Посланието на режисьора и продуцент Стивън Л. Симпсън: „Ние всички трябва да се научим да се изслушваме“

Независимият шотландски режисьор и продуцент Стивън Л. Симпсън се влюбва в Пловдив и мести компанията си от Лос Анджелис в българския град. За първи път идва в България, в София, преди седем години за два-три дена и остава цели 10 седмици. Миналия петък, 15.06.2018, той представи филма „Нито вълк – нито куче“ във Варна на сцената на Фестивален и конгресен център от 8 часа. Симпсън има голям интерес към индианската култура, като желае гласът им да бъде чут и да живеят свободно на техните земи. Главният герой в „Нито вълк – нито куче“ е известният актьор Дейв Белоглав Орел, който почина миналата година на 97 години. Режисьорът сам разпространява филмите си, като обикаля по киносалоните в Америка и Европа. Съветът му към младите независими режисьори е да не се захващат с филми, заради самата професия, а именно заради каузите, които искат да представят чрез филмите си и предадат като послание към публиката.

За какво по точно се разказва филмът „Нито вълк – нито куче“?

-Филмът проследява приключението на едни американски автор, който се озовава в сърцето на индианските земи заедно с един възрастен индианец и неговия най-добър приятел. Ролята на възрастния индианец е изиграна от Дейв Белоглав Орел, който, когато снимахме, беше на 95 години.

Във филма американският автор решава да промени светогледа си към живота след срещата му с индианеца. Какво го кара да направи тази стъпка?

-Главният герой във филма, който е американски автор, получава телефонно обаждане от внучката на възрастния индианец. Тя го моли да напише книга за дядо й. В началото авторът приема този ангажимент, но впоследствие бива силно въвлечен в историята.

Филмът е адаптация на романа на Кент Нърбърн. Как решихте да използвате тази история?

-Кент Нърбърн сам дойде при мен. Холивуд се е опитвал да направи филм от романа му в продължение на много години без успех и той разбра, че аз съм човекът, който може да осъществи този проект.

Вие имате страст към индианската култура. Кое е специалното в техните традиции?

-Интересът ми е свързан по-скоро с живота им в сегашната реалност и това, което Америка им е сторила преди доста години. За мен е важно те да са свободни да живеят на тяхната земя с техните традиции.

Как индианската история и идеология се вмества в живота на американците, а на европейците?

-Интересното е, защото европейската публика е много по-широко скроена. Много американци са били заблудени от различни пропагандни послания относно историята им, и не искат да прогледнат какво тяхната държава е сторила на индианските общества. Ние всички трябва да се научим да се изслушваме. Този филм представя един възрастен човек, който е преживял много и трябва да бъде чут.

Филмът бе излъчен в Пловдив и София. Как реагира българската публика?

-Тук филмът се приема чудесно. Ние имахме само три прожекции този уикенд, но вече бяхме 13-тият по популярност филм в България. Ние препълвахме киносалоните. Това е една невероятна изненада за мен.

Вие сам сте разпространили филма си. Той е излъчван по-дълго по киносалоните от всички американски продукции през 2017. Как успяхте да го постигнете?

-Проблемът с повечето филми, които са разпространявани чрез компании, е, че компаниите бързат да изкарат пари от филма.

Бихте ли насърчили младите режисьори да разпространяват сами филмите си?

-Важното нещо, което младите режисьори трябва да помислят, е дали техният филм е достатъчно различен, за да бъде приет и широко разпространяван.

Чрез този филм искахте да изразите себе си или да достигнете до публиката?

-От всички филми, които съм правил, в този аз изразявам себе си по-малко, защото аз оставих Дейв да илюстрира душата си на екрана. Аз се чувствам до някаква степен встрани, защото мисля, че това по-скоро е проект на Дейв Белоглав Орел.

Филмът е финансиран от публиката. Как се случи това?

-Хубавото е, че сега в изкуствата и в други сфери има платформи за финансиране като Кикстартър. Когато хората усетят, че проектът ти има послание, или в нашия случай имахме много фенове на романа, които искаха отчаяно да видят екранизацията му, те си купуват ДиВиДи-та преди филмът да е излязъл официално.

Днес по реализирането на филмите работят хиляди хора. Вашият филм бе заснет за 18 дни в най-бедните части на Америка с малоброен екип. Мислите ли, че това е достатъчно за един такъв проект? Имахте ли затруднения?

-Да, но е трудно и когато имаш хиляди хора в екипа си. Да се осъществи един филм е борба, защото има толкова много неща, които могат да се объркат. За нашата история беше важно да я има тази интимност между главните актьори. Понеже имахме малък екип, това беше възможно. И по време на кулминацията – масово убийство, което се е случило през 1890, аз хвърлих сценария и оставих Дейв да импровизира цялата сцена. В края на снимането той се обърна към отсрещния актьор и каза:“Аз държах това в себе си цели 95 години.“

Главният актьор – Дейв Белоглав Орел, е бил на 95 години, когато сте снимали. Беше ли лесно да работите с него?

-Искрено щастие беше да работя с него. Той беше един невероятен и запомнящ се човек. Беше наистина привилегия да работя с него.

На 18 сте били най-младият борсов посредник и търговец във Великобритания. Как решихте да се занимавате с филми?

-Правим глупави неща, когато сме млади. И там, където израснах, се очакваше от мен да стана счетоводител или адвокат. За да бъда борсов посредник, не се налагаше да уча в университет. Тогава в сърцето ми все още бяха филмите, но никой не правеше там, където бях аз. Трябваше първо да придобия малко опит, преди да се насоча към филмите. Бях на около 16, когато започнах да се интересувам повече от филмите. Сериозно започнах да се занимавам с ученето на занаята на режисьорската професия на 17, 18.

