Пълна бойна готовност в Украйна

Русия и Украйна влязоха в остра словесна война ден след инцидента в Керченския проток, при който руски морски патрул задържа три кораба на украинските военноморски сили.

Украинският президент Петро Порошенко обяви, че след окупацията на Донбас преди четири години, със случилото се вчера е настъпила „нова фаза на руската агресия“ срещу страната му. 

Порошенко поиска от парламента в Киев да утвърди указа му за военно положение. Върховната рада заседава вече два часа, но още не е взела решение. Порошенко увери, че не възнамерява да ограничава гражданските свободи, нито да въвежда цензура. Предлаганият срок на военното положение е 30 дни, за да не пречи на официалното начало на кампанията за президентските избори, които трябва да се проведат в края на март идната година. Украинският президент изтъкна, че страната му не се отказва от Минското споразумение и дипломатическия път за решаване на кризата:

“Военното положение се въвежда, за да се укрепят отбранителните способности на страната в условията на растяща агресия. По точно акта на неприкрита агресия, според международното право, от страна на Руската федерация“, каза той. 

От своя страна, Русия хвърли вината за инцидента върху Украйна. На заседанието на Съвета за сигурност на ООН, което започна преди по-малко от час, руският представител Дмитрий Полянски определи случилото се като „планирана провокация“, одобрена от западните „спонсори“ на Киев. А според руския външен министър Сергей Лавров военното положение ще „развърже ръцете“ на украинските националисти:

“Горещо призоваваме западните спонсори на Киев все пак да усмирят тези, които се опитват да натрупат на вълната на военната истерия, политически точки във връзка с предстоящите избори или други събития в Украйна“.

Съветът за сигурност отхвърли предложената от Русия тема на заседанието, която бе формулирана като „нарушение на границите на Руската федерация от украински кораби“. Руската гледна точка бе подкрепена само от Китай, Казахстан и Боливия.

По-рано председателят на Европейския съвет Доналд Туск покани Москва да освободи 24-та украински моряци, които от вчера са в плен в Керч, а германският външен министър Хайко Маас подчерта, че всякаква блокада на Азовско море от руска страна е недопустима. Говорителката на Европейската комисия Май Коциянчич призова Киев и Москва да не допускат ескалация на напрежението:

“В момента е задължително всички да демонстрират сдържаност, за да може ситуацията да се успокои“.

Въоръжените сили на Украйна са приведени в пълна бойна готовност по решение на началника на генералния щаб, след като руските сили атакуваха и задържаха украински военни кораби в Керченския проток. Съветът за национална сигурност на Украйна предлага на парламента да въведе военно положение за 60 дни. То ще бъде разгледано днес от Върховната рада, която ще се събере в 16 ч. местно време. 

По-рано президентът Петро Порошенко съобщи, че при инцидента са пострадали общо шестима украински моряци, двама от които по-тежко. 

"Някои са били ранени, а някои били травмирани по време на операцията на борда на плавателните съдове. Двама са тежко пострадалите, по наша информация. Нашите военни са били и лишени от възможността да осъществят контакт с командирите си. Към настоящия момент съдбата им е неизвестна".

Керченският пролив вече е отворен за граждански плавателни съдове след снощния пряк сблъсък в района между руски и украински военни кораби. Руските гранични власти използваха оръжие, при което пострадаха трима украински моряци. Украинските кораби с екипажите им са задържани и откарани в пристанището в Керч. Междувременно говорителят на министерството на външните работи в Москва Мария Захарова съобщи в интервю за телевизия „Русия 24“, че Москва първа е поискала свикването на Съвета за сигурност на ООН че се очаква извънредното заседание да започне в 19 ч. московско - 18ч. българско време. Тя окачестви действията на украинската страна като преднамерена провокация:

"Вече става дума не просто за нарушаване на правните норми от страна на Украйна, а за планирана провокация и агресивни действия".

На фона съобщенията за опити за нападение на украински радикали срещу руското посолство в Киев Захарова поиска спешни мерки за гарантиране на сигурността на дипломатическата мисия. В противен случай тя заплаши украинската страна с най-тежки последици и добави:

"Също така обръщаме вниманието на западните столици, които покровителстват киевския режим, за необходимостта да изпратят на своите подопечни спешен сигнал за прекратяване на провокативните действия." 

Захарова беше попитана още какво ще стане със задържаните украински моряци, на което отговори, че въпросът не е в нейните компетенции.

От Федералната служба за сигурност в Русия заявиха, че при инцидента са били ранени трима украински моряци. Москва обвинява украинците в незаконно навлизане в териториалните води на Русия, извършване на опасни маневри и неподчинение на законните, според руската страна, заповеди на граничните власти. Официалната руска версия за инцидента беше огласена от Антон Лозовой от граничното управление на Федералната служба за сигурност в Крим: 

"С цел принудително спиране на украинските военни кораби беше използвано оръжие. На тримата леко ранени украински военнослужещи е оказана медицинска помощ. Започнато е наказателно производство по част трета, член 322 от Наказателния кодекс на Руската федерация: незаконно преминаване на границата. Следва да се отбележи, че украинската страна е запозната с реда за преминаване на военни кораби през териториалните води на Руската федерация и Керч-Еникалския канал", заяви Антон Лозовой от граничното управление на Федералната служба за сигурност в Крим.

Руските медии съобщават, че на пострадалите украинци е оказана медицинска помощ и няма опасност за живота им. От Федералната служба за сигурност твърдят, че разполагат с неопровержими доказателства за преднамерена провокация от страна на Киев. Очаква се те да бъдат представени на свиканото довечера извънредно заседание на Съвета за сигурност на ООН. Кримските власти заподозряха, че зад инцидента стои Вашингтон, който искал да въвлече Москва в конфликт. 

Десетки крайнодесни демонстранти горят гуми пред руското консулство в украинския град Лвов в знак на протест срещу задържането на украински кораби в Керченския проток, съобщи БТА.

Протестът е организиран от партията Национален корпус, която призова и за демонстрация пред резиденцията на президента Петро Порошенко в Киев. Според тях той не е достатъчно агресивен срещу Русия. Същеврменно крайнодясната организация С14 качи във Фейсбук снимки на кола с руски дипломатически номера, горяща пред руското посолство в Киев.

ЕС и НАТО призоваха двете страни към сдържаност, след като руската брегова охрана стреля по кораби на украинските военноморски сили във водите край Крими и след това ги задържа.

Русия и Украйна се обвиниха взаимно за инцидента.

Планирана провокация от страна на Киев. Така еднозначно официалните руски лица определят вчерашния инцидент в Керченския пролив, при който бяха ранени трима украински моряци и задържани три украински военни кораба. Москва твърди, че плавателните съдове незаконно навлезли в руски териториални води, което наложило употребата на оръжие срещу тях. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков потвърди, че по настояване на Русия инцидентът ще бъде обсъден тази вечер на извънредно заседание на Съвета за сигурност на ООН:

“Става въпрос за много опасна провокация. Затова, разбира се, тя изисква особено внимание и особено разследване“, каза Песков.

Руският министър на външните работи Сергей Лавров заяви, че с действията си Киев нарушава ключови положения на международното право, включително устава на ООН. Лавров добави, че нарушението е извършено по много опасен начин:

“Маневрирането в тесен пролив, разбира се, е можело да създаде и е създало заплаха и рискове за нормалното движение на съдовете в тази акватория“, каза Лавров.

Междувременно нормалното движение на кораби между Черно и Азовско море през Керченския пролив беше възстановено.