Mick Box от URIAH HEEP: Днешната музика е клиничен случай. В нея липсва истинската страст!

Легендарната група URIAH HEEP пристига в София на 6 февруари 2019. Концертът е част от европейското им турне, с което британците отбелязват 50-годишнина.

През септември музикантите извадиха нов 25-ти албум, с който продължават да живеят мечтата си - “Living The Dream”.

Фактите такива, каквито са:
URIAH HEEP изгряват на музикалната сцена през 1969;
Оттогава досега са продали над 45 000 000 албума по света;
Свирили са в над 60 държави;
Правят по 125 концерта годишно;
Те са първата западна рок-група, която свири в затворения дотогава СССР. Това се случва през 1987 на Олимпийски стадион в Москва, който събира 180 000 гладни за рок фенове;
Същото важи и за България, Чехословакия, Полша.

България обаче, заема специално място в историята на групата. Емоционалната връзка между музикантите и БГ феновете им е особено силна. Все пак именно тук възниква традицията да се празнува "Джулая" - вдъхновена от едноименния вселенски хит "July Morning".

Затова и рок-легендите обещават специален концерт за българските си фенове, с който заедно да отпразнуват половин век на сцената!


Привет, Mick, досадно ли е винаги да отговаряш на едни и същи въпроси?

Не, мисля, че вече съм свикнал.

Кой въпрос ти е най-досаден?

Този откъде идва името ни, защото сме отговаряли на него сигурно един милион пъти, откакто групата е създадена, но продължаваме да го правим, когато ни попитат.

Кое е това, което все още те учудва?

Учудва ме това, че все още имам същата страст и енергия за музика, както и в самото начало. Преди десет години беше същото. Нещата продължават по същия начин, защото обичам това, което правя. Няма как да предвидиш, че групата ще съществува толкова време - добре е, ако в началото направиш три, четири, пет години на сцена. Тогава си голям късметлия. Но се оказа, че музиката ни означава много за много хора. Нашите песни са издържали проверката на времето. Феновете продължават да пълнят залите по време на нашите концерти и сме благодарни, че го правят. Това ме прави много щастлив.

Но има доста страни, които да посетите…

Така е, все още има много страни за посещаване и за това продължаваме напред. Все още има места по света, където не сме стъпвали. Радвам се, че бях роден и отраснах във време, когато можех да видя много истински групи. Когато музиката наистина беше музика. Днес тя се прави основно от машини. Днес в нея няма сърце, липсва онова чувство, което те кара целия да настръхнеш до мозъка на костите си - чувството, което само истинската музика може да ти даде. Днешната музика е клиничен случай. В нея липсва истинската страст!

Което означава, че днес музиката се прави за гледане, не за слушане, така ли?

И преди, и сега ние свирим заедно и репетираме в студио като истинска група. Когато групата е едно цяло, се усеща и в музиката. За мен този начин на работа продължава да е много важен. Докато много други записват отделно - един музикант е в Токио, друг в Ню Йорк, а трети е в Рио. Това е пълна лудост. Когато музиката се прави по този начин, не е музика. Затова всички наблягат на повече визия и ефекти. И в продукта, който представят, липсват душата и сърцата на музикантите.

В такъв случай има ли все още място за старите кучета?

Да, хората идват на нашите концерти, за да усетят страстта и енергията, с която свирим. И се припознават с тях. Мисля, че феновете са уморени от големи и лъскави шоу програми. Все пак основната причина за концертите е музиката. Накрая тя е най-важното нещо. В крайна сметка във всеки музикален стил решаващо значение има, колко са добри песните. Само бандите с велики композиции оцеляват накрая.

Защо вече няма банди от вашия ранг или като DEEP PURPLE, WHITESNAKE...?

Работим здраво, постоянно правим живи участия. Групи като нас отделяха цялото си време за музиката си. Сега всеки се опитва да постигне бърз успех през социалните медии. Това не е правилният начин на работата. Бързият успех обаче не трае много, защото липсва дълбочината и мисълта в музиката.

Трудно ли е да представяш песните си пред различни поколения фенове?