Преместили сте се в ЛА и сте работили за Роджър Корман. Какво научихте от него?

-Имаше само едно място на света, от където исках да навляза във филмовия бизнес, и това беше в студиото на Роджър Корман. Той правеше много нископлатени филми, но от него пробиваха големи имена в Холивуд като Мартин Скорсезе, Франсис Копола, Робърт Дениро, Джак Никълсън и много други. Беше място с възможности и всичко беше под един покрив. Аз виждах всеки етап във филмовата индустрия дори в един ден.

Сега местите компанията си от ЛА в Пловдив. Каква е причината и как разбрахте за България?

-За първи път дойдох в София преди седем години за един-два дена и останах 10 седмици. Но сега бях и в Пловдив и си помислих, че тук трябваше да прекарам 10 седмици. Заради любовта към Пловдив е. Късметлия съм, че успях да привлека много млади хора в моята компания.

Вие не следвате правилата на Холивуд. С какво Вашите филми се различават от холивудските продукции?

-Аз не правя компромиси, но най-важното нещо е доверието. Дейв Белоглав Орел ми вярваше и това му позволи да навлезе емоционално много дълбоко в ролята си. За разлика в Холивуд много хора в една стая взимат решения за това, какво ще се хареса на съответния пазар. Влияят се повече от бизнеса. Нещото, което в Холивуд забравят е, че хората искат да бъдат развълнувани.

Какво бихте посъветвали младите режисьори?

-Много е важно да гледат всяка сцена и да помислят:”Какво ми трябва на екрана, пред камерата?”. Всички мислят повече за случващото се зад кадър.

Какво следва? Подготвяте ли нови проекти?

-Още година ще представям филма си „Нито вълк, нито куче” по киносалоните в Америка и в Европа. Но започвам да преглеждам кои от моите сценарии мога да използвам, за да снимам в България.



ВИЖТЕ ОЩЕ

Ирина Величкова: У нас има добри закони за авторските права, но няма контрол и наказания

Ирина Величкова е юрист по професия. На фестивала "Златната роза" беше представен  дебютният й късометражен филм "Сън за щастие". Кинотворбата е дипломната й работа от специализацията й по режисура на игрален филм. - Доколко правата на авторите са защитени в България? - Защитени са на ниво закон. Изключително добре защитени с даже. Защото нашият..

публикувано на 17.10.18 в 16:24
Награждаването на победителите.

Старите кранове ще са основен акцент на пристанището и след превръщането му в зона за почивка

Продължаваме да ви представяме идеите на младите архитекти за бъдещия облик на пристанище Варна-Изток. След като ви запознахме с проекта на българо-турския екип , който беше класиран на второ място в Международния архитектурен пленер на тема "Адаптация на Пристанище „Варна – Изток" , сега е ред на отличниците: екипът Македония/България в състав Ана..

публикувано на 16.10.18 в 15:54

Искрен Пеев: Опазването на морето зависи и от всеки човек

Искрен Пеев е трето поколение моряк. Неговият дядо - проф. Илия Пеев, е преподавател във Военноморското училище, капитан първи ранг от резерва, бил е на подводниците. Бащата д-р Петър Пеев  е бил лекар във Военноморска болница, но преди това е бил на корабите, вкл. на  ветрохода "Калиакра" . От шестгодишен ветроходство изучава и Искрен. Сега е на..

публикувано на 14.10.18 в 18:05

С подкуп и лихва строели църквите през Възраждането

Всички участвали в строителството на храмове в годините на робство, разказва журналистът и краевед Иван Миланов , наследник на главния инициатор за строежа на църквата в село Изгрев - Ханджи Дойчо Янев, който водил и сметките по строителството, а написаното отразява специфичното наречие на тогавашното население. На Петковден храмът..

публикувано на 14.10.18 в 08:10

Лифт до "Галата" и мостове предлагат млади архитекти за пристанището

Второ място в Международния архитектурен пленер 2018 на тема "Адаптация на Пристанище „Варна – Изток“ спечели екипът Турция/България в състав: Ембре Торбаглу, Кансу Йапики, Угур Челеби, Момчил Димов. Проектът, озаглавен „Crossing Walls”, впечатлява със задълбочения анализ на приемствеността между миналото, настоящето и бъдещето на зоната и оригиналните..

публикувано на 11.10.18 в 16:49
Мария Чакърова и майка й

Мария Чакърова посвещава юбилейната изложба в галерия "Теди" на майка си

Най-слънчевата варненска художничка Мария Чакърова ще отпразнува 70-годишнината си с изложба в галерия "Теди". Селекцията от 27 платна масло и 16 акварелни миниатюри, рисувани основно през последните две години, е наречена "На майка ми". Авторката споделя с огромна любов: "С майка ми бяхме изключително силно духовно свързани. Тя ме импулсира да направя..

обновено на 11.10.18 в 13:46

Рок, чалга и бира за Дейвид Бекъм от Падина

Дейвид Бътла е англичанин. Странна птица, която повече от 10 години живее в село Падина. Приятелката му от Англия е пребивавала само месец с него в селцето. Не могла да свикне и се завърнала в родината си. Майка му и сестра му още се примиряват с  решението на Дейвид да остане в екзотиката на село в Източна Европа. Надяват се тайно, че един ден ще се..

публикувано на 11.10.18 в 09:39