Ти си получавал много награди, тази къде я поставяш?
Да, вярно е, че имам много награди, но тази ми е може би най-хубавата. Не е от тщеславие – точно обратното. Даването на награда на фотограф, защото виждате какво става: всичко живо снима и това срива имиджа на един артист, който ползва фотографията като средство за изказ. И изведнъж такова отличие! Не го приемам толкова лично, колкото израстване в общественото мнение, че средството всъщност не е най-важното, а кой ще го ползва. Това касае мен, но касае и много други хора, които познавам и се занимават честно и прекалено искрено понякога с нещата около себе си. Това дали е изкуство или не е много сложен проблем. Изкуството е въображение, измисляне, потапяне в познание или в мечти...Но така или иначе не може човек да бъде безразличен, когато хората го харесват. На мен това ми се случи и много ми харесва, че точно във Варна. Варна става флагман на признанието на фотографията, Варна коронясва фотографията!
Откъде си родом?
От Варна съм. „Роза Димитрова” се казва родилният дом, в който съм роден. Беше почти залепен за Дом народен флот.
Т.е. свързан си много с града...
Както е казано: три пъти съм раждан в България, два пъти във Варна. Майка ми - в Пловдив, аз – тук и синът ми тук.
Истината все някой трябва да я разкаже и фотографите имат тази привилегия да я разказват без думи, само подбирайки парчета от нея. Всички заедно могат да направят едно огледало на света, събирайки парченцата от истината.
Коя истина искаш да покажеш сега? Какво те интересува?
О, много просто нещо ме интересува – аз не съм вече млад и мисля, че най-красивото нещо, което мога да направя за моите приятели, е да им подаря по един техен портрет – да помнят, че сме се познавали. А този портрет може да надживее всичките измислени работи на света.
Снимал си много различни теми, включително и портрети. Кое е било най-близко до теб?
Нещата, които най-много са ме вълнували и са ме накарали да вдигна камерата, беше когато работех в бившия завод „Васил Коларов”. Тогава можех да снимам истината в упор. Това не беше много лесна работа, но аз не си давах сметка какво точно правя. Изглежда, единственото нещо, което най-много обичам, е истината! Тя никога не е много блага, точно обратното. Аз дори не съм виждал човек, като се види на снимка и да се хареса.
Наистина?
Е, след време се харесват, като одъртеят всичко е наред, но в момента – не. Това е странна работа, хората живеят с измислена представа за себе си или тя им се набива в главата отвън. Трудно е хем да си себе си, хем да си другият, хем да си във времето, хем да си представяш 50 години след това...
Я да се върнем пак на наградата, че ми е много интересно това... Все пак тя се дава не защото си снимал кюфтетата си снощи и си ги изпращял в интернет. Хората се опростачват, гледайки такъв наплив от неща, които нямат никакво значение.
Отнася се не само за фотографията – всеки рисува, всеки пише, всеки пее... Не е ли същото?
Не, то е хубаво, че се пробват, но ние не искаме проба, искаме представление, искаме изложба, искаме постижение в спорта, а не някой, който вървял от тук до Станчовата алея и обратно всеки ден и си мисли, че е спортист. Той си рздвижва така камъните в бъбреците, но нас това не ни интересува, това е негов проблем.
Трябва да имаш критерий, за да кажеш: това е изкуство, а това са някакви опити.
Ама изграждането на критерий е толкова сериозна работа, че трябва доста неща да са минали през тебе. Например всички мислят, че Чарлз Буковски е един простак, защото пише такива едни нецензурни работи. Само че като влезеш в неговия свят, виждаш, че той е един изключително тъжен, ужасен от действителността човек. Защото това, което той пише, ние го преживяваме в ежедневния си живот, ама не смеем да го кажем, защото така е възприето в обществото - да не се говори за тези работи.
А ти чувстваш ли се тъжен?
Никога не мога да отрека, че дълбоко в себе си винаги съм тъжен. А хуморът, който ми избива, е всъщност нещо като пейн килър. Знаят ли хората какво е това? Това е едно мазило, което са давали на английските войници по време на Първата световна война, с този мехлем като се намажеш минава ти всичко – главоболието, раната и т.н... Та пейн килър означава болкоубиец. Хуморът за мен е болкоубиец.
Ти си много взискателен, какво пазиш от всичко, което си снимал?
Ами нищо не пазя.
Така ли?
Аз ги раздавам, за продаване трудно може да стане дума... Пазя негативите, които обаче се унищожават от невъзможността да бъдат съхранени при специални условия – безкислородна среда, влажност и т.н.
Не те ли е страх, че всичко това ще изчезне?
То си заминава, да. Нищо не остава завинаги. Между два взрива на Вселената нищо не преминава от другата страна, освен може би енергия, ама аз не знам в какъв вид. Така че – фотографията се бори временно с времето.
Цялото интервю с Гаро Кешишян можете да чуете в прикачения звуков файл.
Журналистът Анна Заркова ни връща към убийството на бившия премиер Андрей Луканов с новата си книга "Смъртта на Бялата лисица". Казва, че историята ѝ не е абсолютната истина, но е достоверен разказ, в който всички герои са истински личности - с изключение само на един - предполагаемият убиец. Неговата история е измислена, но в резултат на сериозни..
Инвестицията в леко метро е първоначално по-голяма, когато се прави подземно, после за поддържането се дават по-малко средства. Когато се прави по открит способ първоначалната инвестиция е по-малка, а след това за поддържане е по-голяма сумата. Именно това е работата на експертите в този Експертен съвет да намерят оптималното, което е..
Туристическият бранш и това лято ще бъде изправен пред проблема с липсата на кадри и това не е новина. Това каза в обзорното предаване на РВ „Позиция“ Илин Димитров, съветник на президента Румен Радев по туризъм, образование и култура. „При вноса на кадри тази година е пълна каша, защото Шенген по въздух, позволява на всички, които влизат в..
Интервю с Alexander Krull (LEAVES' EYES, ATROCITY) Творческият път на LEAVES' EYES започва преди 21 години. В групата се преплитат съдбите на музикантите от ATROCITY. Няма да сгрешим, ако кажем, че ATROCITY е тяхната по-мрачна, а LEAVES' EYES – по-нежна страна. LEAVES' EYES издадоха „Myths of Fate”, заради който идеологът зад двете групи..
"Лекото метро" във Варна ще бъде предимно „потопено“, по земя, а не чрез повдигнато на колони. Шумовото натоварване ще бъде многократно намалено. Това предвижда проектирането на разширението на варненския булевард „Цар Освободител“ според инж. Кольо Червенков. Като част от инженерния екип в проекта, в обзорното предаване на РВ „Позиция“,..
Иван Люцканов е създател на проекта "Землевеж" , който представя статистически данни, представени по достъпен начин. Той у частва в подкаста "Европеец", посветен на евроизборите и перспективите пред Европейския съюз, а домакин на събитието беше Концертното студио на Радио Варна. "Х аресва ми да мисля, че мотото на подкаста е: "Светът и..
За много сериозна липса на интерес да се изучават и работят професиите на корабни строители и инженери, алармира Пламен Манушев, вицеадмирал от запаса, който сега работи като консултант военни проекти и развитие в корабостроителния и кораборемонтен завод „Делфин“ във Варна. Според Манушев отливът от тази професия е от доста години, а в момента..