На наши концерти идват поне четири-пет различни поколения. Невероятно е как музиката ни е устояла на проверката на времето, оцеляла е, оценявана е от различни поколения и хората все още я чувстват близка. Виждал съм фенове да куфеят на "Gipsy", а песента е два или три пъти по-стара от тях. Песните ни все още свързват нас самите с публиката. Композициите ни са на правилните честоти, защото са създадени в правилното време и са написани на точното място от истински музиканти. Музиката свързва поколенията, когато е изсвирена от истински музиканти. За това и песните ни преминават от поколение на поколение. Имаме същият модел на работа, както и в миналото. Работим с хамънд орган, имаме специфичен вокалист, запомнящи се хармонии, които винаги са били запазената ни марка, изсвирени от моята китара. Всичко, с което свързвате URIAH HEEP е тук, просто го вграждаме в различни песни. През 70-те години по времето на ZED ZEPPELIN, BLACK SABBATH, DEEP PURPLE, нямаше много неща, с които да се забавляваш - имаше музика, мода и футбол. И хората бяха изцяло погълнати от тях. Сега всеки върши всичко чрез телефона си и се разсейва с хиляди неща. Това обезценява усилията. Днес нещата са доста разочароващи. Дори вече няма нужда да ходиш до магазина - с едно натискане на копчето вече си си поръчал храна или някакви дрехи. Албумът, който искаш да чуеш, директно идва на десктопа ти. Вече го няма онова очакване, кога ще излезе нова музика. Днес липсва изненадата и романтиката, търпението. Разбира се, чудесно е, когато направиш концерт, а веднага след това можеш да прочетеш отзивите, но технологиите убиват музикалния бизнес.

Обаче каква е тайната на продължителния Ви успех?

Музиката е на първо място. Ние продължаваме в тази посока, хората харесват творчеството ни и пълнят залите, в които свирим. Никога не се спираме, правим по стотина концерта на година, което е невероятно. Когато феновете дойдат на шоу на URIAH HEEP, те виждат страст и енергия. Също така имаме здрава връзка с почитателите ни. Пред колкото повече свирим, толкова повече след това идва на нашите концерти, а това ни кара да продължаваме напред. Ние сме една от най-здраво работещите групи. Нямаме нужда от светлини, фойерверки и лазери, за да направим страхотно шоу. Музиката говори за нас и се свързваме с хората на това ниво.

Това е олдскуул начинът...

Да, на нас така ни харесва и смятаме, че е все още важно.

Как виждаш музикалното си наследство?

Продажбите ни продължават да са добри. Продали сме над 40 милиона албума, наследството ни е вдъхновило хиляди музиканти да започнат да свирят. Те са идвали и са ни казвали, че този или онзи албум са ги провокирали да се обърнат по-сериозно към музиката. Казвали са ни, че наш концерт ги е вдъхновил да основат банда. Това е наследството ни, което живее собствен живот.

Какво все още не сте постигнали в музикално отношение?

Смятам, че съм успял да постигна всичко възможно по време на кариерата ми. Но най-хубавото е, когато някой дойде при мен след концерт и ми каже, че ме е видял да свиря на китара през еди-коя си година и аз съм го вдъхновил, да започне, да свири и да бъде в група и че времето с нея е било страхотно. Това за мен е истинският успех.

Промени ли се връзката ти с китарата през годините?

Все още е силна - китарата е част от мен. Връзката ни е на същото ниво, каквото винаги е било от първия ден. Не смятам, че някога съм губил усещането. Китарата е част от моето същество. Животът ми би бил много тъжен без нея.

Помниш ли първата си китара?

Да, дори в момента я гледам, тъй като е до мен. В офиса ми е. Полуакустичен, тъмночервен „Telston”.

Първата песен, която си научил на тази китара?

Започнах с една група THE SHADOWS. Група, която правеше само инструментали. Освен тях и LES PAUL AND MARRY FORD и по-специално една песен на Les Paul, която се казва „Nola” – композицията е много бърза и с нея усъвършенствах техниката си. Тогава се учехме да свирим, докато слушахме плочи до степента да ги съсипем. Пускахме някоя част стотици пъти, докато я научим, както трябва. Иглите на грамофоните се съсипваха, плочите също, но пък можехме да свирим песента. Тогава слушах много джаз от типа на Django Reinhardt, LES PAUL AND MARRY FORD. Така навлязох в музиката.

Коя песен е саундтрака на живота ти днес?

Всички групи от 70-те, защото песните им са създадени с правилното отношение. Днешната музика не ме впечатлява особено, харесвам много малко от нея. Ако харесам нещо ново, то обикновено се оказва изсвирено от стари музиканти. THE WINERY DOGS например – мислех, че са нова банда, но после разбрах, че в нея свирят Billy Sheehan от MR. BIG, Mike Portnoy от DREAM THEATER и Richie Kotzen, който въпреки че е бил в POISON, е феноменален музикант и певец. Да, групата е нова, но е със стари муцуни. Така се случва обикновено, а и аз винаги съм бил олдскуул.

Моментът, който никога няма да забравиш?

Ще ти разкажа една история. Майка ми винаги ме е подкрепяла в начинанията ми от самото начало на музикалната ми кариера. От времената преди да стана професионален музикант. Докато цялото ми останало семейство все ме питаше, кога ще започна някаква истинска работа. И дори когато с URIAH HEEP постигнахме международен успех, свирихме на „Уембли” и в „Ковънт Гардън”, те продължаваха да ми задават същия въпрос. Тогава с бандата направихме концерт в „Роял Албърт Хол” в Лондон. От този момент, останалите от семейството ми, повече не ме попитаха, кога ще си намеря нормална работа. Защото концерт в тази зала е върха в кариерата на всеки музикант.

