Четири лапи: Казусът „Пенка“ доказа нуждата от спешна реформа в БАБХ

Макар в крайна сметка сагата с кравата Пенка да получи благоприятна развръзка и животното да беше спасено, поредният скандал с участието на Българска агенция по безопасност на храните е доказателство за това, че дейността на този контролен орган е неефективна и са нужни незабавни промени в начина му на работа.

От организацията за защита на животните „Четири лапи“ са категорични, че при сегашния начин на работа на БАБХ и негативното отношение на агенцията към хуманното отношение към животните и неправителствения сектор, скандали като този с Пенка постоянно ще излизат в публичното пространство.

От организацията припомнят, че това е пореден случай, в който БАБХ и нейните регионални подразделения показват незаинтересованост от прилагане на мерките за хуманно отношение към животните. Подобни примери от изминалите години са: десетките случаи на несанкционирана жестокост към безстопанствени животни в общински приюти в цялата страна, разбитият от прокуратурата нелегален развъдник за кучета във Варна, който е съществувал с протекцията на Областна дирекция по безопасност на храните – Варна, регистрацията на няколко ферми за норки в нарушение на съществуващото законодателство, постоянните критики от чужбина за несанкциониране на жестоко отношение към животни по време на транспорт, умъртвените от агенцията четири коня и две кучета, спасени преди това от активисти, масовото клане на селскостопански животни заради чисто административни нарушения. От началото на тази година БАБХ за пореден си навлече общественото недоволство заради отказа да разреши транспорт на лъвчетата Масуд и Терез до спасителен център в Холандия, с което обслужи интересите на своя бивш колега и настоящ кмет на Разград, последван от противозаконното умъртвяване на над 100 диви птици в столичния зоопарк, смъртта на десетки коне в Осоговската планина и казусът с кравата Пенка.

Според д-р Марина Иванова, директор за България на „Четири лапи“, агенцията се е превърнала в един изключително тромав държавен орган, който на практика не подлежи на контрол: „БАБХ отговаря за непосилно широк спектър от дейности, свързани със земеделието и животновъдството – от семената и фуражите, през качеството на храните, до транспорта на животни и условията във фермите. Към това трябва да добавим и условията в приютите за безстопанствени животни, начина на отглеждане на домашни любимци и търговията с тях и не на последно място – борбата със заболявания, пренасяни от животни. Наблюденията ни от създаването на агенцията през 2009 г. сочат, че тя не е в състояние да изпълнява ефективно всички тези дейности,“ категорична е д-р Иванова. „От друга страна, структурата и начинът на организация в БАБХ предполагат невъзможност за външен контрол – агенцията е под шапката на Министерство на земеделието, храните и горите, но нейният изпълнителен директор, който е съсредоточил в себе си цялата власт, се назначава от министър-председателя.“

От „Четири лапи“ са разтревожени и от постоянното и целенасочено неглижиране на проблемите, свързани с хуманното отношение към животните. В настоящата структура на БАБХ няма отделна дирекция, отговаряща само и единствено за спазването на нормите за хуманност, а тази дейност е „вмъкната“ в дирекцията, която следи за заболяванията по животните и контрола на фуражите. Като пример за отношението на БАБХ към прилагането на нормите за хуманно отношение от „Четири лапи“ посочват десетките доклади от международни организации и европейски институции за нарушения при транспорт на селскостопански животни на граничния контролно-пропусквателен пункт Капитан Андреево, както и отношението на агенцията към бездействието на местната власт за намаляване на броя на изоставените домашни любимци и популацията от безстопанствени кучета и котки.

„Наскоро изпълнителният директор на Българска агенция по безопасност на храните дори си позволи да изпрати скандално писмо до Комисията по петициите към европейския парламент, в което, освен многобройните неверни твърдения по отношение на дейността на агенцията, открито обвинява неправителствените организации за защита на животните за наличието на безстопанствени кучета по улиците,“ посочва д-р Иванова. „До подобно неуместно поведение не би се стигнало, ако БАБХ осъзнаваше ползата от дейността на неправителствените организации за решаването на редица социални проблеми и разполагаше с подготвени кадри, които ясно да виждат връзката между хуманното отношение към животните и качеството на живот на обществото ни.“