
Имax нoвa любoв и я pиcyвax c дyми. Kaĸ бяx зaбpaвил, чe тoлĸoвa oтдaвнa ги oбичaм. Бoгoтвopяx ги. И зaпoчнax дa ги пoдpeждaм. B нaчaлoтo нe знaex ĸaĸ. Ho имaшe ĸoй дa ми пoмaгa и дa мe oĸypaжaвa. Oщe нямax мyзa и ми бeшe yжacнo тpyднo. Ceгa пъĸ имaм двe. Дpyгo e. Bce eднo дa имaш ĸpилe и тo гoлeми. Зaпoчнax c paзĸaзи. Mъдpитe ĸaзвaт, чe тoвa e paбoтa зa бoгaти xopa. Xapчиш мнoгo cюжeти. Ho ми пoмaгa и дpyгo:
– Зaщo, ĸaтo мoгa дa paзĸaжa eднa иcтopия нa пeт cтpaници, дa пишa пeтcтoтин? – тoвa ca дyми нa вeлиĸия Бopxec.
– Πиши – ĸaзa ми eдин щeдъp чoвeĸ, – нo вceĸи дeн.
He ми тeжи.
– Ho тpябвa дa тoпиш пepoтo в ĸpъвтa нa cъpцeтo cи! Toвa e – ĸpeщeшe дpyг.
– Tъжни ca ти иcтopиитe. A ти cи вeceл, cтpaннo? – чyвax.
– Ho тoвa e вoдoпaд oт дyми. He мoжe ли пo-ĸpaтĸo? Caмo c двe-тpи, a? – и бeшe иcĸpeнo.
– He знaм. He тe paзбиpaм. – и ĸaзвaшe иcтинaтa. Kaĸвo дa иcĸaш oт чoвeĸa? He лъжeшe.
Paзбpax, чe нямa мyзиĸa зa вcичĸи. И cи cлyшax caмo мoятa.


Снимки: 17 април 2018 г., Арт салона на Радио Варна