Александър Секулов е български писател, поет, публицист и журналист. Роден е в Пловдив на 6 януари 1964 г. Автор на романите „Колекционер на любовни изречения“, „Малката светица и портокалите“,„Господ слиза в Атина”, „Гравьор на сънища“,„Островът“ и „Скитникът и синовете“. Има издадени три книги с есета.
Сред поетичните му книги са „Карти и географии“, „Възхитително и леко“, „Море на живите“.
Автор е на пиесите: “Светли хотелски стаи”, „Няма ток за електрическия стол”, драматизациите „Възвишение” по романа на Милен Русков в сътрудничество с Иван Добчев и „Вълци“ по „Трънски разкази” от Петър Делчев.
Драматург е на Пловдивския театър, носител на награда „Аскеер“ в категорията „Съвременна българска драматургия” за пиесата „Няма ток за електрическия стол“.
Александър Секулов е носител е на национални литературни отличия – “Академика” /1988/, “Цветан Зангов” /1985, 1986, 1987/ , “Иван Николов” /1998, 2004/. Носител на наградата “Пловдив” за литература и награда „Перото“.
Първата му среща с читатели във Варна беше на 25.10.2018 г.
Не идвате много често във Варна или поне по литературни поводи...
Това е първата ми среща с читатели тук и аз съм много учуден, че е първата. Не знам защо Варна стои винаги по-далеч от тези обичайни литературни обиколки, които се правят.
Може би, заради липсата на магистрала?
Не, не съм сигурен, че това е причината. Аз не знам дали съществува по-широка литературна публика, тя съществува, но не знам дали е групирана около едно място, събитие или традиции, а тези неща играят огромна роля. Веднага ще дам за пример не Пловдив, а Стара Загора, където имат много сериозна групирана публика и това прави впечатление. Но за сметка на това Варна има други фестивали, които са доказани.
Как протичат срещите Ви с читатели? Има ли сценарий или импровизирате?
Срещите са предимно с читателки и протичат взаимно вълнуващо.
Т.е. повече жени Ви четат, така ли?
По принцип жените четат повече от мъжете, това е световно известен факт. Може би заради естеството на литературата, която пиша – тя е по-филигранна, иска да се замислиш, не разчита чак толкова на сюжета, колкото на едни вътрешни вертикали. Но това, разбира се е под формата на шега – аз не съм правил изследване колко са читателите, колко читателките. Но да те четат жени е определено по-добро.
Как стигнахте до този филигранен, изящен стил? Изискваше ли много работа?
По принцип аз пиша от чувството за щастие, от препълненост с възхита, когато слънцето изпълва човека, както топлият въздух изпълва дирижабъла, когато той полита. Общо взето аз не пиша, когато съм нещастен и не смятам, че изкуството трябва да причинява на човека фрустрация от живота, страх от и без туй страшния краен живот, който всеки от нас има. Този уплах по принцип е вечен и човек още като се осъзнае, че е смъртен, го придобива. Не виждам защо изкуството трябва да допринася за усилването на тази мъка. Затова искам да пиша и пиша, когато нещата в мен са в някаква екстатична форма, когато животът придобие празничен вид и аз го усещам много пълен и хармоничен. Опитвам се такъв пълен и хармоничен да е светът и в книгите ми.
Как запазвате това чувство?
Просто пиша само в тези мигове, когато ме владее това чувство. Иначе като всеки един нормален човек изпадам в състояния на съмнение, вътрешна тревога, депресия понякога. Пиша само, когато съм щастлив или когато възхитата от живеенето ме люлее в някаква люлка. Мисля, че човек е роден, за да увеличава радостта.
.......................... (какво Александър Секулов разказа за Пловдивския театър, за съвременната драматургия, за Пловдив – Европейска столица на културата 2019 чуйте в аудио файла).
В едно интервю казвате, че сте стръмен човек. Какво имате предвид?
Е, какво имам предвид – че съм крив. Не винаги, но по принцип... Аз не съм уютен за себе си и оттам по презумпция си мисля, че не съм уютен и за другите. Аз със себе си трудно се разбирам.
То това не е ли при всеки творец?
Обичайна шизофрения, негодници...
Градската художествена галерия “Борис Георгиев” във Варна представя самостоятелна изложба на Ангел Атанасов - скулптор, чиито творчески интереси са съсредоточени върху чистите форми. Изложбата включва 12 скулптури, изработени в бронз и 4 в дърво, обединени от името “Мелодия и ритъм на формата”. Ангел Атанасов завършва Националната художествена..
Разширението на бул. „Цар Освободител“ беше припознато като приоритетно за реализация и от новия екип на Община Варна. Предвидено е да се прави със смесено финансиране, общинско, държавно и европейско, а най-вероятно и по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). П о този повод днес от администрацията организират обществено обсъждане, от..
Да бягаш с кауза, за да помогнеш на друг. Това прави от близо две години Анна Христова, която е успешен маркетинг специалист. Макар и със сериозен дефицит на желязо, чисто здравословно, Анна се мобилизира, за да продължи да бяга с кауза и да заразява с добро още повече хора от своето обкръжение. Тя участва в маратони и полумаратони в..
Журналистът Анна Заркова ни връща към убийството на бившия премиер Андрей Луканов с новата си книга "Смъртта на Бялата лисица". Казва, че историята ѝ не е абсолютната истина, но е достоверен разказ, в който всички герои са истински личности - с изключение само на един - предполагаемият убиец. Неговата история е измислена, но в резултат на сериозни..
Инвестицията в леко метро е първоначално по-голяма, когато се прави подземно, после за поддържането се дават по-малко средства. Когато се прави по открит способ първоначалната инвестиция е по-малка, а след това за поддържане е по-голяма сумата. Именно това е работата на експертите в този Експертен съвет да намерят оптималното, което е..
Туристическият бранш и това лято ще бъде изправен пред проблема с липсата на кадри и това не е новина. Това каза в обзорното предаване на РВ „Позиция“ Илин Димитров, съветник на президента Румен Радев по туризъм, образование и култура. „При вноса на кадри тази година е пълна каша, защото Шенген по въздух, позволява на всички, които влизат в..
Интервю с Alexander Krull (LEAVES' EYES, ATROCITY) Творческият път на LEAVES' EYES започва преди 21 години. В групата се преплитат съдбите на музикантите от ATROCITY. Няма да сгрешим, ако кажем, че ATROCITY е тяхната по-мрачна, а LEAVES' EYES – по-нежна страна. LEAVES' EYES издадоха „Myths of Fate”, заради който идеологът зад двете групи..