Какво би посъветвал 20-годишното си аз?

Следвай мечтите си. Простичко е. Винаги пред физиономията ти ще се затварят врати, но ще се отварят други. Ако вярваш в себе си, ще минеш през правилните. Трябва да си концентриран, да се забавляваш и да влагаш страст в това, което правиш, за да постигнеш успех. Успехът не идва лесно - трябва да работиш здраво, за да постигнеш целите си. Ако успехът дойде лесно, после и лесно ще си замине. Но ако работиш здраво и стъпиш на здрава основа, ще му се радваш дълго време.

Намираш ли прилики между първото Ви турне в нашата страна през 80-те и сегашните концерти, които сте направили?

През 80-те направихме няколко концерта и май бяхме първата западна група, която свири в България. В URIAH HEEP винаги сме си казвали, че ако хората не могат да отидат при музиката, ние ще занесем музиката при тях. Спомням си, че изгубихме безкрайни часове, в попълване на различни документи, за да получим визи, за да успеем да влезем в България и да дойдем да Ви видим, но си струваше. Свирихме на футболни стадиони. Беше невероятно да се срещнем с усмихнатите лица и страстта на българските фенове. Имам страхотни спомени от онези времена.

ВИЖТЕ ОЩЕ
Светлана Галианова

24-годишната Светлана Галианова ще дирижира концерт в родния Добрич

Млада музикантка от Добрич ще дирижира класически концерт в родния си град  на 20 ноември в Огледална зала „Нели Божкова“. Под диригентската палка на 24-годишната Светлана Галианова Български камерен оркестър - Добрич ще представи творби на Марин Големинов, Едвард Григ и Дмитрий Шостакович. Светлана Галианова  завършва СУ „Св. Св. Кирил и..

публикувано на 19.11.18 в 15:08

Vocal Sampling - затворете очи и чуйте Куба!

Vocal Sampling - акапелният еквивалент на популярната кубинска група Buena Vista Social Club! Така най-кракто и образно бихме могли да опишем вокалното изкуство, което ни предлагат шестимата мъже. Vocal Sampling - да изсвириш Куба с гласове! Ансамбълът от гласове Vocal Sampling е създаден през 1989 г. в университета..

обновено на 11.11.18 в 16:13
Мартин Зайранов

Цигуларят Мартин Зайранов със Специална награда "София"

Мартин Зайранов – варненският цигулар, който получи признанието на световната публика, спечели поредна награда и прибави още едно отличие. 19-годишният музикант бе отличен със Специална награда София за 2018 година, на която до сега носители са Мартин Пантелеев,   Проф. Марио Хосен, Веско Панталеев-Ешкенази, цигулка и Людмил Ангелов, пиано,..

публикувано на 05.11.18 в 11:21

Текст на песен на Елтън Джон отива на търг

Текстът на песента „Young song“ на Елтън Джон ще бъде предложен на търг на 19 ноември в Ню Йорк. Романтичната балада е първият голям хит на британския музикант, а през годините е изпълнявана  от Франк Синатра и Лейди Гага. Текстът е написан със синьо мастило, а очакванията са да бъде продаден за 6-цифрена сума.

публикувано на 04.11.18 в 08:26
NERI PER CASO

Neri Per Caso - емблемата на италианската акапелна музика

Neri Per Caso е едно необичайно име, зад което стои вече над 25-годишната история на една от най-популярните европейски акапелни групи. И ако шестимата италианци са били облечени "в черно по случайност" в момента, в който композиторът Клаудио Матоне ги е чул на концерт една вечер в Рим, то тяхната популярност, надхвърляща границите на родната им..

обновено на 03.11.18 в 09:16

Стоян Стоянов от BFH: Много хора влизат в коловози, недеволни са, обаче, не се решават да следват мечтите си

Да запазят младежкия бунт повече от 20 години, го умеят малцина. Да не изневеряват на идеите, които са ги направили това, което си днес – също. Да приемаш, че си хард кор до живот,   не е за всеки. Обаче има и такива, които продължават да изповядват този стил – не, този начин на живот. Защото хард корът е точно това – начин на живот! Пред Стоян..

публикувано на 02.11.18 в 14:50

Канадската акапелна група Cadence: Инструментите са за хирурзите!

Четирима мъже, четири микрофонa и никави инструменти! Канадската мъжка вокална група Cedence вече 20 години обикаля света и радва почитателите си. Дейвид (баритон, бас и вокална перкусия), Рос (тенор), Лукас (тенор) и Курт (бас и вокална перкусия) са базирни в Торонто. Независимо дали се представят в джаз клубове и концертни зали..

обновено на 30.10.18 в 22:42